Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.22

एवं कृपणया बुद्ध्या शोचन्तमतदर्हणम् ।
ग्रहीतुं कृतधीरेनं भयनामाभ्यपद्यत ॥ २२ ॥
евам̇ кр̣пан̣ая̄ буддхя̄
шочантам атад-архан̣ам
грахӣтум̇ кр̣та-дхӣр енам̇
бхая-на̄ма̄бхяпадята

Дума по дума

евамтака; кр̣пан̣ая̄от скъперническа; буддхя̄интелигентност; шочантамоплаквайки; а-тат-архан̣амтова, което не трябваше да оплаква; грахӣтумза да арестува; кр̣та-дхӣх̣решителният цар на яваните; енамнего; бхая-на̄ма̄чието име бе Страх; абхяпадятаведнага дойде там.

Превод

Макар да нямаше смисъл, цар Пуран̃джана продължи да оплаква бъдещата участ на жената и децата си, защото интелигентността му беше скъперническа. И докато той се измъчваше от такива терзания, към него решително се приближи Явана-ра̄джа, чието истинско име е Страх, за да го плени.

Пояснение

Глупавите хора не разбират, че всеки сам е отговорен за своите действия и за последиците им. Докато децата са още невинни и чисти, майката и бащата са длъжни да изградят у тях правилно разбиране за житейските ценности. Но щом пораснат, децата трябва да бъдат оставени сами да посрещат всичко, което животът изисква от тях. След смъртта си родителите не могат да помогнат на своите деца дори и да искат. Бащата би могъл да им остави известно наследство, така че на първо време да им е по-леко, но той не трябва прекалено много да се измъчва от мисли за съдбата на своите близки след смъртта му. Ето къде е болестта на обусловената душа. Човек не само че върши грехове в името на собственото си сетивно наслаждение, но се стреми да остави и на децата си колкото може по-голямо наследство, така че и те да се наслаждават до насита.
Всеки се бои от смъртта, затова тя носи името бхая, „страх“. Цар Пуран̃джана бил погълнат от мисли за съпругата и децата си, но смъртта не го чакала. Смъртта не чака никого, тя веднага се залавя за работа. И тъй като смъртта безпощадно отнася всяко живо създание, атеистите, които пропиляват целия си живот в мисли за родината, обществото и близките си и не се стремят да разберат Бога, накрая осъзнават Върховния в нейно лице. Важна роля в този текст играе думата атад-архан̣ам: с нея се има предвид, че човек не трябва да се увлича прекалено много от дейности за благото на своето семейство, родина, общество или социална среда. Нито семейството, нито съотечествениците, нито обществото, нито пък професионалната общност ще ни помогнат да напреднем духовно. За жалост, в днешно време хора, които уж са образовани, нямат представа какво значи духовен напредък. Макар че човешката форма на живот им дава възможност да се развиват духовно, те си остават скъперници. Те злоупотребяват с живота си и го пропиляват в грижи за материалното благополучие на своите роднини и съотечественици, на обществото и прочее. Истинският дълг на човека е да се научи как да победи смъртта. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Бог Кр̣ш̣н̣а открива тайната на победата над смъртта:
джанма карма ча ме дивям
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.
Този, който е постигнал пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, след смъртта си не получава ново материално тяло, а се връща вкъщи, обратно при Бога. Всеки трябва да се опита да постигне това съвършенство. За жалост, вместо да се стреми към тази цел, човекът е погълнат от мисли за приятелите, любимите и роднините си и за обществото, в което живее. Но движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание учи хората по целия свят как да превъзмогнат смъртта. Харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти. Само който е приел подслон при Върховната Божествена Личност, е способен да победи смъртта.