Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.38
Деванагари
तपसा विद्यया पक्वकषायो नियमैर्यमै: ।
युयुजे ब्रह्मण्यात्मानं विजिताक्षानिलाशय: ॥ ३८ ॥
युयुजे ब्रह्मण्यात्मानं विजिताक्षानिलाशय: ॥ ३८ ॥
Стих
тапаса̄ видяя̄ паква-
каш̣а̄йо ниямаир ямаих̣
ююдже брахман̣й а̄тма̄нам̇
виджита̄кш̣а̄нила̄шаях̣
каш̣а̄йо ниямаир ямаих̣
ююдже брахман̣й а̄тма̄нам̇
виджита̄кш̣а̄нила̄шаях̣
Дума по дума
тапаса̄ — чрез аскетизъм; видяя̄ — чрез знание; паква — изгори; каш̣а̄ях̣ — всичко нечисто; ниямаих̣ — чрез регулиращите принципи; ямаих̣ — чрез себеконтрол; ююдже — той съсредоточи; брахман̣и — върху осъзнаване на духовното; а̄тма̄нам — своя аз; виджита — напълно овладял; акш̣а — сетивата; анила — живота; а̄шаях̣ — съзнанието.
Превод
Чрез поклонение, аскетизъм и съблюдаване на регулиращите принципи цар Малаядхваджа овладя поривите на сетивата си, жизнения си дъх и съзнанието си. Това му позволи напълно да се съсредоточи върху Върховния Брахман (Кр̣ш̣н̣а), който е центърът на цялото съществуване.
Пояснение
Навсякъде, където се среща думата брахман, имперсоналистите смятат, че става дума за безличностното сияние брахмаджьоти. В действителност обаче Парабрахман, Върховният Брахман, е Кр̣ш̣н̣а, наричан още Ва̄судева. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) е казано: ва̄судевах̣ сарвам ити – в аспекта си на безличностен Брахман Ва̄судева се намира навсякъде. Никой не е в състояние да съсредоточи вниманието си върху някакво безличностно „нещо“. Във връзка с това в Бхагавад-гӣта̄ (12.5) е казано: клешо 'дхикатарас теш̣а̄м авякта̄сакта-четаса̄м – „За тези, чиито умове са привързани към непроявения, безличностен аспект на Върховния, прогресът е свързан с множество проблеми“. Следователно, когато в този текст се казва, че цар Малаядхваджа съсредоточил ума си върху Брахман, под „Брахман“ се има предвид Върховната Божествена Личност, Ва̄судева.