Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.9

Тук великият мъдрец На̄рада Муни сменя темата на разговора и започва да разказва историята на цар Пуран̃джана. Всъщност това е историята на самия цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, но представена по друг начин. С други думи, разказът за цар Пуран̃джана е една алегория. Думата пуран̃-джана значи „този, който се наслаждава, въплътен в тяло“. Следващите няколко глави подробно ще разкажат как въплътеното живо същество се наслаждава в материалния свят. Хората, погълнати от материални дейности, обичат да слушат за тях, ето защо На̄рада Муни започнал да разказва за цар Пуран̃джана, който всъщност бил самият цар Пра̄чӣнабархиш̣ат. На̄рада Муни не осъдил животинските жертвоприношения открито. За разлика от него Бог Буда категорично отхвърлил всички подобни жертвени церемонии. Шрӣла Джаядева Госва̄мӣ пише: ниндаси ягя-видхер ахаха шрути-джа̄там. Думата шрути-джа̄там означава, че животинските жертвоприношения са препоръчани във Ведите. Ала Буда отхвърлил дори авторитета на Ведите, за да сложи край на тези жертвоприношения. Ето защо последователите на Ведите не приемат неговото учение. Тъй като той не признава авторитета на Ведите, те го смятат за агностик или атеист. Великият мъдрец На̄рада не можел да подлага на съмнение авторитета на Ведите, но искал да покаже на царя, че пътят на карма-ка̄н̣д̣а е рискован и труден.

В търсене на сетивно наслаждение глупавите хора тръгват по трънливия път на карма-ка̄н̣д̣а. Тези, които са твърде силно привързани към сетивното наслаждение, са наричани мӯд̣хи (негодници). Такива хора много трудно могат да разберат каква е висшата цел на живота. Когато проповядваме философията на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, виждаме, че някои хора не изпитват към него никакъв интерес. Това е така, защото те са мӯд̣хи, погълнати от плодоносни дейности. Упадешо хи мӯркха̄н̣а̄м̇ пракопа̄я на ша̄нтайе. Ако посъветваме с добро някой лош човек или глупак, той избухва и прави точно обратното на това, което му казваме, вместо да се възползва от добрия съвет. На̄рада Муни прекрасно съзнавал това, ето защо решил да поучи царя, като по алегоричен начин опише целия му живот. За да носи златни или диамантени обици, човек трябва да си пробие ухото или носа. Този, който се съгласява да изтърпи болка, за да получи в замяна сетивно удоволствие, следва пътя на карма-ка̄н̣д̣а, на плодоносните дейности. Ако иска да се наслаждава в бъдещето, той трябва да се подложи на лишения в настоящето. Ако иска да стане милионер и да се радва на богатства, най-напред трябва да работи ден и нощ, за да натрупа пари. Това е карма-ка̄н̣д̣ӣя. Хората, които са силно привързани към този път, поемат риска въпреки всичко. На̄рада Муни се стремял да покаже на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, че който иска да се занимава с плодоносни дела, го очакват големи трудности и изпитания. Човекът, привързан към материалните дейности, се нарича вишайӣ. Вишайӣ е този, който се наслаждава на виш̣ая, т.е. на ядене, спане, съвкупление и самозащита. Чрез историята за цар Пуран̃джана На̄рада Муни по косвен начин утвърждава, че тези четири дейности са рисковани занимания, влечащи след себе си много страдания.

Думите итиха̄сам („история“) и пура̄танам („древна“) посочват, че макар живото същество да се намира в конкретно материално тяло, историята на пребиваването му в подобни материални тела е много древна. В една от песните си Бхактивинода Т̣ха̄кура казва: ана̄ди карама-пхале, пад̣и' бхава̄рн̣ава-джале, тариба̄ре на̄ декхи упа̄я – „Заради плодоносните дейности, които някога съм извършвал, сега съм във водите на материалното съществуване и не знам как да се измъкна от тях“. Всички живи същества в материалния свят изстрадват последиците от миналите си дейности, затова имат много древна история. Теориите за еволюцията, създадени от неразумни учени-материалисти, се занимават само с материалното тяло. Но това не е истинската еволюция. Истинската еволюция е пътят на живото същество, което е пуран̃джана, „пребиваващо в тялото“. С похвата на алегорията Шрӣ На̄рада Муни ще обясни тази еволюция по начин, достъпен за всеки разумен човек.