Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.39

Сунӣтха̄, майката на детето, била дъщеря на олицетворената смърт. Дъщерята обикновено наследява качествата на баща си, а синът – на майка си. И както две величини, които поотделно са равни на трета, са равни и помежду си, така синът на цар Ан̇га наследил лошите качества на дядо си от майчина страна. В смр̣ти ша̄стрите се казва, че момчето най-често клони към вуйчо си по майчина линия и приема неговите възгледи и убеждения. Думите нара̄н̣а̄м̇ ма̄тула-карма означават, че момчето обикновено наследява особеностите на майчиния си род. Дори синът на най-благочестивия баща може да стане жертва на пороците на майчиния си род. Затова във ведическото общество преди женитба хората се обръщат към астролог и му дават пълни сведения за рода на младежа и на девойката. Сватбата може да се състои само ако астрологичните изчисления покажат, че двамата млади си подхождат. Понякога обаче астролозите също грешат и тогава семейният живот носи много разочарования.

Очевидно цар Ан̇га не сполучил в избора на съпруга, защото Сунӣтха̄ била дъщеря на олицетворената смърт. Понякога Богът нарочно прави така, че преданият му да се ожени за неподходяща съпруга, за да може под натиска на обстоятелствата постепенно да се освободи от привързаността си към дома и семейството и изцяло да се посвети на духовен напредък. Очевидно е, че цар Ан̇га, който бил добър предан, получил недостойна жена и лош син по волята на самата Върховна Божествена Личност. Ала благодарение на това накрая той напълно се освободил от семейните окови и напуснал дома си, за да се върне при Бога.