Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.21
Деванагари
कथं नु दारका दीना दारकीर्वापरायणा: ।
वर्तिष्यन्ते मयि गते भिन्ननाव इवोदधौ ॥ २१ ॥
वर्तिष्यन्ते मयि गते भिन्ननाव इवोदधौ ॥ २१ ॥
Стих
катхам̇ ну да̄рака̄ дӣна̄
да̄ракӣр ва̄пара̄ян̣а̄х̣
вартиш̣янте майи гате
бхинна-на̄ва иводадхау
да̄ракӣр ва̄пара̄ян̣а̄х̣
вартиш̣янте майи гате
бхинна-на̄ва иводадхау
Дума по дума
катхам — как; ну — всъщност; да̄рака̄х̣ — синове; дӣна̄х̣ — горките; да̄ракӣх̣ — дъщери; ва̄ — или; апара̄ян̣а̄х̣ — нямайки на кого да разчитат; вартиш̣янте — ще живеят; майи — когато аз; гате — си отида от този свят; бхинна — пробит; на̄вах̣ — кораб; ива — като; удадхау — в океана.
Превод
Тревогите на царя не секваха: „Когато си отида от този свят, ще успеят ли синовете и дъщерите ми, които сега изцяло зависят от мене, да се оправят сами? Те ще бъдат като корабокрушенци, озовали се насред океана“.
Пояснение
Когато настъпи последният му час, всеки се тревожи за съпругата и децата си. Политикът пък се тревожи за родината и партията си. Докато не постигне пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек ще трябва да приема нови и нови материални тела в зависимост от съзнанието си в мига на смъртта. Преди да умре, Пуран̃джана например мислел за своите деца и най-вече за съпругата си, затова в следващия си живот трябвало да се роди в женско тяло. По подобен начин, политикът или родолюбецът, който е силно привързан към родината си, ще се роди пак в нея, когато смъртта сложи край на политическата му кариера. Дейностите, които човек върши в сегашния си живот, се отразяват на следващото му съществуване. Често в името на егоистичните си интереси политиците вършат тежки грехове. Те прибягват дори до убийства, за да се разправят с политическите си опоненти. И даже ако получи възможност отново да се роди в любимото си отечество, политикът ще трябва да изстрада греховете, които е вършил в миналия си живот.
Науката на прераждането остава неизвестна за съвременните изследователи. Учените не искат да знаят за тези въпроси, защото, ако се замислят върху нематериалната страна на живота и проблемите на човешкото съществуване, биха разбрали, че не ги чака нищо добро. Затова те се опитват да не мислят за бъдещето и под претекст, че служат на различни обществени, политически и национални потребности, продължават да вършат грехове.