Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.27
Деванагари
अनन्तपारे तमसि मग्नो नष्टस्मृति: समा: ।
शाश्वतीरनुभूयार्तिं प्रमदासङ्गदूषित: ॥ २७ ॥
शाश्वतीरनुभूयार्तिं प्रमदासङ्गदूषित: ॥ २७ ॥
Стих
ананта-па̄ре тамаси
магно наш̣т̣а-смр̣тих̣ сама̄х̣
ша̄шватӣр анубхӯя̄ртим̇
прамада̄-сан̇га-дӯш̣итах̣
магно наш̣т̣а-смр̣тих̣ сама̄х̣
ша̄шватӣр анубхӯя̄ртим̇
прамада̄-сан̇га-дӯш̣итах̣
Дума по дума
ананта-па̄ре — безгранично; тамаси — в мрака на материалното съществуване; магнах̣ — потопен; наш̣т̣а-смр̣тих̣ — лишен от всякакъв разум; сама̄х̣ — в продължение на дълги години; ша̄шватӣх̣ — на практика вечно; анубхӯя — изпитвайки; а̄ртим — тристранните страдания; прамада̄ — с жени; сан̇га — от общуването; дӯш̣итах̣ — осквернен.
Превод
Заради оскверняващото общуване с жени живото същество за дълги години се лишава от памет и подобно на цар Пуран̃джана вечно остава в мрака на материалното съществуване, където търпи всевъзможни страдания.
Пояснение
Тази строфа е описание на материалното битие. Материалното съществуване започва, когато човек се привърже към някоя жена и забрави (наш̣т̣а-смр̣тих̣), че в истинската си същност той е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Така живото същество започва да се преселва от тяло в тяло и да търпи тристранните страдания на материалното съществуване. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание бе създадено с цел да спаси хората от мрака на невежеството. Негова главна задача е да просвещава потъналите в забрава живи същества и да им напомня за тяхното изначално Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин те могат да бъдат спасени от гибелното невежество и от необходимостта отново и отново да се прераждат. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише:
ана̄ди карама-пхале, пад̣и' бхава̄рн̣ава-джале,
тариба̄ре на̄ декхи упа̄я
е виш̣ая-хала̄хале, дива̄-ниши хия̄ джвале,
мана кабху сукха на̄хи па̄я
тариба̄ре на̄ декхи упа̄я
е виш̣ая-хала̄хале, дива̄-ниши хия̄ джвале,
мана кабху сукха на̄хи па̄я
„Заради миналите си плодоносни дела сега съм попаднал в океан от невежество, подобен на океан от отрова, и не знам как да се измъкна оттам. Опитваме се да станем щастливи, като се отдаваме на сетивни наслади, но това мнимо удоволствие е като люта храна, която изгаря сърцето. Ден и нощ постоянно усещам тази пареща болка и умът ми не може да намери покой“.
Материалното битие винаги е пълно с тревоги. Хората постоянно търсят начини да се избавят от тях, но понеже няма кой да ги води, накрая те се обръщат за утеха към алкохола и секса. От глупост те не разбират, че като се опитват да избягат от проблемите си с помощта на алкохола и секса, те само удължават своя престой в материалния свят. Човек не може да се спаси от материалните страдания по такъв начин.
Думата прамада̄-сан̇га-дӯш̣итах̣ означава, че ако някой изпитва привързаност към жена, това замърсяване само по себе си е достатъчно да го държи прикован към жалкото съществуване в материалния свят. Ето защо във ведическото общество човек още от самото начало на живота си е възпитаван да превъзмогне привързаността към жените. Първият етап в живота му се нарича брахмачаря, вторият – гр̣хастха, третият – ва̄напрастха, а четвъртият – сання̄са. Целта на тези етапи е да помогнат на човека да се освободи от влечението си към жените.