Шрӣмад Бха̄гаватам 4.25.13

Земята, която се простира на юг от Хималаите, е Индия, в миналото известна като Бха̄рата-варш̣а. Смята се, че живото същество има истински късмет, ако се е родило в Бха̄рата-варш̣а. И наистина, Чайтаня Маха̄прабху казва:

Който се роди в Бха̄рата-варш̣а, разполага с всички подходящи условия за живот. Той може да се възползва от тях и да се развива както материално, така и духовно, с което да постигне крайната цел на човешкото съществуване. А когато постигне целта на живота, той може да служи на цялото човечество, като разпространява по света знанието и опита си. С други думи, човек, който благодарение на миналите си благочестиви дела се ражда в земите на Бха̄рата-варш̣а, разполага с всички възможности да изпълни предназначението на човешкото съществуване. Климатът в Индия позволява човек да живее много спокойно, несмущаван от природните условия. Във времената на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира или Бог Ра̄мачандра хората нямали никакви грижи. Те не познавали дори горещините и студовете. В онези дни хората не изпитвали трите вида страдания, причинявани от собственото тяло и ум, от други живи създания и от природните бедствия (адхя̄тмика, адхибхаутика и адхидаивика). Сега, в сравнение с други страни по света, Индия изживява изкуствено създадена криза. Независимо от материалните трудности обаче, културните традиции са такива, че човек много лесно може да постигне висшата цел на живота – да се освободи от материалното робство. Ето защо само някой, който в миналите си животи е извършвал голям брой благочестиви дела, може да се роди в Индия.

В тази строфа думата лакш̣ита-лакш̣ан̣а̄м означава, че е изключително благоприятно човек да се роди в Бха̄рата-варш̣а. Ведическата култура е съкровищница на знание и той има всички възможности да се възползва от това знание и от преимуществата на обществената система, наречена варн̣а̄шрама дхарма. Днес, когато пътуваме по света, виждаме, че в някои страни хората разполагат с предостатъчно материални удобства, но нямат никакви условия за духовно развитие. Навсякъде се сблъскваме с отрицателните последици от подобна едностранчивост, която лишава човека от възможност да се развива както материално, така и духовно. Слепецът може да ходи, но не вижда, а куцият вижда, но пък не може да ходи. Андха-пан̇гу-ня̄я. Но ако слепецът вземе куция на гърба си, куцият ще му показва накъде да върви. Така, съюзени, те могат да постигнат успех, въпреки че поотделно нито единият, нито другият може да стигне до крайната цел. По същия начин, човешкият живот е предназначен едновременно и за духовно развитие, и за задоволяване на основните материални потребности. Хората, особено на Запад, са обезпечени материално, но нямат никаква представа от процеса на духовно развитие. Много от тях се стремят да одухотворят съществуването си, но стават жертва на най-различни мошеници, които им вземат парите и си отиват. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание предоставя на хората всички възможности както за материално, така и за духовно развитие и жителите на западните страни биха могли да се възползват от предимствата му. В Индия и до ден-днешен всеки селски жител, който не е изпитал влиянието на големия град, може да се усъвършенства духовно независимо от условията, сред които живее. Тялото е сравнявано с град с девет порти – две уши, две очи, две ноздри, уста, полов орган и анус. То е здраво, когато деветте порти са чисти и функционират нормално. Селяните в Индия поддържат чистотата на тези девет порти, като стават рано, къпят се всяка сутрин с вода от кладенеца или в близката река, отиват в храма на ман̇гала-а̄рати, повтарят маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и ядат праса̄д. Така те изцяло оползотворяват възможностите, които им предоставя човешката форма на съществуване. Постепенно ние въвеждаме този начин на живот и в центровете на нашето Общество в западните страни. Който живее по такъв начин, напредва все повече към духовното съвършенство. Съвременна Индия може да се сравни с куция, а Западът – със слепеца. Последните две хилядолетия Индия е била непрекъснато под чуждо иго и това пречупи краката на нейното прогресивно развитие. А на Запад хората са загубили зрението си, заслепени от блясъка на материалното изобилие. Западът, тоест слепият, и Индия, тоест куцият, трябва да обединят усилията си в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Тогава куцата Индия ще напредва с помощта на слепия Запад, а той на свой ред ще вижда с нейното зрение. С една дума, материалните постижения на западните страни и духовното наследство на Индия трябва да се обединят в името на напредъка на човешкото общество.