Шрӣмад бха̄гаватам 4.13.40
Текст
мр̣гаюр вана-гочарах̣
хантй аса̄дхур мр̣га̄н дӣна̄н
вено 'са̄в итй араудж джанах̣
Дума по дума
сах̣ – това момче Вена; шара̄санам – лъка си; удямя – вземайки; мр̣гаюх̣ – ловецът; вана-гочарах̣ – отивайки в гората; ханти – убиваше; аса̄дхух̣ – много жесток; мр̣га̄н – елени; дӣна̄н – нещастни; венах̣ – Вена; асау – ето го; ити – така; араут – викаха; джанах̣ – всички хора.
Превод
Въоръжено с лък и стрели, жестокото момче отиваше в гората и там без всякаква причина започваше да убива невинни сърни и елени. Навсякъде, където се появеше, хората се разбягваха с викове: „Иде жестокият Вена! Иде жестокият Вена!“.
Пояснение
Кш̣атриите имат право да ловуват, за да се упражняват в бойното изкуство, а не за да ядат месото на убитите животни или пък с друга някаква цел. Понякога царете кш̣атрии са длъжни лично да обезглавяват престъпниците, осъдени на смърт, затова те имат право да ходят на лов и да се упражняват в бойното изкуство. Но Вена, синът на цар Ан̇га, бил потомък на лош род и израснал жесток и своенравен. Той обичал да ходи в гората и да избива животните без каквато и да е нужда. Навсякъде, където се появял, той всявал ужас и хората се разбягвали с викове: „Вена идва насам! Вена идва!“. Така още от най-ранно детство Вена всявал страх у своите поданици.