Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.45-46

След мъчителните летни горещини е много приятно човек да види в небето тъмни дъждовни облаци. В Брахма сам̇хита̄ е казано: барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам. Богът носи пауново перо в косите си, а цветът на кожата му е възчерен, като на дъждовен облак. Думата сундара или снигдха значи „пленителен“. Кандарпа-кот̣и-каманӣя. Красотата на Кр̣ш̣н̣а е толкова пленителна, че с нея не може да се сравняват дори милиони Купидони. В образа си на Виш̣н̣у, или На̄ра̄ян̣а, Богът е украсен с несметни накити и скъпоценности. Стремежът на Шива е да види Върховния именно в този бляскав и величествен образ. Обикновено поклонението на Бога започва с поклонение на На̄ра̄ян̣а (Виш̣н̣у), защото поклонението на Бог Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄ е изключително съкровено. Поклонението на Бог На̄ра̄ян̣а се извършва според па̄н̃чара̄трика-видхи, т.е. според норми и правила, а Бог Кр̣ш̣н̣а е обожаван според бха̄гавата-видхи. Човек не може да обожава Бога по метода на бха̄гавата-видхи, ако не е минал през правилата на па̄н̃чара̄трика-видхи. Начинаещите предани служат на Бога според па̄н̃чара̄трика-видхи – правилата, изложени в На̄рада пан̃чара̄тра. Начинаещите не могат да служат на самите Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, затова храмовото богослужение, извършвано според предписания и правила, е предназначено за Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Дори когато в храма има виграха (форма) на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, богослужението, извършвано от неофити, се приема като богослужение за Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Богослужението според па̄н̃чара̄трика-видхи се нарича видхи-ма̄рга, а богослужението според принципите на бха̄гавата-видхи се нарича ра̄га-ма̄рга. Принципите на ра̄га-ма̄рга се отнасят изключително за онези предани, които са се издигнали до равнището на обитателите на Вр̣нда̄вана.

Обитателите на Вр̣нда̄вана – гопӣте, майка Яшода̄, Нанда Маха̄ра̄джа, пастирите, кравите и всички останали – са на етапа на ра̄га-ма̄рга (бха̄гавата-ма̄рга). Те споделят пет основни раси: да̄ся, сакхя, ва̄тсаля, ма̄дхуря и ша̄нта. И въпреки че на равнището на бха̄гавата-ма̄рга може да се открият и петте раси, то е предназначено изключително за ва̄тсаля- и ма̄дхуря-раса – родителски и любовни отношения с Бога. На етапа на бха̄гавата-ма̄рга има и випраламбха-сакхя – това е висшата братска дружба с Бога, на която се наслаждават момчетата пастирчета. Приятелството на пастирчетата с Кр̣ш̣н̣а е различно от приятелството на Арджуна, което е от категорията аишваря. Когато Арджуна видял вишва-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, той изпитал страх, че се е отнасял с Кр̣ш̣н̣а като с обикновен приятел, и веднага го помолил за прошка. За разлика от него, момчетата пастирчета, приятели на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, се държат с Кр̣ш̣н̣а като с равен, като с един от тях, понякога се качват на гърба му и никога не се боят от него, нито пък го молят за прошка. Затова приятелството с Кр̣ш̣н̣а в ра̄га-ма̄рга, в бха̄гавата-ма̄рга, е на по-висше равнище и се нарича випраламбха-сакхя. Отношението към Кр̣ш̣н̣а като към по-малък приятел, родителското и любовното служене са отношения, типични за ра̄га-ма̄рга, която се среща във Вр̣нда̄вана.

Недобросъвестните пренебрегват служенето за Кр̣ш̣н̣а според видхи-ма̄рга (нормите и правилата на па̄н̃чара̄трика-видхи) и скачат направо към принципите на ра̄га-ма̄рга. Такива хора се наричат сахаджии. А има и демони, които обичат да описват забавленията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте, оправдавайки по този начин низките си страсти. Те пишат книги и творят поезия за ра̄га-ма̄рга, с което само си разчистват пътя към ада. За съжаление, те повличат след себе си и много други. Преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва внимателно да избягват подобни хора. Човек стриктно трябва да следва регулиращите принципи на видхи-ма̄рга, регламентиращи служенето на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, независимо че в храма Богът може да присъства в образа си на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а. Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а съдържат в себе си Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, затова, когато преданият служи според правилата и нормите, Богът приема това служене в аспекта си на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. В Нектарът на предаността са дадени подробни наставления как трябва да се служи на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а (Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а) според принципите на видхи-ма̄рга. В това служене преданият трябва да избягва шейсет и четири оскърбления. В служенето на равнището ра̄га-ма̄рга подобни грешки не се зачитат – преданите, постигнали ра̄га-ма̄рга, са толкова извисени, че не може и дума да става за оскърбления. Но ако не следваме принципите и правилата на видхи-ма̄рга и не се научим да избягваме оскърбленията, няма да може да напреднем духовно.

Като говори за красотата на Кр̣ш̣н̣а, Шива използва думите ча̄рв-а̄ята-чатур-ба̄ху суджа̄та-ручира̄нанам, описващи прекрасния четирирък образ на На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у. Тези, които се покланят на Бог Кр̣ш̣н̣а, наричат Бога суджа̄та-ручира̄нанам. Върховният Бог има стотици, хиляди и милиони форми, отнасящи се към категорията виш̣н̣у-таттва, но от всички тях най-красив е образът на Кр̣ш̣н̣а. Така думата суджа̄та-ручира̄нанам е използвана за всички, които се покланят на Кр̣ш̣н̣а.

Четирите ръце на Бог Виш̣н̣у имат различно предназначение. Ръцете, които държат лотос и раковина, благославят преданите, а другите две ръце, които държат диск и боздуган, са за демоните. В действителност и четирите ръце на Бога даряват милост, независимо дали държат раковина, цвете, боздуган или диск. Демоните, които Бог Виш̣н̣у убива със своята чакра и с боздугана си, постигат духовния свят, както и преданите, които Той защитава с ръцете си, държащи лотос и раковина. Но демоните, стигащи до духовния свят, попадат в безличностното сияние Брахман, докато преданите получават достъп до планетите във Вайкун̣т̣ха. А поклонниците на Бог Кр̣ш̣н̣а се издигат направо до планетата Голока Вр̣нда̄вана.

Красотата на Бога е сравнена с дъждовни струи, защото всички се радват, когато през сезона на дъждовете вали. След летния зной хората изпитват истинско удоволствие от проливните дъждове. По селата те дори излизат от къщите си и стоят под дъжда, за да му се нарадват. Фигурата на Бога е сравнена с дъждовен облак. Преданите се наслаждават на красотата му, защото тя е средоточие на всичко красиво: сарва-саундаря-сан̇грахам. Никой не може да каже, че някоя част от тялото на Бога не е достатъчно красива. Той е цялостен и съвършен, пӯрн̣ам. Всичко е съвършено: творението на Бога, красотата на Бога, външният облик на Бога. Всичко, свързано с Бога, е толкова съвършено, че когато човек види красотата на Върховния, всичките му желания намират пълно удовлетворение. Думата сарва-саундаря показва, че Богът съдържа в себе си всички видове красота, които може да се открият в материалния и в духовния свят. На красотата му могат да се наслаждават не само трансценденталистите, но и материалистите. Върховният Бог привлича всички – демони и предани, материалисти и трансценденталисти. Затова Той е наречен Кр̣ш̣н̣а. Преданите на Бога също привличат всички. В ад̣-госва̄мӣ стотра се казва: дхӣра̄дхӣра-джана-прияу – Госва̄мӣте са еднакво скъпи на дхӣра (преданите) и на адхӣра (демоните). Присъствието на Бог Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана не било особено приятно за демоните, но когато шестимата Госва̄мӣ живеели там, те спечелили симпатиите дори на демоните. В това е красотата на отношенията между Бога и неговите предани: понякога Богът прави така, че преданият му да получава по-голямо признание, отколкото самият Той. Например в битката при Курукш̣етра Бог Кр̣ш̣н̣а участвал, като напътствал Арджуна. Но не Той, а Арджуна се прочул като герой на сражението. Нимитта-ма̄трам̇ бхава савяса̄чин: „О, Савяса̄чӣ (Арджуна), ти може да бъдеш само оръдие в тази битка“ (Бхагавад-гӣта̄, 11.33). Всичко било предначертано от Бога, но признание за победата получил Арджуна. По същия начин, в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание всичко се осъществява според предсказанието на Бог Чайтаня, но признание за успехите получават верните му последователи. И така, в тази строфа Богът е наречен сарва-саундаря-сан̇грахам.