Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.23

पशुवद्यवनैरेष नीयमान: स्वकं क्षयम् ।
अन्वद्रवन्ननुपथा: शोचन्तो भृशमातुरा: ॥ २३ ॥
пашувад яванаир еш̣а
нӣяма̄нах̣ свакам̇ кш̣аям
анвадраванн анупатха̄х̣
шочанто бхр̣ш̣ам а̄тура̄х̣

Дума по дума

пашу-ваткато животно; яванаих̣от яваните; еш̣ах̣Пуран̃джана; нӣяма̄нах̣задържан и отведен; свакамкъм тяхната; кш̣аямобител; анвадраванпоследваха; анупатха̄х̣неговите придружители; шочантах̣оплаквайки; бхр̣ш̣аммного; а̄тура̄х̣нажалени.

Превод

Слугите от свитата на Пуран̃джана много се нажалиха, когато яваните отведоха царя, завързан като животно. Но докато оплакваха господаря си, те също бяха принудени да го последват.

Пояснение

Когато Ямара̄джа и помощниците му отвеждат живото същество на мястото, където ще бъде съдено, заедно с него идват и спътниците му – животът, жизненият дъх и желанията. Това е потвърдено във Ведите. Когато Ямара̄джа задържи живото същество и го отведе със себе си (там уткра̄мантам), с него идва и жизненият му дъх (пра̄н̣о 'нӯткра̄манти), а щом жизненият дъх си отиде (пра̄н̣ам анӯткра̄мантам), всички сетива (сарве пра̄н̣а̄х̣) го последват (анӯткра̄манти). Така душата и жизненият дъх оставят след себе си къс мъртва материя, съставен от пет елемента – земя, вода, въздух, огън и етер. След това живото същество отива на съд, където Ямара̄джа решава какво ще бъде следващото му тяло. Съвременните учени не знаят нищо по този въпрос. Всяко живо същество носи отговорност за действията, които извършва в сегашния си живот, а след смъртта си бива изправяно на съд пред Ямара̄джа, който решава какво ще бъде следващото му тяло. Въпреки че душата напуска грубото материално тяло, тя продължава да съществува заедно със своите желания и с последиците от миналите си дейности. В зависимост от тези минали дейности Ямара̄джа определя следващото ѝ тяло.