ТЕКСТ 56
Text 56
Текст
Text
кр̣та̄нто на̄бхиманяте
вишвам̇ видхвам̇саян вӣря-
шауря-виспхӯрджита-бхрува̄
kṛtānto nābhimanyate
viśvaṁ vidhvaṁsayan vīrya-
śaurya-visphūrjita-bhruvā
Дума по дума
Synonyms
ятра – където; нирвиш̣т̣ам аран̣ам – напълно отдадена душа; кр̣та-антах̣ – непобедимо време; на абхиманяте – не напада; вишвам – цялата вселена; видхвам̇саян – унищожавайки; вӣря – могъщество; шауря – влияние; виспхӯрджита – с едно движение; бхрува̄ – на веждите.
yatra — wherein; nirviṣṭam araṇam — a completely surrendered soul; kṛta-antaḥ — invincible time; na abhimanyate — does not go to attack; viśvam — the entire universe; vidhvaṁsayan — by vanquishing; vīrya — prowess; śaurya — influence; visphūrjita — simply by expansion; bhruvā — of the eyebrows.
Превод
Translation
С едно движение на веждите си олицетворението на непобедимото време може мигновено да унищожи цялата вселена. Страшното време обаче никога не се докосва до предания, който всецяло се е отдал в лотосовите Ти нозе.
Simply by expansion of His eyebrows, invincible time personified can immediately vanquish the entire universe. However, formidable time does not approach the devotee who has taken complete shelter at Your lotus feet.
Пояснение
Purport
В Бхагавад-гӣта̄ (10.34) се казва, че в образа на смъртта Богът унищожава всичко, което човек притежава. Мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам: „Аз съм всепоглъщащата смърт“. В образа на смъртта Богът отнема на обусловената душа всичко, което тя е създала. Всичко в материалния свят рано или късно е обречено да загине. Ала въпреки непреодолимото си могъщество времето не може да попречи на дейностите на предания, тъй като той е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога. Затова единствено преданите не са подвластни на времето. Всички дейности на кармӣте и гя̄нӣте, които са чужди на преданото служене, носят само преходни резултати. Материалното благополучие на кармӣте все някога свършва, по същия начин се изчерпват и духовните резултати, придобити от гя̄нӣте, които са постигнали безличностния Брахман.
In Bhagavad-gītā (10.34) it is said that the Lord in the shape and form of death destroys all a person’s possessions. Mṛtyuḥ sarva-haraś cāham: “I am all-devouring death.” The Lord in the shape of death takes away everything that is created by the conditioned soul. Everything in this material world is subject to perish in due course of time. However, all the strength of time cannot hamper the activities of a devotee, for a devotee takes complete shelter under the lotus feet of the Lord. For this reason only is a devotee free from formidable time. All the activities of the karmīs and jñānīs, which have no touch of devotional service, are spoiled in due course of time. The material success of the karmīs is destined to be destroyed; similarly, the impersonal realization attained by the jñānīs is also destroyed in the course of time:
патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣
patanty adho ’nādṛta-yuṣmad-aṅghrayaḥ
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32)
Не само кармӣте, но дори и гя̄нӣте, които си налагат сурови лишения, за да постигнат безличностното брахмаджьоти, отново падат в материалния свят, защото не са потърсили убежище при лотосовите нозе на Бога. Ако човек не се потопи изцяло в чисто предано служене, няма никаква гаранция, че ще постигне освобождение, дори и да се е издигнал до райските планети или до безличностното сияние Брахман. Постиженията на предания обаче не стават жертва на времето. Дори ако преданият не успее да измине докрай пътя на преданото служене, в следващия си живот той продължава от точката, до която е стигнал. Кармӣте и гя̄нӣте не получават такъв шанс; всичко, което те са постигнали, се загубва. Но бхактите никога не се лишават от постиженията си: пълни или частични, те завинаги остават с тях. Това твърдят всички ведически писания. Шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте. Ако човек не е успял да постигне крайната цел на бхакти йога, в следващия си живот той се ражда в семейство на чисти предани или в богато семейство. В такава среда той получава всички благоприятни възможности да продължи да напредва в служенето на Бога.
To say nothing of the karmīs, the jñānīs undergo severe austerities to attain the impersonal brahmajyoti, but because they do not find the lotus feet of the Lord, they fall down again into this material existence. Unless one is fully situated in unalloyed devotional service, there is no guarantee of liberation, even if one is elevated to the heavenly planets or to the impersonal Brahman effulgence. A devotee’s achievement, however, is never lost by the influence of time. Even if a devotee cannot completely execute devotional service, in his next life he begins from the point where he left off. Such an opportunity is not given to the karmīs and jñānīs, whose achievements are destroyed. The bhakta’s achievement is never destroyed, for it goes on perpetually, be it complete or incomplete. This is the verdict of all Vedic literatures. Śucīnāṁ śrīmatāṁ gehe yoga-bhraṣṭo ’bhijāyate: if one is unable to complete the process of bhakti-yoga, he is given a chance in his next life to take birth in a pure family of devotees or in a rich family. In such families a person can have a good opportunity to further progress in devotional service.
Когато Ямара̄джа, повелителят на смъртта, поучавал помощниците си, той им наредил никога да не отиват при предани. Той казал: „Почитайте преданите, ала не ги доближавайте“. Следователно преданите на Бога не са подвластни на Ямара̄джа. Ямара̄джа е представител на Върховната Божествена Личност, който се разпорежда със смъртта на всички живи създания. Той обаче не се занимава с преданите на Бога. Само с един поглед олицетвореното време е способно да унищожи цялото космическо мироздание, но то няма власт над преданите на Бога. С други думи, времето не може да унищожи служенето, което преданият е извършвал през своя живот. Духовните постижения остават непокътнати, защото са неподвластни на времето.
When Yamarāja, the superintendent of death, was instructing his assistants, he told them not to approach the devotees. “The devotees should be offered respect,” he said, “but do not go near them.” Thus the devotees of the Lord are not under the jurisdiction of Yamarāja. Yamarāja is a representative of the Supreme Personality of Godhead, and he controls the death of every living entity. Yet he has nothing to do with the devotees. Simply by blinking his eyes, time personified can destroy the entire cosmic manifestation, but he has nothing to do with the devotee. In other words, devotional service which is rendered by the devotee in this lifetime can never be destroyed by time. Such spiritual assets remain unchanged, being beyond the influence of time.