Skip to main content
Библиотека » Шрӣмад Бха̄гаватам » Четвърта Песен: Четвъртият етап на сътворението » ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

ТЕКСТ 57

Text 57

Текст

Text

кш̣ан̣а̄рдхена̄пи тулайе
на сваргам̇ на̄пунар-бхавам
бхагават-сан̇ги-сан̇гася
мартя̄на̄м̇ ким ута̄шиш̣ах̣
kṣaṇārdhenāpi tulaye
na svargaṁ nāpunar-bhavam
bhagavat-saṅgi-saṅgasya
martyānāṁ kim utāśiṣaḥ

Дума по дума

Synonyms

кш̣ан̣а-ардхена – за част от секундата; апи – дори; тулайе – да се сравни; на – никога; сваргам – райски планети; на – нито; апунах̣-бхавам – сливане с Върховния; бхагават – Върховната Божествена Личност; сан̇ги – спътник; сан̇гася – този, който се възползва от възможността за общуване; мартя̄на̄м – на обусловената душа; ким ута – какви още; а̄шиш̣ах̣ – благословии.

kṣaṇa-ardhena — by half a moment; api — even; tulaye — compare; na — never; svargam — heavenly planets; na — neither; apunaḥ-bhavam — merging into the Supreme; bhagavat — the Supreme Personality of Godhead; saṅgi — associate; saṅgasya — one who takes advantage of associating; martyānām — of the conditioned soul; kim uta — what is there; āśiṣaḥ — blessings.

Превод

Translation

Ако човек общува с предан дори само за част от секундата, той загубва всяко влечение към плодовете на карма и гя̄на. Каква стойност може да имат за него благословиите на полубоговете, които сами са подвластни на законите на раждането и смъртта?

If one by chance associates with a devotee, even for a fraction of a moment, he no longer is subject to attraction by the results of karma or jñāna. What interest then can he have in the benedictions of the demigods, who are subject to the laws of birth and death?

Пояснение

Purport

В тази строфа се казва, че от трите категории хора: кармӣ, гя̄нӣ и бхакти – бхактите са най-извисените. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ пише: каивалям̇ нарака̄яте тридаша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте (Чайтаня чандра̄мр̣та). Думата каиваля значи „сливане със сиянието на Върховната Божествена Личност“, а тридаша-пӯр е райското царство на полубоговете. Преданият смята каиваля-сукха, сливането с битието на Бога, за истински ад, защото да загуби индивидуалността си и да потъне в сиянието Брахман, за него е равносилно на самоубийство. Той иска да запази своята индивидуалност завинаги, за да може да служи на Бога. Преданият гледа на издигането до висшите планетни системи като на пустинен мираж. Преходното, материалното щастие няма стойност за него. Той е толкова извисен, че не изпитва и най-малко влечение към дейностите на карма и гя̄на. За предания, който е постигнал трансцендентално равнище, плодовете на карма и гя̄на са толкова нищожни и жалки, че той не проявява към тях никакъв интерес. Бхакти йога сама по себе си дава на бхактите пълно щастие. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) е казано: яя̄тма̄ супрасӣдати. Човек може да изпита пълно удовлетворение просто като отдава предано служене, а такава възможност той получава в резултат на общуването си с предан. Без благословията на чист предан никой не може да постигне истинско удовлетворение, нито може да разбере трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност.

Out of three kinds of men — the karmīs, jñānīs and bhaktas — the bhakta is described herein as the most exalted. Śrīla Prabodhānanda Sarasvatī has sung, kaivalyaṁ narakāyate tridaśa-pūr ākāśa-puṣpāyate (Caitanya-candrāmṛta). The word kaivalya means to merge into the effulgence of the Supreme Personality of Godhead, and the word tridaśa-pūr refers to the heavenly planets where the demigods live. Thus for a devotee, kaivalya-sukha, or merging into the existence of the Lord, is hellish because the bhakta considers it suicidal to lose his individuality and merge into the effulgence of Brahman. A bhakta always wants to retain his individuality in order to render service to the Lord. Indeed, he considers promotion to the upper planetary systems to be no better than a will-o’-the-wisp. Temporary, material happiness holds no value for a devotee. The devotee is in such an exalted position that he is not interested in the actions of karma or jñāna. The resultant actions of karma and jñāna are so insignificant to a devotee situated on the transcendental platform that he is not in the least interested in them. Bhakti-yoga is sufficient to give the bhakta all happiness. As stated in Śrīmad-Bhāgavatam (1.2.6), yayātmā suprasīdati. One can be fully satisfied simply by devotional service, and that is the result of association with a devotee. Without being blessed by a pure devotee, no one can be fully satisfied, nor can anyone understand the transcendental position of the Supreme Personality of Godhead.