Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.26
Деванагари
तं यज्ञपशवोऽनेन संज्ञप्ता येऽदयालुना ।
कुठारैश्चिच्छिदु: क्रुद्धा: स्मरन्तोऽमीवमस्य तत् ॥ २६ ॥
कुठारैश्चिच्छिदु: क्रुद्धा: स्मरन्तोऽमीवमस्य तत् ॥ २६ ॥
Стих
там̇ ягя-пашаво 'нена
сам̇гяпта̄ йе 'дая̄луна̄
кут̣ха̄раиш чиччхидух̣ круддха̄х̣
смаранто 'мӣвам ася тат
сам̇гяпта̄ йе 'дая̄луна̄
кут̣ха̄раиш чиччхидух̣ круддха̄х̣
смаранто 'мӣвам ася тат
Дума по дума
там — него; ягя-пашавах̣ — жертвените животни; анена — от него; сам̇гяпта̄х̣ — убити; йе — всички, които; адая̄луна̄ — от най-безмилостния; кут̣ха̄раих̣ — с брадви; чиччхидух̣ — насичан на парчета; круддха̄х̣ — разярени; смарантах̣ — като си спомняха; амӣвам — греховете; ася — негови; тат — това.
Превод
В различни жертвоприношения Пуран̃джана, този изключително безмилостен цар, бе умъртвил много животни и сега те, възползвайки се от удобния случай, започнаха да го пронизват с рогата си. Той се чувстваше така, сякаш с брадви го секат на парчета.
Пояснение
Хората, които убиват животни, било то в името на религията или пък за храна, след смъртта си ще трябва да изтърпят подобно наказание. Думата ма̄м̇са („месо“) ясно посочва, че животните, които убиваме, някога ще получат възможността да направят същото с нас. Въпреки че живото същество не може да бъде убито, след смъртта си ние ще трябва да страдаме, промушвани от рога. Негодниците не знаят това и без да се колебаят, продължават да убиват беззащитни животни. Днешната уж напреднала човешка цивилизация е създала многобройни кланици, в които животните масово биват избивани под претекст за задоволяване на продоволствени нужди или в името на религията. Тези, у които е останала малко благочестивост, убиват животните в джамии, черкви и синагоги, а напълно деградиралите просто отварят кланици. Във всяко цивилизовано човешко общество убийството се наказва с убийство – така и по закона на Върховния Бог никой няма право да посяга на нечий живот. Всеки има свободата да живее, издържан от Върховния Баща. Върховният Бог категорично осъжда убийството на животни, независимо дали то се извършва в името на религията или за осигуряване на храна. В Бхагавад-гӣта̄ (16.19) Бог Кр̣ш̣н̣а казва:
та̄н ахам̇ двиш̣атах̣ крӯра̄н
сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у
сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у
„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Двиш̣атах̣ – хората, които убиват животни от злоба към другите живи създания и към Върховната Божествена Личност – остават в мрак и не могат да разберат смисъла и целта на живота. Това ще бъде обяснено по-обстойно в следващите текстове.