Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.24
Деванагари
पुरीं विहायोपगत उपरुद्धो भुजङ्गम: ।
यदा तमेवानु पुरी विशीर्णा प्रकृतिं गता ॥ २४ ॥
यदा तमेवानु पुरी विशीर्णा प्रकृतिं गता ॥ २४ ॥
Стих
пурӣм̇ виха̄йопагата
упаруддхо бхуджан̇гамах̣
яда̄ там ева̄ну пурӣ
вишӣрн̣а̄ пракр̣тим̇ гата̄
упаруддхо бхуджан̇гамах̣
яда̄ там ева̄ну пурӣ
вишӣрн̣а̄ пракр̣тим̇ гата̄
Дума по дума
Превод
Змията, която вече бе задържана от воините на Явана-ра̄джа и беше отведена вън от града, се присъедини към останалите и последва своя любим господар. Веднага щом те всички напуснаха престолния град, той бе сринат до основи и изравнен със земята.
Пояснение
Веднага щом отведат живото същество, неговите спътници – жизненият дъх, сетивните обекти и сетивата – също напускат тялото, което вече не е нищо повече от къс мъртва материя. След като живото същество и неговите спътници напуснат тялото, то спира да функционира и се разпада до основните материални елементи, от които е изградено – земя, вода, огън, въздух и етер. Щом жителите на един обсаден град го напуснат, врагът нахлува в града и го изравнява със земята. С думите „От пръст бе създаден и на пръст ще станеш“ се има предвид тялото. Когато врагове атакуват един град и го разрушат, жителите напускат града и той спира да съществува.
Ако човек украсява града, но не се грижи за жителите му, той не е с всичкия си. По подобен начин, лишено от духовно знание, живото същество се грижи само за външното си тяло, без да съзнава, че главният фактор, който крепи тялото, е душата. Когато напредне в духовното себепознание, душата се освобождава от безкрайната верига на превъплъщенията. Бха̄гаватам сравнява хората, които са привързани към телата си, с крави и магарета (са ева го-кхарах̣). Кравата е просто и наивно животно, а магарето е товарно добиче. Човек, който работи, воден от телесни представи, работи като магаре, без да знае истинския си интерес. По този повод е казано:
яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
-дхӣх̣ калатра̄дишу бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
-дхӣх̣ калатра̄дишу бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
„Човек, който отъждествява себе си с тялото, съставено от три елемента, и смята продуктите на това тяло за свои роднини; който мисли земята, където се е родил, за достойна за почит и ходи на поклонение по святи места само за да извърши религиозно умиване, а не за да общува там с личности, притежаващи трансцендентално познание, такъв човек не е по-добър от крава или магаре“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.84.13).
Човешка цивилизация, която е лишена Кр̣ш̣н̣а съзнание, е стадо животни. Хората в нея може да изучават мъртвото тяло и да отдават голямо значение на мозъка и сърцето, но ако в тялото не присъства душата, няма никакъв смисъл да се говори за значението на която и да е негова част. В съвременната цивилизация на крави и на магарета учените се опитват да открият нещо ценно в мъртвото сърце или мозък.