Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.11

Странстванията на Пуран̃джана напомнят скитанията на съвременните хипита. Обикновено хипитата идват от заможни семейства и имат високопоставени родители. Преди да станат хипита, те съвсем не са били бедни. По една или друга причина обаче те са отхвърлили покровителството на богатите си родители и сега се скитат по света. Както е казано в тази строфа, живото същество иска да стане прабху, господар. Думата прабху значи господар, но в действителност живото същество не е господар; то е вечен слуга на Бога. Когато отхвърли покровителството на Бога, Кр̣ш̣н̣а, и пожелае само да бъде прабху, то започва да се скита из творението. В материалния свят има 8400000 форми на живот и стотици милиони планети. И както цар Пуран̃джана обиколил целия свят в търсене на подходящо място за жилище, така живото същество се скита из вселената, попадайки на най-различни планети и в най-различни тела.

В една от песните си Шрӣ Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва: карма-ка̄н̣д̣а, гя̄на-ка̄н̣д̣а, кевала виш̣ера бха̄н̣д̣а – „Пътят на карма-ка̄н̣д̣а (плодоносните дейности) и пътят на гя̄на-ка̄н̣д̣а (умозрителните философски търсения) са като два съда, пълни със смъртоносна отрова“. Амр̣та балия̄ йеба̄ кха̄я, на̄на̄ йони сада̄ пхире: „Който мисли отровата за нектар и пие от нея, се скита из различни форми на живот в материалния свят“. Кадаря бхакш̣ан̣а каре: „И в зависимост от тялото, което получава, е принуден да се храни с всякакви гнусни неща“. Когато е в тяло на свиня, живото същество яде изпражнения, а в тяло на гарга се храни с всевъзможни отпадъци, дори с гной и слуз, и изпитва удоволствие от това. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура описва как живото същество се скита из различни тела и се храни с отвращаващи неща. И когато въпреки всичко не успее да намери щастие, то унива и от разочарование става хипи.

В тази строфа се казва (на анурӯпам), че царят така и не успял да намери място, което да му хареса. Това е понятно: в каквато и форма на живот да попадне живото същество и на която и планета от материалния свят да отиде, то никога няма да стане щастливо, защото материалният свят не е подходящо място за душата. Както е казано в тази строфа, живото същество иска да бъде прабху. Ала то може да стане щастливо само след като отхвърли тази идея и заеме позицията си на слуга на Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура пише:

„О, живо създание, защо се носиш върху вълните на ма̄я̄?“. А в Бхагавад-гӣта̄ (18.61) четем:

„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“.

С превозното средство на тялото живото същество минава през най-различни форми на съществуване и се озовава на най-различни планети. Бхактивинода Т̣ха̄кура пита живото същество защо се оставя да бъде развеждано навсякъде от тази телесна машина. Той го съветва да победи вълните на ма̄я̄, като се предаде изцяло на Кр̣ш̣н̣а.

А когато се обърнем към Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а ни наставлява:

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.66).

Така човек се освобождава от необходимостта да се скита от тяло в тяло и от планета на планета. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва: брахма̄н̣д̣а бхрамите кона бха̄гява̄н джӣва (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 19.151). Ако по време на странстванията си в материалния свят живото същество бъде благословено с възможността да общува с предани и да стигне до процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тогава започва истинският му живот. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава възможност на всички живи същества, които се лутат из вселената, да се подслонят при Кр̣ш̣н̣а и по този начин да намерят щастие.

В тази строфа са много важни думите вимана̄ ива. В материалния свят всеки, дори и великият цар на рая, се мъчи от тревоги и безпокойства. Същото се отнася дори за Брахма̄. И щом самият Брахма̄ се терзае по такъв начин, какво остава за обикновените живи същества, обитатели на тази планета? Бхагавад-гӣта̄ (8.16) потвърждава това:

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт“. Живото същество никога няма да намери удовлетворение в материалния свят. Дори когато се издигне до поста на Брахма̄, Индра или Чандра, то продължава да бъде разкъсвано от тревоги, защото е повярвало, че материалният свят е място на щастие.