ТЕКСТ 28
VERSO 28
Текст
Texto
дух̣кхам̇ пауган̣д̣ам ева ча
алабдха̄бхӣпсито 'гя̄на̄д
иддха-манюх̣ шуча̄рпитах̣
duḥkhaṁ paugaṇḍam eva ca
alabdhābhīpsito ’jñānād
iddha-manyuḥ śucārpitaḥ
Дума по дума
Sinônimos
ити евам – по този начин; шаишавам – детство; бхуктва̄ – преминавайки; дух̣кхам – нещастие; пауган̣д̣ам – юношество; ева – дори; ча – и; алабдха – непостигнати; абхӣпситах̣ – чиито желания; агя̄на̄т – поради невежество; иддха – възпламенен; манюх̣ – гневът му; шуча̄ – от скръб; арпитах̣ – обзет.
Превод
Tradução
По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.
Dessa maneira, a criança atravessa sua infância, sofrendo diferentes espécies de aflições, e chega à meninice. A meninice também lhe traz sofrimentos devido aos desejos de obter coisas que nunca pode obter. E assim, devido à ignorância, ela se torna irada e pesarosa.
Пояснение
Comentário
Периодът от раждането до края на петата година се нарича детство. Възрастта от петата до петнайсетата година се нарича пауган̣д̣а. От шестнайсетата година започва младостта. За страданията на детството вече говорихме. А когато детето стане юноша, го пращат на училище, въпреки че на него това изобщо не му харесва. То иска да играе, но вместо това трябва да ходи на училище, да учи уроци и да се готви за изпити. То страда и за това, че иска да има едни или други играчки, но обстоятелствата не му позволяват да ги получи. Всичко това му причинява яд и болка. Накратко казано, и в юношеството си човек продължава да бъде нещастен, както е бил нещастен и в детството си, какво да говорим за младостта. Момчетата обикновено желаят безброй ненужни неща, с които да си играят, и когато не могат да получат желаното, побесняват от яд и отново страдат.
A fase a partir do nascimento até o fim dos cinco anos de idade chama-se infância. A fase após os cinco anos e até o fim do décimo quinto ano chama-se paugaṇḍa. Aos dezesseis anos de idade, começa a juventude. As aflições da infância já foram explicadas, mas, quando a criança chega à meninice, ela é mandada para uma escola da qual não gosta. Ela quer brincar, mas é forçada a ir à escola, estudar e assumir a responsabilidade de passar nos exames. Outro tipo de infelicidade é que ela quer obter algumas coisas com as quais brincar, mas as circunstâncias podem ser tais que ela não seja capaz de consegui-las, e assim ela se sente aflita e angustiada. Em uma palavra, ela é infeliz, mesmo em sua meninice, assim como foi infeliz em sua infância, isso para não falar de sua juventude. Os meninos são capazes de criar muitas necessidades artificiais de brincar, e, quando ficam insatisfeitos, tornam-se agitados pela ira, o que resulta em sofrimento.