Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.25

В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:

Достатъчно е човек да знае три неща, за да постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и да бъде удовлетворен и щастлив: Кр̣ш̣н̣а, Върховният Бог, е оня, който се наслаждава на всички блага, Той е собственикът на всичко и е най-добрият приятел на всички живи създания. Ако не знае тези три истини и действа на основата на телесния мироглед, човек постоянно е жертва на страданията, които материалната природа му причинява. Богът всъщност се намира до всеки. Ӣшварах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇ хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати (Бхагавад-гӣта̄, 18.61). Живото същество и Свръхдушата са като две птици, кацнали на едно и също дърво и въпреки че природните закони причиняват толкова нещастия на живото същество, от глупост то не се обръща за помощ към Върховната Божествена Личност. То си въобразява, че само ще се защити от суровите закони на материалната природа. Това обаче е невъзможно. Живото същество трябва да се обърне към Върховния Бог и да му се предаде. Само тогава то би могло да се спаси от стремителните атаки на могъщия явана, Ямара̄джа.

В тази строфа е много важна думата сакха̄ям („приятел“): Богът винаги е редом до живото същество. Освен това той е наречен сухр̣дам („вечен доброжелател“). Богът е вечен доброжелател на живото същество, както родителите винаги желаят добро на децата си. Бащата и майката винаги мислят за доброто на своя син, въпреки че той може да не им отдава нужното уважение. Така и Богът, Върховната Личност, независимо от всичките ни оскърбления срещу него и на пренебрежението ни към неговите желания веднага ще ни спаси от страданията, които материалната природа ни причинява, стига да му се предадем. Той сам заявява това в Бхагавад-гӣта̄ (ма̄м ева йе прападянте ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те). За съжаление, поради лошо общуване и силна привързаност към сетивното наслаждение ние забравяме нашия най-верен приятел, Върховната Божествена Личност.