Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.40

स व्यापकतयात्मानं व्यतिरिक्ततयात्मनि ।
विद्वान् स्वप्न इवामर्शसाक्षिणं विरराम ह ॥ ४० ॥
са вя̄пакатая̄тма̄нам̇
вятириктатая̄тмани
видва̄н свапна ива̄марша-
са̄кш̣ин̣ам̇ вирара̄ма ха

Дума по дума

сах̣цар Малаядхваджа; вя̄пакатая̄бидейки вездесъща; а̄тма̄намСвръхдушата; вятириктатая̄различавайки; а̄тманив своята същност; видва̄нпостигнал съвършено знание; свапнена сън; ивасякаш; амаршаразмишлявайки; са̄кш̣ин̣амсвидетелят; вирара̄мастана безразличен; ханесъмнено.

Превод

Цар Малаядхваджа постигна най-съвършеното знание, защото се научи да различава индивидуалната душа от Свръхдушата. Свръхдушата е вездесъща, а индивидуалната душа е разположена на едно място. Той до съвършенство разбра, че душата не е тъждествена с материалното тяло, а е просто свидетел на дейностите, които материалното тяло извършва.

Пояснение

Обусловената душа често търпи неуспех в опита си да разбере разликата между материалното тяло, Свръхдушата и индивидуалната душа. Философите ма̄я̄ва̄дӣ биват два вида – едните са последователи на Буда, а другите следват Шан̇кара. Будистите не признават съществуването на нищо отвъд материалното тяло, а привържениците на Шан̇кара отричат отделното съществуване на Парама̄тма̄, Свръхдушата; според тях Свръхдушата и индивидуалната душа в крайна сметка са едно нещо. Но философът ваиш̣н̣ава има най-съвършеното знание и разбира, че тялото е продукт на външната енергия на Бога, а вътре в него се намират индивидуалната душа и Свръхдушата (Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност) и те са различни една от друга. В Бхагавад-гӣта̄ (13.3) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:
кш̣етрагям̇ ча̄пи ма̄м̇ виддхи
сарва-кш̣етреш̣у бха̄рата
кш̣етра-кш̣етрагяйор гя̄нам̇
ят тадж гя̄нам̇ матам̇ мама
„О, потомъко на Бхарата, трябва да разбереш, че Аз съм също и познавачът във всички тела; да се разбере същността на това тяло и неговия познавач, се нарича знание. Такова е моето мнение“.
Тялото се сравнява с поле, а душата е оня, който действа в това поле. Но освен индивидуалната душа, в тялото се намира и Свръхдушата, която е просто свидетел. Индивидуалната душа се труди и се наслаждава на плодовете от дейностите на тялото, а Свръхдушата само наблюдава нейните дейности, без да се възползва от плодовете им. Свръхдушата присъства във всяко поле на действие, а индивидуалната душа – само в едно, което е нейното собствено тяло. Благодарение на съвършеното знание, което постигнал, цар Малаядхваджа се научил да различава душата от Свръхдушата и разбирал разликата между душата и материалното тяло.