ТЕКСТ 11
Text 11
Текст
Text
сатреш̣у вах̣ сӯрибхир ӣд̣яма̄на̄т
ях̣ карн̣а-на̄д̣ӣм̇ пуруш̣ася я̄то
бхава-прада̄м̇ геха-ратим̇ чхинатти
satreṣu vaḥ sūribhir īḍyamānāt
yaḥ karṇa-nāḍīṁ puruṣasya yāto
bhava-pradāṁ geha-ratiṁ chinatti
Дума по дума
Synonyms
ках̣ – кой е този човек; тр̣пнуя̄т – който може да е удовлетворен; тӣртха-падах̣ – чиито лотосови нозе са всички места за поклонение; абхидха̄на̄т – от разговорите за; сатреш̣у – в човешкото общество; вах̣ – този, който е; сӯрибхих̣ – от великите предани; ӣд̣яма̄на̄т – този, когото обожават така; ях̣ – които; карн̣а-на̄д̣ӣм – в отворите на ушите; пуруш̣ася – на човек; я̄тах̣ – прониквайки; бхава-прада̄м – това, което носи раждане и смърт; геха-ратим – семейна привързаност; чхинатти – се разсича.
kaḥ — who is that man; tṛpnuyāt — that can be satisfied; tīrtha-padaḥ — whose lotus feet are all the places of pilgrimage; abhidhānāt — from the talks of; satreṣu — in human society; vaḥ — one who is; sūribhiḥ — by great devotees; īḍyamānāt — one who is so worshiped; yaḥ — who; karṇa-nāḍīm — in the holes of the ears; puruṣasya — of a man; yātaḥ — entering; bhava-pradām — that which awards births and deaths; geha-ratim — family affection; chinatti — is cut off.
Превод
Translation
Нима може човек да е удовлетворен, ако не слуша достатъчно разказите за Бога, чиито лотосови нозе са средоточието на всички места за поклонение и когото обожават великите мъдреци и предани? Просто като проникнат в ушите ни, тези повествования разсичат оковите на семейните ни привързаности.
Who in human society can be satisfied without hearing sufficient talk of the Lord, whose lotus feet are the sum total of all places of pilgrimage and who is worshiped by great sages and devotees? Such topics can cut off one’s bondage to family affection simply by entering the holes of one’s ears.
Пояснение
Purport
Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е толкова могъща, че просто като проникне в ушите, тозчас може да освободи човека от робството на семейните му привързаности. Привързаността към семейството е илюзорно проявление на външната енергия и е единственият стимул, който стои в основата на светските дейности. Докато човек върши светски дейности, докато умът му е погълнат от тях, той ще трябва отново и отново да се ражда и да умира във вездесъщото материално невежество. Повечето от хората се намират под влиянието на гун̣ата на невежеството и само една малка част от тях са под влиянието на гун̣ата на страстта. Живото същество, което е подвластно на тези две гун̣и, действа, като изхожда от материалните си представи за живота. Материалните гун̣и не му позволяват да разбере истинското си положение. Невежеството и страстта здраво привързват човека към илюзорната, телесната представа, която той си създава за своето аз. Най-достойни сред подведените по този начин глупци са алтруистите, които са подвластни на материалната гун̣а страст. Бхагавад-гӣта̄, която е истинска кр̣ш̣н̣а-катха̄, дава на хората първия урок – тялото е тленно, а съзнанието, което го пронизва, е вечно. Съзнаващото същество, неизменното аз, съществува вечно и не може да бъде убито при никакви обстоятелства, дори и след смъртта на тялото. Всеки, който погрешно се отъждествява с тленното си тяло и подвеждан от тази измамна телесна представа за живота, работи заради това тяло, именувайки своята дейност социология, политика, филантропия, алтруизъм, национализъм или интернационализъм, определено е глупак, който не умее да отличи реалността от илюзията. Някои такива хора се издигат над гун̣ите на невежеството и страстта и достигат гун̣ата на доброто, но светското добро винаги е замърсено с нюанси на невежество и страст. Материалното добро може да доведе човека до прозрението, че между тялото и душата има разлика, и затова подобен човек започва да се интересува повече от душата, а не от тялото. Но поради замърсяванията си хората, които са под влиянието на материалното добро, не могат да разберат истинската природа на душата като личност. Безличностните им представи, че душата е някакво духовно начало, различно от тялото, им позволява да останат в гун̣ата на доброто в границите на материалната природа, но докато не изпитат влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄, тези хора никога няма да се изтръгнат от робството на материалното съществуване. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е единственият лек за всички хора на този свят, защото може да ги издигне до чистото съзнание за тяхното аз и да ги освободи от материалното робство. Бог Чайтаня е казал, че да се проповядва кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, е най-великата мисионерска дейност, затова всички разумни мъже и жени по земята трябва да се присъединят към това велико движение, започнато от Бог Чайтаня.
Kṛṣṇa-kathā is so powerful that simply by entering into a person’s ear it can at once give deliverance from the bondage of family affection. Family affection is an illusory manifestation of the external energy, and it is the only impetus for all mundane activities. As long as there is mundane activity and the mind is absorbed in such engagement, one has to undergo the repetition of birth and death in the current material nescience. People are most influenced by the mode of ignorance, and some are influenced by the passionate mode of material nature, and under the spell of these two modes a living being is actuated by the material conception of life. The mundane qualities do not allow a living entity to understand his real position. The qualities of both ignorance and passion strongly bind one to the illusory bodily conception of the self. The best among the fools who are thus deluded are those who engage in altruistic activities under the spell of the material mode of passion. Bhagavad-gītā, which is direct kṛṣṇa-kathā, gives humanity the elementary lesson that the body is perishable and that the consciousness which is spread throughout the body is imperishable. The conscious being, the imperishable self, is eternally existent and cannot be killed under any circumstances, even after the dissolution of the body. Anyone who misunderstands this perishable body to be the self and who works for it in the name of sociology, politics, philanthropy, altruism, nationalism or internationalism, under the false plea of the bodily conception of life, is certainly a fool and does not know the implications of reality and unreality. Some of them are above the modes of ignorance and passion and are situated in the mode of goodness, but mundane goodness is always contaminated by tinges of ignorance and passion. Mundane goodness can enlighten one that the body and the self are different, and one in goodness is concerned with the self and not the body. But due to being contaminated, those in mundane goodness cannot understand the real nature of the self as a person. Their impersonal conception of the self as distinct from the body keeps them in the mode of goodness within material nature, and unless they are attracted by kṛṣṇa-kathā, they will never be liberated from the bondage of material existence. Kṛṣṇa-kathā is the only remedy for all people of the world because it can situate one in pure consciousness of the self and liberate one from material bondage. To preach kṛṣṇa-kathā all over the world, as recommended by Lord Caitanya, is the greatest missionary activity, and all sensible men and women of the world may join in this great movement started by Lord Caitanya.