ТЕКСТ 11
Text 11
Текст
Texto
сатреш̣у вах̣ сӯрибхир ӣд̣яма̄на̄т
ях̣ карн̣а-на̄д̣ӣм̇ пуруш̣ася я̄то
бхава-прада̄м̇ геха-ратим̇ чхинатти
satreṣu vaḥ sūribhir īḍyamānāt
yaḥ karṇa-nāḍīṁ puruṣasya yāto
bhava-pradāṁ geha-ratiṁ chinatti
Дума по дума
Palabra por palabra
ках̣ – кой е този човек; тр̣пнуя̄т – който може да е удовлетворен; тӣртха-падах̣ – чиито лотосови нозе са всички места за поклонение; абхидха̄на̄т – от разговорите за; сатреш̣у – в човешкото общество; вах̣ – този, който е; сӯрибхих̣ – от великите предани; ӣд̣яма̄на̄т – този, когото обожават така; ях̣ – които; карн̣а-на̄д̣ӣм – в отворите на ушите; пуруш̣ася – на човек; я̄тах̣ – прониквайки; бхава-прада̄м – това, което носи раждане и смърт; геха-ратим – семейна привързаност; чхинатти – се разсича.
kaḥ — quién es ese hombre; tṛpnuyāt — que puede satisfacerse; tīrtha-padaḥ — cuyos pies de loto constituyen todos los lugares de peregrinaje; abhidhānāt — de las conversaciones acerca de; satreṣu — en la sociedad humana; vaḥ — aquel que es; sūribhiḥ — por grandes devotos; īḍyamānāt — aquel que es adorado así; yaḥ — quién; karṇa-nāḍīm — en los agujeros de los oídos; puruṣasya — de un hombre; yātaḥ — entrando; bhava-pradām — aquello que otorga nacimientos y muertes; geha-ratim — afecto familiar; chinatti — es cortado.
Превод
Traducción
Нима може човек да е удовлетворен, ако не слуша достатъчно разказите за Бога, чиито лотосови нозе са средоточието на всички места за поклонение и когото обожават великите мъдреци и предани? Просто като проникнат в ушите ни, тези повествования разсичат оковите на семейните ни привързаности.
¿Hay alguien en la sociedad humana que pueda sentirse satisfecho sin oír suficientes conversaciones acerca del Señor, cuyos pies de loto son la suma de todos los lugares de peregrinaje, y a quien adoran grandes sabios y devotos? Esa clase de relatos puede cortar la atadura al afecto familiar, simplemente por entrar por los orificios de los oídos.
Пояснение
Significado
Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е толкова могъща, че просто като проникне в ушите, тозчас може да освободи човека от робството на семейните му привързаности. Привързаността към семейството е илюзорно проявление на външната енергия и е единственият стимул, който стои в основата на светските дейности. Докато човек върши светски дейности, докато умът му е погълнат от тях, той ще трябва отново и отново да се ражда и да умира във вездесъщото материално невежество. Повечето от хората се намират под влиянието на гун̣ата на невежеството и само една малка част от тях са под влиянието на гун̣ата на страстта. Живото същество, което е подвластно на тези две гун̣и, действа, като изхожда от материалните си представи за живота. Материалните гун̣и не му позволяват да разбере истинското си положение. Невежеството и страстта здраво привързват човека към илюзорната, телесната представа, която той си създава за своето аз. Най-достойни сред подведените по този начин глупци са алтруистите, които са подвластни на материалната гун̣а страст. Бхагавад-гӣта̄, която е истинска кр̣ш̣н̣а-катха̄, дава на хората първия урок – тялото е тленно, а съзнанието, което го пронизва, е вечно. Съзнаващото същество, неизменното аз, съществува вечно и не може да бъде убито при никакви обстоятелства, дори и след смъртта на тялото. Всеки, който погрешно се отъждествява с тленното си тяло и подвеждан от тази измамна телесна представа за живота, работи заради това тяло, именувайки своята дейност социология, политика, филантропия, алтруизъм, национализъм или интернационализъм, определено е глупак, който не умее да отличи реалността от илюзията. Някои такива хора се издигат над гун̣ите на невежеството и страстта и достигат гун̣ата на доброто, но светското добро винаги е замърсено с нюанси на невежество и страст. Материалното добро може да доведе човека до прозрението, че между тялото и душата има разлика, и затова подобен човек започва да се интересува повече от душата, а не от тялото. Но поради замърсяванията си хората, които са под влиянието на материалното добро, не могат да разберат истинската природа на душата като личност. Безличностните им представи, че душата е някакво духовно начало, различно от тялото, им позволява да останат в гун̣ата на доброто в границите на материалната природа, но докато не изпитат влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄, тези хора никога няма да се изтръгнат от робството на материалното съществуване. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е единственият лек за всички хора на този свят, защото може да ги издигне до чистото съзнание за тяхното аз и да ги освободи от материалното робство. Бог Чайтаня е казал, че да се проповядва кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, е най-великата мисионерска дейност, затова всички разумни мъже и жени по земята трябва да се присъединят към това велико движение, започнато от Бог Чайтаня.
Kṛṣṇa-kathā es tan poderoso, que por el simple hecho de entrar en el oído de una persona, puede liberarla de inmediato del cautiverio del afecto familiar. El afecto familiar es una manifestación ilusoria de la energía externa, y es el único incentivo para todas las actividades mundanas. Mientras exista actividad mundana y la mente esté absorta en esa clase de ocupación, uno tiene que someterse a la repetición del nacimiento y la muerte en la vigente nesciencia material. La gente está influenciada principalmente por la modalidad de la ignorancia, y algunos están influenciados por la modalidad apasionada de la naturaleza material, y, bajo el hechizo de esas dos modalidades, el ser viviente es manipulado por el concepto material de la vida. Las cualidades mundanas no permiten a la entidad viviente entender su verdadera posición. Tanto la cualidad de la ignorancia como la de la pasión atan fuertemente al ilusorio concepto corporal del yo. Los mejores entre los tontos que están engañados de esa manera son aquellos que se dedican a actividades altruistas bajo el hechizo de la modalidad material de la pasión. El Bhagavad-gītā, que es kṛṣṇa-kathā directo, da a la humanidad la lección elemental de que el cuerpo es perecedero, y que la conciencia que se encuentra extendida por todo el cuerpo es imperecedera. El ser consciente, el imperecedero yo, existe eternamente, y no puede ser muerto bajo ninguna circunstancia, ni siquiera después de la disolución del cuerpo. Cualquiera que considere erróneamente que este cuerpo perecedero es el yo, y que trabaje para él en nombre de la sociología, la política, la filantropía, el altruismo, el nacionalismo o el internacionalismo, bajo el falso pretexto del concepto corporal de la vida, es sin duda un tonto, y no conoce las implicaciones de la realidad y la irrealidad. Algunos de ellos se encuentran por encima de las modalidades de la ignorancia y la pasión, y están situados en la modalidad de la bondad, pero la bondad mundana siempre está contaminada por vestigios de ignorancia y pasión. La bondad mundana puede informar de que el cuerpo y el yo son diferentes, y a aquel que se encuentra en estado de bondad le interesa el yo y no el cuerpo. Pero, por estar contaminados, aquellos que están influenciados por la bondad mundana no pueden entender la verdadera naturaleza del yo como persona que es. El concepto impersonal que tienen del hecho de que el yo es distinto del cuerpo los mantiene bajo la influencia de la modalidad de la bondad dentro de la naturaleza material, y, a menos que se sientan atraídos por el kṛṣṇa-kathā, nunca se liberarán del cautiverio de la existencia material. Kṛṣṇa-kathā es el único remedio para toda la gente del mundo, pues puede situar a la persona en el estado de conciencia pura del yo, y liberarla del cautiverio material. Predicar kṛṣṇa-kathā por todas partes del mundo, tal como lo recomendó Śrī Caitanya, es la actividad misionera más grande, y todos los hombres y mujeres sensibles del mundo pueden unirse a este gran movimiento que inició Śrī Caitanya.