ТЕКСТ 15
Text 15
Текст
Text
джагйе суяшасах̣ сута̄н
даттам̇ дурва̄сасам̇ сомам
а̄тмеша-брахма-самбхава̄н
jajñe suyaśasaḥ sutān
dattaṁ durvāsasaṁ somam
ātmeśa-brahma-sambhavān
Дума по дума
Synonyms
атрех̣ – на Атри Муни; патнӣ – съпругата; анасӯя̄ – на име Анасӯя̄; трӣн – три; джагйе – роди; су-яшасах̣ – много прочути; сута̄н – синове; даттам – Датта̄трея; дурва̄сасам – Дурва̄са̄; сомам – Сома (богът на Луната); а̄тма – Свръхдушата; ӣша – Шива; брахма – Брахма̄; самбхава̄н – инкарнация на.
atreḥ — of Atri Muni; patnī — wife; anasūyā — named Anasūyā; trīn — three; jajñe — bore; su-yaśasaḥ — very famous; sutān — sons; dattam — Dattātreya; durvāsasam — Durvāsā; somam — Soma (the moon-god); ātma — the Supersoul; īśa — Lord Śiva; brahma — Lord Brahmā; sambhavān — incarnations of.
Превод
Translation
Анасӯя̄, съпругата на Атри Муни, роди трима прославени сина – Сома, Датта̄трея и Дурва̄са̄, – които частично въплъщаваха Бог Виш̣н̣у, Шива и Брахма̄. Сома бе частична инкарнация на Брахма̄, Датта̄трея – на Бог Виш̣н̣у, а Дурва̄са̄ – на Шива.
Anasūyā, the wife of Atri Muni, gave birth to three very famous sons — Soma, Dattātreya and Durvāsā — who were partial representations of Lord Viṣṇu, Lord Śiva and Lord Brahmā. Soma was a partial representation of Lord Brahmā, Dattātreya was a partial representation of Lord Viṣṇu, and Durvāsā was a partial representation of Lord Śiva.
Пояснение
Purport
В тази строфа срещаме думите а̄тма-ӣша-брахма-самбхава̄н. С думата а̄тма се назовава Свръхдушата, или Виш̣н̣у, думата ӣша обозначава Шива, а думата брахма се отнася за четириглавия Брахма̄. Тримата синове на Анасӯя̄ – Датта̄трея, Дурва̄са̄ и Сома – частично въплъщавали тези трима полубогове. А̄тма не принадлежи към категорията на полубоговете или на живите същества – Той е Виш̣н̣у и затова за него се казва, че е вибхинна̄м̇ша-бхӯта̄на̄м. Виш̣н̣у, Свръхдушата, е бащата, от чието семе произлизат всички живи същества, включително Брахма̄ и Шива. Тъй като в случая е използвана думата ам̇ша, неотделима частица, а̄тма може да има и друг смисъл, а именно че Свръхдушата, която е изначалният принцип у всяка а̄тма, т.е. която е душата у всяко живо същество, се появила под образа на Датта̄трея.
In this verse we find the words ātma-īśa-brahma-sambhavān. Ātma means the Supersoul, or Viṣṇu, īśa means Lord Śiva, and brahma means the four-headed Lord Brahmā. The three sons born of Anasūyā — Dattātreya, Durvāsā and Soma — were born as partial representations of these three demigods. Ātma is not in the category of the demigods or living entities because He is Viṣṇu; therefore He is described as vibhinnāṁśa-bhūtānām. The Supersoul, Viṣṇu, is the seed-giving father of all living entities, including Brahmā and Lord Śiva. Another meaning of the word ātma may be accepted in this way: the principle who is the Supersoul in every ātmā — or, one may say, the soul of everyone — became manifested as Dattātreya, because the word aṁśa, “part and parcel,” is used here.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че индивидуалните души са частици от Върховната Божествена Личност, от Свръхдушата. Тогава защо не приемаме и Датта̄трея за такава частица? В дадената строфа Шива и Брахма̄ също са наречени частици – защо тогава не ги смятаме за обикновени индивидуални души? Отговорът на тези въпроси е следният. И проявленията на Виш̣н̣у, и обикновените живи същества са само частици от Върховния Бог, който винаги е ненадминат и недостижим, но помежду си тези частици се делят на различни категории. Вара̄ха Пура̄н̣а обяснява, че някои от тях са сва̄м̇ша, а други – вибхинна̄м̇ша. Частиците вибхинна̄м̇ша са джӣвите (обикновените живи същества), а частиците сва̄м̇ша се отнасят към категорията на Виш̣н̣у. Сред категорията на джӣвите, т.е. на частиците вибхинна̄м̇ша, също има йерархия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се обяснява, че индивидуалните души, неотделими частици от Върховния Бог, имат склонността да попадат под влиянието на външната енергия, наречена илюзия, или ма̄я̄. Тези индивидуални частици, носещи името сарва-гата, странстват из цялото творение и са принудени да изпитват непоносимите страдания на материалното съществуване. Степента, до която могат да преодолеят покрилото ги невежество, зависи от характера на дейностите им и от това, под влиянието на какви гун̣и на материалната природа се намират. Например джӣвите в гун̣ата на доброто страдат по-малко от тези в гун̣ата на невежеството. Но всяко живо същество по природа се отличава с чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото всички живи същества са неотделими частици от Върховния Бог. Неотделимите частици от Бога притежават същото съзнание, каквото и самият Бог, и според степента, до която това съзнание е пречистено от материалното замърсяване, те заемат едно или друго положение. Веда̄нта сӯтра сравнява различните категории живи същества със свещи или лампи с различен блясък. Всички електрически крушки излъчват светлина, но някои от тях имат мощност хиляда свещи, други – петстотин свещи, трети – сто или само петдесет свещи и т.н. Всички електрически крушки излъчват светлина, ала с различна сила. Аналогична градация съществува и при Брахман. Най-силната светлина, стопроцентната мощност, се излъчва от Кр̣ш̣н̣а, а експанзиите сва̄м̇ша на Върховния Бог под образа на различни Виш̣н̣у-форми, както и самият Шива, са като крушки с различна мощност. Експанзиите от категорията виш̣н̣у-таттва притежават деветдесет и четири процента от мощността на върховния източник, експанзиите от категорията шива-таттва – осемдесет и четири процента, а Брахма̄ – седемдесет и осем процента. Живите същества притежават същата мощност като Брахма̄, но когато са в обусловено състояние, тази мощност отслабва. Наличието на йерархия при Брахман е факт, който не може да бъде отречен. И така, думите а̄тмеша-брахма-самбхава̄н свидетелстват, че Датта̄трея бил частица от самия Виш̣н̣у, докато Дурва̄са̄ и Сома били частици съответно от Шива и Брахма̄.
In Bhagavad-gītā the individual souls are also described as parts of the Supreme Personality of Godhead, or Supersoul, so why not accept that Dattātreya was one of those parts? Lord Śiva and Lord Brahmā are also described here as parts, so why not accept all of them as ordinary individual souls? The answer is that the manifestations of Viṣṇu and those of the ordinary living entities are certainly all parts and parcels of the Supreme Lord, and no one is equal to Him, but among the parts and parcels there are different categories. In the Varāha Purāṇa it is nicely explained that some of the parts are svāṁśa and some are vibhinnāṁśa. Vibhinnāṁśa parts are called jīvas, and svāṁśa parts are in the Viṣṇu category. In the jīva category, the vibhinnāṁśa parts and parcels, there are also gradations. That is explained in the Viṣṇu Purāṇa, where it is clearly stated that the individual parts and parcels of the Supreme Lord are subject to being covered by the external energy, called illusion, or māyā. Such individual parts and parcels, who can travel to any part of the Lord’s creation, are called sarva-gata and are suffering the pangs of material existence. They are proportionately freed from the coverings of ignorance under material existence according to different levels of work and under different influences of the modes of material nature. For example, the sufferings of jīvas situated in the mode of goodness are less than those of jīvas situated in the mode of ignorance. Pure Kṛṣṇa consciousness, however, is the birthright of all living entities because every living entity is part and parcel of the Supreme Lord. The consciousness of the Lord is also in the part and parcel, and according to the proportion to which that consciousness is cleared of material dirt, the living entities are differently situated. In the Vedānta-sūtra, the living entities of different gradations are compared to candles or lamps with different candlepower. For example, some electric bulbs have the power of one thousand candles, some have the power of five hundred candles, some the power of one hundred candles, some fifty candles, etc., but all electric bulbs have light. Light is present in every bulb, but the gradations of light are different. Similarly, there are gradations of Brahman. The Viṣṇu svāṁśa expansions of the Supreme Lord in different Viṣṇu forms are like lamps, Lord Śiva is also like a lamp, and the supreme candlepower, or the one-hundred-percent light, is Kṛṣṇa. The viṣṇu-tattva has ninety-four percent, the śiva-tattva has eighty-four percent, Lord Brahmā has seventy-eight percent, and the living entities are also like Brahmā, but in the conditioned state their power is still more dim. There are gradations of Brahman, and no one can deny this fact. Therefore the words ātmeśa-brahma-sambhavān indicate that Dattātreya was directly part and parcel of Viṣṇu, whereas Durvāsā and Soma were parts and parcels of Lord Śiva and Lord Brahmā.