Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.12

न साधु मेने ता: सर्वा भूतले यावती:
पुर: ।
कामान् कामयमानोऽसौ तस्य तस्योपपत्तये ॥ १२ ॥
на са̄дху мене та̄х̣ сарва̄
бхӯтале я̄ватӣх̣ пурах̣
ка̄ма̄н ка̄маяма̄но 'сау
тася тасьопапаттайе

Дума по дума

наникога; са̄дхудобро; менемислеше; та̄х̣тях; сарва̄х̣всички; бхӯ-талена Земята; я̄ватӣх̣най-различни; пурах̣места за пребиваване; ка̄ма̄нобекти на сетивно наслаждение; ка̄маяма̄нах̣като желаеше; асаутози цар; тасясвоите; тасясвоите; упапаттайеза да постигне.

Превод

Цар Пуран̃джана имаше безкрайно много желания за сетивни наслади и с надеждата да ги удовлетвори, той обиколи целия свят. Но за съжаление, никъде не намери пълно удовлетворение.

Пояснение

В една от песните на бележития поет ваиш̣н̣ава Шрӣла Видя̄пати откриваме следните редове:
та̄тала саикате, ва̄ри-бинду-сама,
сута-мита-раман̣ӣ-сама̄дже
Той сравнява материалното удоволствие, което човек извлича от обществото, приятелите и любовта, с капка вода в пустинята. За да бъде напоена пустинята, са необходими цели океани вода, каква е ползата от една капка? Живото същество е неразделна частица от Бога, а както е казано във Веда̄нта сӯтра, Върховната Божествена Личност е а̄нандамайо 'бхя̄са̄т, пълна с блаженство. Като неразделна частица от Бога, живото същество също търси абсолютно блаженство. Но абсолютно блаженство не може да се постигне независимо от Върховната Божествена Личност. Докато странства из различните форми на живот, живото същество може да изпитва известно удоволствие в това или онова тяло, но в нито едно материално тяло то не е в състояние да постигне абсолютно блаженство. Така Пуран̃джана, живото същество, се лута из различни тела, но всички опити да се наслаждава му носят единствено разочарования. С други думи, духовната искра, обгърната от материята, не може да достави пълно удоволствие на сетивата си никъде в материалния свят. Еленът е запленен от звуците на ловджийския рог, но това удоволствие му струва живота. Рибата може да угоди на езика си, като изяде стръвта на рибаря, но тогава ще трябва да се раздели с живота си. Дори силният слон се прощава със свободата си, докато се съвкуплява с женската слоница, защото ловците веднага се възползват от това и го улавят. Във всяка форма на съществуване живото същество получава тяло, което му позволява да удовлетворява своите сетива, но никога не може да удовлетвори всичките си сетива едновременно. В човешката форма на живот душата има възможност по изкривен начин да се наслаждава с всичките си сетива, но докато се опитва да се наслаждава, минава през толкова мъки, че накрая напълно се обезсърчава. И колкото повече се опитва да задоволи сетивата си, толкова повече се оплита в мрежите на материалното съществуване.