ТЕКСТ 17
Text 17
Текст
Texto
шивенеха шарӣрин̣а̄м
дурлабхо мунайо дадхюр
асан̇га̄д ям абхӣпситам
śiveneha śarīriṇām
durlabho munayo dadhyur
asaṅgād yam abhīpsitam
Дума по дума
Palabra por palabra
сан̇гамах̣ – общуване; кхалу – несъмнено; випра-р̣ш̣е – о, най-достоен сред бра̄хман̣ите; шивена – с Шива; иха – в този свят; шарӣрин̣а̄м – тези, които са пленници в материални тела; дурлабхах̣ – много рядко; мунаях̣ – велики мъдреци; дадхюх̣ – потънали в медитация; асан̇га̄т – освободени от привързаности; ям – когото; абхӣпситам – желаещи.
saṅgamaḥ — relación; khalu — ciertamente; vipra-ṛṣe — ¡oh, tú, el mejor de los brāhmaṇas!; śivena — junto con el Señor Śiva; iha — en este mundo; śarīriṇām — los que están enjaulados en cuerpos materiales; durlabhaḥ — muy difícil; munayaḥ — grandes sabios; dadhyuḥ — ocupados en meditación; asaṅgāt — desapegados de todo lo demás; yam — a quien; abhīpsitam — desear.
Превод
Traducción
О, най-достоен сред бра̄хман̣ите – продължи великият мъдрец Видура, – живите същества, които са пленени в материални тела, много трудно могат да срещнат лице в лице Шива. Срещата с него е невъзможна дори за великите мъдреци, макар че те са освободени от материални привързаности и непрекъснато са потънали в медитация, за да го видят.
El gran sabio Vidura continuó: ¡Oh, tú, el mejor de los brāhmaṇas!, es muy difícil que las entidades vivientes enjauladas en el cuerpo material lleguen a tener un contacto personal con el Señor Śiva. Ni siquiera grandes sabios que están libres de apegos materiales pueden tener esa relación personal, a pesar de que están siempre absortos en meditación para lograrla.
Пояснение
Significado
Обикновеният човек много трудно може да види Шива, защото Шива не се появява, освен ако няма някой специален повод. Той идва в изключително редки случаи, само когато трябва да изпълни волята на Върховната Божествена Личност. Във връзка с това в Падма Пура̄н̣а се казва, че в епохата на Кали Шива ще дойде под облика на бра̄хман̣а, за да проповядва философията ма̄я̄ва̄да, която не е нищо друго освен видоизменение на будизма. Текстът в Падма Пура̄н̣а гласи:
El Señor Śiva no desciende como encarnación a menos que haya alguna razón especial; por consiguiente, es muy difícil que una persona corriente pueda tener contacto personal con él. Sin embargo, en ocasiones especiales, cuando la Suprema Personalidad de Dios se lo ordena, el Señor Śiva desciende. Con respecto a esto, en el Padma Purāṇa se explica que el Señor Śiva descendió como brāhmaṇa en la era de Kali para predicar la filosofía māyāvāda, que no es sino un tipo de filosofía budista. Se afirma en el Padma Purāṇa:
праччханнам̇ бауддхам учяте
маяива вихитам̇ деви
калау бра̄хман̣а-мӯртина̄
pracchannaṁ bauddham ucyate
mayaiva vihitaṁ devi
kalau brāhmaṇa-mūrtinā
Обръщайки се към Па̄рватӣ-девӣ, Шива предсказва, че в образа на сання̄сӣ бра̄хман̣а той ще разпространи философията ма̄я̄ва̄да, за да изкорени будистката философия. Този сання̄сӣ бил Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. За да премахне последствията от разпространението на будистката философия и да утвърди философията веда̄нта, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря трябвало да направи известен компромис с будизма, затова по необходимост проповядвал монизъм. В други обстоятелства той никога не би проповядвал този тип философия. Днес няма нужда нито от философията ма̄я̄ва̄да, нито от будистката философия, затова Бог Чайтаня е отрекъл и двете. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание разпространява философията на Бог Чайтаня и отхвърля схващанията и на двете категории ма̄я̄ва̄дӣ. Строго погледнато, будизмът и философията на Шан̇кара са просто различни разновидности ма̄я̄ва̄да и не надхвърлят границите на материалното съществуване. Нито една от тези философии няма истинска духовна стойност. Духовна стойност има само философията на Бхагавад-гӣта̄, чиято връхна точка е идеята за пълно отдаване на Върховната Божествена Личност. Обикновено хората се кланят на Шива, за да получат от него материални блага, и макар че не могат да го видят лице в лице, чрез поклонението си успяват да постигнат големи материални богатства.
El Señor Śiva, hablando con Pārvatī-devī, predijo que él se presentaría como un sannyāsī brāhmaṇa y difundiría la filosofía māyāvāda, a fin de erradicar la filosofía budista. Ese sannyāsī fue Śrīpāda Śaṅkarācārya, quien, para superar los efectos de la filosofía budista y difundir la filosofía vedānta, tuvo que hacer concesiones al budismo predicando una filosofía monista, que era lo que en aquella época se necesitaba. Esa fue la única razón que le llevó a predicar la filosofía māyāvāda. En la época actual no son necesarios ni el budismo ni la filosofía māyāvāda; el Señor Caitanya rechazó ambas filosofías. El movimiento para la conciencia de Kṛṣṇa está difundiendo la filosofía del Señor Caitanya y rechazando la filosofía de ambos tipos de māyāvādīs. Estrictamente hablando, tanto la filosofía budista como la filosofía de Śaṅkara no son más que dos tipos de filosofía māyāvāda centradas en el plano de la existencia material. Ni la una ni la otra tienen valor espiritual. Ese valor espiritual solo aparece cuando se acepta la filosofía del Bhagavad-gītā, que culmina en la entrega a la Suprema Personalidad de Dios. Por lo general, la gente adora al Señor Śiva en busca de beneficios materiales, y aunque no pueden verle personalmente, al adorarle obtienen grandes ganancias materiales.