Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.50

Според древната традиция на ведическата култура вярната съпруга умира заедно със своя съпруг. Този акт се нарича саха-маран̣а. В Индия такъв обичай съществувал чак до епохата на английското колониално господство. По това време обаче жените все по-често започнали да отказват да умрат заедно със съпрузите си и били насила принуждавани от своите роднини. В древността нещата не изглеждали така, жените влизали в огъня доброволно. По-късно британското правителство забрани този обред, считайки го за нехуманен. От ранната история на Индия научаваме, че когато Маха̄ра̄джа Па̄н̣д̣у починал, той оставил две съпруги – Ма̄дрӣ и Кунтӣ. Единственият въпрос, който стоял пред тях, бил, дали да умрат и двете или само едната. Тогава те решили едната да последва цар Па̄н̣д̣у, а другата да остане. Ма̄дрӣ споделила участта на съпруга си, а Кунтӣ поела грижата за петте им деца, Па̄н̣д̣авите. Дори съвсем неотдавна, през 1936 година, аз лично бях свидетел на това, как една предана съпруга доброволно изгоря заедно с мъртвия си съпруг.

Този текст идва да покаже, че съпругата на един предан на Бога трябва да е готова на всичко за него. По същия начин, верният ученик по-скоро би предпочел да умре със своя духовен учител, отколкото да не изпълни повелята му. Богът, Върховната Личност, идва в този свят, за да възстанови религиозните принципи; такава е мисията и на неговия представител, духовния учител. Ученикът е длъжен да продължи мисията на духовния си учител и всеотдайно да работи за нея. В противен случай е по-добре той да умре заедно с учителя си. С други думи, отхвърлил всички егоистични интереси, ученикът трябва да е готов да отдаде целия си живот, за да изпълни волята на своя духовен учител.