Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.24

पुरीं विहायोपगत उपरुद्धो भुजङ्गम: ।
यदा तमेवानु पुरी विशीर्णा प्रकृतिं गता ॥ २४ ॥
пурӣм̇ виха̄йопагата
упаруддхо бхуджан̇гамах̣
яда̄ там ева̄ну пурӣ
вишӣрн̣а̄ пракр̣тим̇ гата̄

Дума по дума

пурӣмградът; виха̄янапуснала; упагатах̣излязла; упаруддхах̣задържана; бхуджан̇гамах̣змията; яда̄когато; тамнего; еванесъмнено; ануслед; пурӣградът; вишӣрн̣а̄разрушен; пракр̣тимв материя; гата̄превърнат.

Превод

Змията, която вече бе задържана от воините на Явана-ра̄джа и беше отведена вън от града, се присъедини към останалите и последва своя любим господар. Веднага щом те всички напуснаха престолния град, той бе сринат до основи и изравнен със земята.

Пояснение

Веднага щом отведат живото същество, неговите спътници – жизненият дъх, сетивните обекти и сетивата – също напускат тялото, което вече не е нищо повече от къс мъртва материя. След като живото същество и неговите спътници напуснат тялото, то спира да функционира и се разпада до основните материални елементи, от които е изградено – земя, вода, огън, въздух и етер. Щом жителите на един обсаден град го напуснат, врагът нахлува в града и го изравнява със земята. С думите „От пръст бе създаден и на пръст ще станеш“ се има предвид тялото. Когато врагове атакуват един град и го разрушат, жителите напускат града и той спира да съществува.
Ако човек украсява града, но не се грижи за жителите му, той не е с всичкия си. По подобен начин, лишено от духовно знание, живото същество се грижи само за външното си тяло, без да съзнава, че главният фактор, който крепи тялото, е душата. Когато напредне в духовното себепознание, душата се освобождава от безкрайната верига на превъплъщенията. Бха̄гаватам сравнява хората, които са привързани към телата си, с крави и магарета (са ева го-кхарах̣). Кравата е просто и наивно животно, а магарето е товарно добиче. Човек, който работи, воден от телесни представи, работи като магаре, без да знае истинския си интерес. По този повод е казано:
яся̄тма-буддхих̣ кун̣апе три-дха̄туке
-дхӣх̣ калатра̄дишу бхаума иджя-дхӣх̣
ят-тӣртха-буддхих̣ салиле на кархичидж
джанеш̣в абхигйеш̣у са ева го-кхарах̣
„Човек, който отъждествява себе си с тялото, съставено от три елемента, и смята продуктите на това тяло за свои роднини; който мисли земята, където се е родил, за достойна за почит и ходи на поклонение по святи места само за да извърши религиозно умиване, а не за да общува там с личности, притежаващи трансцендентално познание, такъв човек не е по-добър от крава или магаре“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.84.13).
Човешка цивилизация, която е лишена Кр̣ш̣н̣а съзнание, е стадо животни. Хората в нея може да изучават мъртвото тяло и да отдават голямо значение на мозъка и сърцето, но ако в тялото не присъства душата, няма никакъв смисъл да се говори за значението на която и да е негова част. В съвременната цивилизация на крави и на магарета учените се опитват да открият нещо ценно в мъртвото сърце или мозък.