Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.10

Всяко живо същество е пуран̃джана. Думата пурам значи „в това тяло, в тази форма“, а думата джана – „живо същество“. Следователно всеки от нас е пуран̃джана. Може да се каже, че всяко живо същество е цар на тялото си, защото има свободата да го използва както намери за добре. Обикновено то го използва за сетивно удоволствие, защото който има телесни схващания, е на мнение, че главната цел на живота е да задоволява сетивата си. В това се състои процесът, наречен карма-ка̄н̣д̣а. Ако човек не притежава духовно знание, ако не разбира, че в действителност е душа, пребиваваща в тялото, и е напълно покорен на желанията на сетивата си, такъв човек е материалист. А материалистът, който се стреми към сетивни наслади, може да бъде наречен пуран̃джана. Той също е своего рода цар, защото използва сетивата си както намери за добре. Безотговорният цар смята, че царството е негова лична собственост, и злоупотребява с богатството на хазната, като го харчи за сетивни наслади.

Важна роля тук играе и думата бр̣хач-чхрава̄х̣. Думата шравах̣ значи „известност“. Живото същество е известно от незапомнени времена, защото, както се твърди в Бхагавад-гӣта̄ (2.20), на джа̄яте мрияте ва̄: „То никога не се ражда и не умира“. Живото същество е вечно, следователно и дейностите му са вечни, макар то да действа в различни тела. На ханяте ханяма̄не шарӣре: „То не умира дори след смъртта на тялото“. Така живото същество се преселва от тяло в тяло и извършва различни дела. Във всяко тяло, в което попада, то извършва множество дейности. Понякога то се прочува с деянията си – като Хиран̣якашипу или Кам̇са, а в съвременната епоха Наполеон или Хитлер. Безспорно тези личности са извършили велики дела, но със смъртта на тялото им е дошъл край на всичко. Единственото, което е останало от съществуването им, са техните имена. Така живото същество би могло да се нарече бр̣хач-чхрава̄х̣: то може много да се прослави с делата си. То обаче има един приятел, за когото не знае. Материалистите не разбират, че под образа си на Свръхдуша Богът присъства в сърцето на всяко живо същество. Парама̄тма̄ се намира непосредствено до джӣва̄тма̄, до живото същество, като негов приятел, но джӣва̄тма̄ не знае това. Ето защо живото същество е наричано още авигя̄та-сакха̄ – „който има неизвестен приятел“. Важно значение има и думата авигя̄та-чеш̣т̣итах̣: насочвано от Парама̄тма̄, живото същество работи с всички сили и е изцяло във властта на природните закони. Но въпреки това то се мисли за независимо от Бога и от суровите закони на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (2.24) е казано:

„Тази индивидуална душа е нерушима и неразтворима; тя не може да бъде изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, вечно същата“.

Живото същество е сана̄тана, вечно. То остава незасегнато от материалните въздействия, защото не може да бъде изпепелено от огъня, намокрено от водата, изсушено от въздуха или убито с оръжие. Макар и да сменя телата си, материалните фактори не оказват влияние върху него. То се озовава в едни или други материални условия и действа според напътствията на своя приятел, Свръхдушата. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) е казано:

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“. Под формата на Парама̄тма̄ Богът се намира в сърцето на всеки и напътства живото същество така, че то да може да изпълни желанията си. Живото същество обаче не знае, че Богът му дава възможност да осъществи своите различни желания. Без позволението на Бога никой не е в състояние да задоволи нито едно свое желание. Обусловената душа няма представа, че всички възможности за това се предоставят от Бога.