ТЕКСТ 13
Text 13
Текст
Text
шаша̄са кш̣ити-ман̣д̣алам
бхогаих̣ пун̣я-кш̣аям̇ курванн
абхогаир ашубха-кш̣аям
śaśāsa kṣiti-maṇḍalam
bhogaiḥ puṇya-kṣayaṁ kurvann
abhogair aśubha-kṣayam
Дума по дума
Synonyms
ш̣ат̣-трим̇шат – трийсет и шест; варш̣а – години; са̄хасрам – хиляда; шаша̄са – управлява; кш̣ити-ман̣д̣алам – Земята; бхогаих̣ – с наслаждение; пун̣я – на последиците от благочестивите дейности; кш̣аям – намаляване; курван – извършвайки; абхогаих̣ – отречения; ашубха – на неблагоприятните последици; кш̣аям – изчерпване.
ṣaṭ-triṁśat — thirty-six; varṣa — years; sāhasram — thousand; śaśāsa — ruled; kṣiti-maṇḍalam — the earth planet; bhogaiḥ — by enjoyment; puṇya — of reactions of pious activities; kṣayam — diminution; kurvan — doing; abhogaiḥ — by austerities; aśubha — of inauspicious reactions; kṣayam — diminution.
Превод
Translation
Дхрува Маха̄ра̄джа управлява тази планета цели трийсет и шест хиляди години. Като се наслаждаваше, той изчерпа плодовете на благочестивите си дейности, а с отреченията си унищожи последиците от своите грехове.
Dhruva Mahārāja ruled over this planet for thirty-six thousand years; he diminished the reactions of pious activities by enjoyment, and by practicing austerities he diminished inauspicious reactions.
Пояснение
Purport
Фактът, че Дхрува Маха̄ра̄джа управлявал Земята трийсет и шест хиляди години, показва, че той живял в Сатя юга, защото тогава хората живеели по сто хиляди години. В следващата епоха, наречена Трета̄ юга, те живеели по десет хиляди години, а в Два̄пара юга – по хиляда години. В съвременната епоха, Кали юга, максималната продължителност на живота е сто години. Със смяната на югите намалява не само продължителността на човешкия живот, но се изгубват и паметта, милосърдието и всички останали добродетели. Дейностите, които човек извършва, биват два вида: благочестиви и греховни. Благочестивите дейности откриват пред него път към висшето материално наслаждение, а греховните го водят до всевъзможни страдания. Преданият обаче нито желае да се наслаждава, нито се влияе от страданията, които идват при него. Когато се радва на материално благополучие, той знае, че с това се изчерпват резултатите от благочестивите му дейности, а когато го сполита беда, съзнава, че така намаляват последиците от греховните му дела. Преданият не се стреми нито към наслада, нито към страдание. Единственото, което той иска, е да отдава предано служене. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че преданото служене трябва да бъде апратихата̄, т.е. да не зависи от материалното щастие и нещастие. Преданият поема отречения, като пости на Ека̄дашӣ и съблюдава други пости, като се въздържа от извънбрачен полов живот, от опияняващи и упойващи вещества, от хазарт и месоядство. По този начин той се освобождава от последиците на неблагочестивите си дела, извършени в миналото, и понеже отдава предано служене, което е възможно най-благочестивата дейност в целия свят, се наслаждава на живота, без да полага за това нарочни усилия.
That Dhruva Mahārāja ruled over the planet for thirty-six thousand years means that he was present in the Satya-yuga because in the Satya-yuga people used to live for one hundred thousand years. In the next yuga, Tretā, people used to live for ten thousand years, and in the next yuga, Dvāpara, for one thousand years. In the present age, the Kali-yuga, the maximum duration of life is one hundred years. With the change of the yugas, the duration of life and memory, the quality of kindness, and all other good qualities diminish. There are two kinds of activities, namely pious and impious. By executing pious activities one can gain facilities for higher material enjoyment, but due to impious activities one has to undergo severe distress. A devotee, however, is not interested in enjoyment or affected by distress. When he is prosperous he knows, “I am diminishing the results of my pious activities,” and when he is in distress he knows, “I am diminishing the reactions of my impious activities.” A devotee is not concerned with enjoyment or distress; he simply desires to execute devotional service. It is said in the Śrīmad-Bhāgavatam that devotional service should be apratihatā, unchecked by the material conditions of happiness or distress. The devotee undergoes processes of austerity such as observing Ekādaśī and similar other fasting days and refraining from illicit sex life, intoxication, gambling and meat-eating. Thus he becomes purified from the reactions of his past impious life, and because he engages in devotional service, which is the most pious activity, he enjoys life without separate endeavor.