ТЕКСТ 32
VERSO 32
Текст
Texto
шамалам̇ нирайе пума̄н
бхун̇кте кут̣умба-пош̣ася
хр̣та-витта ива̄турах̣
śamalaṁ niraye pumān
bhuṅkte kuṭumba-poṣasya
hṛta-vitta ivāturaḥ
Дума по дума
Sinônimos
даивена – по волята на Върховната Божествена Личност; а̄са̄дитам – получил; тася – своите; шамалам – греховни реакции; нирайе – в адски условия; пума̄н – човекът; бхун̇кте – е подложен; кут̣умба-пош̣ася – издръжка на семейството; хр̣та-виттах̣ – този, който е загубил богатството си; ива – като; а̄турах̣ – страдайки.
daivena — pelo arranjo da Suprema Personalidade de Deus; āsāditam — obtida; tasya — sua; śamalam — reação pecaminosa; niraye — numa condição infernal; pumān — o homem; bhuṅkte — submete-se; kuṭumba-poṣasya — de manter uma família; hṛta-vittaḥ — aquele cuja riqueza é perdida; iva — como; āturaḥ — sofrimento.
Превод
Tradução
Така по волята на Върховната Божествена Личност този, който е хранил семейството, попада в адски условия на съществуване, за да страда заради сторените грехове подобно на човек, който е загубил богатството си.
Assim, pelo arranjo da Suprema Personalidade de Deus, o mantenedor dos parentes é posto numa condição infernal para sofrer por suas atividades pecaminosas, assim como um homem que perde sua riqueza.
Пояснение
Comentário
В тази строфа се казва, че грешникът страда по същия начин, както човекът, който е загубил богатството си. Обусловената душа получава човешко тяло след много, много животи и това тяло е огромна ценност. Ако вместо да използва живота си, за да получи освобождение, човек просто го пропилява в името на изхранването на семейството си, като за тази цел върши безразсъдни и греховни действия, той прилича на оня, който е загубил богатството си и сега го оплаква. Когато богатството вече е загубено, няма смисъл човек да тъгува за него. Но докато все още го има, той трябва да го използва правилно, за свое вечно благо. Някой може да възрази, че когато човек изоставя парите, спечелени по греховен път, заедно с тях той изоставя и греховете си. Но в тази строфа специално се подчертава, че по волята на Върховния (даивена̄са̄дитам) човек взема със себе си последиците от греховете си, въпреки че оставя в този свят грешните си пари. Даже ако, когато го хванат, крадецът върне откраднатите пари, той пак ще получи присъда за престъплението си. Според законите той трябва да бъде наказан, независимо че е върнал парите. По същия начин умиращият може да остави богатството, което е спечелил по нечестни пътища, ала по волята на Върховния това не го освобождава от отговорност за престъпленията му и той пак ще трябва да страда в ада.
O exemplo dado aqui é que a pessoa pecaminosa sofre como o homem que perde sua riqueza. A alma condicionada alcança o corpo da forma humana após muitíssimos nascimentos – o corpo humano é um bem muito valioso. Se alguém, em vez de utilizar esta vida para obter a liberação, utiliza a mesma simplesmente com o objetivo de manter sua dita família e, portanto, executa ações tolas e desautorizadas, ele é comparado a um homem que perde sua riqueza e que se lamenta por isso. Não adianta se lamentar pela riqueza perdida, mas, enquanto houver riqueza, deve-se utilizá-la apropriadamente e, por esse meio, obter o benefício eterno. Alguém poderá argumentar que, quando um homem deixa seu dinheiro ganho por meio de atividades pecaminosas, ele também deixa suas atividades pecaminosas aqui, junto com o dinheiro. Todavia, menciona-se especificamente nesta passagem que, por determinação superior (daivenāsāditam), embora o homem deixe para trás o dinheiro que ganhou pecaminosamente, ele leva o seu efeito consigo. Quando o homem rouba algum dinheiro, se ele é apanhado e concorda em devolvê-lo, ele não fica isento da punição criminal. Pela lei do estado, mesmo que ele devolva o dinheiro, terá que submeter-se à punição. Analogamente, o dinheiro ganho mediante um processo criminoso poderá ser deixado pelo homem na hora da morte, mas, por determinação superior, ele levará o efeito consigo e, em razão disso, será obrigado a sofrer uma vida infernal.