Шрӣмад бха̄гаватам 4.28.39
Текст
дивям̇ варш̣а-шатам̇ стхирах̣
ва̄судеве бхагавати
на̄няд ведодвахан ратим
Дума по дума
а̄сте – остава; стха̄н̣ух̣ – неподвижен; ива – като; екатра – на едно място; дивям – на полубоговете; варш̣а – години; шатам – сто; стхирах̣ – неизменно; ва̄судеве – на Бог Кр̣ш̣н̣а; бхагавати – Върховната Божествена Личност; на – не; анят – нищо друго; веда – знаеше; удвахан – притежавайки; ратим – влечение.
Превод
Така в продължение на сто години по летоброенето на полубоговете царят стоя неподвижен на едно място. Чак тогава той разви в себе си чиста преданост и любов към Върховната Божествена Личност и никога повече не се отклони от тази позиция.
Пояснение
бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ судурлабхах̣
„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, е всичко и който знае това, е най-издигнатият от всички трансценденталисти. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек може да стигне до такова прозрение едва след много животи. Същото утвърждава и този текст с думите дивям̇ варш̣а-шатам („сто години по летоброенето на полубоговете“). Един ден (дванайсет часа) при полубоговете е равен на шест земни месеца, а сто години по тяхното летоброене са трийсет и шест хиляди земни години. Следователно цар Малаядхваджа се подлагал на лишения и мъчения в продължение на трийсет и шест хиляди земни години и чак след това успял да постигне неотклонно предано служене на Върховния Бог. За да живее на Земята толкова дълго, човек многократно трябва да се роди и да умре. Това само потвърждава казаното от Кр̣ш̣н̣а. Този, който е постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание, който е твърдо уверен, че Кр̣ш̣н̣а е всичко, и затова му отдава предано служене, е постигнал най-висшето съвършенство. Както се казва в Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.62): кр̣ш̣н̣е бхакти каиле сарва-карма кр̣та хая. Този, който чрез поклонение или служене на Кр̣ш̣н̣а е стигнал до извода, че Кр̣ш̣н̣а е всичко, той е постигнал съвършенство във всяко едно отношение. Но веднъж след като е стигнал до това прозрение, той трябва да го запази завинаги. Това е най-висшето съвършенство в живота и точно това съвършенство цар Малаядхваджа постигнал в края на дните си.