ТЕКСТ 2
Text 2
Текст
Text
видхарма̄ч ча нивартанам
даива̄л лабдхена сантош̣а
а̄тмавич-чаран̣а̄рчанам
vidharmāc ca nivartanam
daivāl labdhena santoṣa
ātmavic-caraṇārcanam
Дума по дума
Synonyms
сва-дхарма-а̄чаран̣ам – изпълнение на предписаните задължения; шактя̄ – възможно най-добре; видхарма̄т – неприсъщи задължения; ча – и; нивартанам – избягване; даива̄т – по милостта на Бога; лабдхена – с това, което е постигнал; сантош̣ах̣ – удовлетворен; а̄тма-вит – на себепозналата се душа; чаран̣а – нозете; арчанам – обожавайки.
sva-dharma-ācaraṇam — executing one’s prescribed duties; śaktyā — to the best of one’s ability; vidharmāt — unauthorized duties; ca — and; nivartanam — avoiding; daivāt — by the grace of the Lord; labdhena — with what is achieved; santoṣaḥ — satisfied; ātma-vit — of the self-realized soul; caraṇa — the feet; arcanam — worshiping.
Превод
Translation
Човек трябва колкото се може по-добре да изпълнява предписаните си задължения и да не се захваща със задължения, които не са определени за него. Той трябва да се задоволява с това, което получава по милостта на Бога, и да обожава лотосовите нозе на духовния учител.
One should execute his prescribed duties to the best of his ability and avoid performing duties not allotted to him. One should be satisfied with as much gain as he achieves by the grace of the Lord, and one should worship the lotus feet of a spiritual master.
Пояснение
Purport
В тази строфа са споменати няколко важни понятия, всяко от които заслужава подробен анализ, но ние ще се спрем накратко само върху най-важните аспекти на всяко от тях. Строфата завършва със стиха а̄тмавич-чаран̣а̄рчанам. А̄тма-вит означава себепознала се душа или истински духовен учител. Никой не може да бъде истински духовен учител, ако не е осъзнал себе си и своята връзка със Свръхдушата. Тук се казва, че човек трябва да открие истински духовен учител и да му се предаде (арчанам), защото като му задава въпроси и го обожава, може да се научи как да извършва духовни дейности.
In this verse there are many important words which could be very elaborately explained, but we shall briefly discuss the important aspects of each. The final statement is ātmavic-caraṇārcanam. Ātma-vit means a self-realized soul or bona fide spiritual master. Unless one is self-realized and knows what his relationship with the Supersoul is, he cannot be a bona fide spiritual master. Here it is recommended that one should seek out a bona fide spiritual master and surrender unto him (arcanam), for by inquiring from and worshiping him one can learn spiritual activities.
Първото нещо, което се препоръчва в тази строфа, е сва-дхарма̄чаран̣ам. Докато се намираме в материално тяло, ние имаме задължения, които сме длъжни да изпълняваме. Тези задължения се определят според принадлежността ни към някое от четирите съсловия, от които е изградено обществото: бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Задълженията на всяко от посочените съсловия са изброени в ша̄стрите, и в частност в Бхагавад-гӣта̄. Сва-дхарма̄чаран̣ам означава, че човек честно и добросъвестно трябва да изпълнява задълженията, предписани за това обществено съсловие, към което принадлежи. Той не трябва да се захваща с чужди задължения. Ако принадлежи към някоя социална група или общност, той трябва да изпълнява задълженията, предписани за нейните членове. Но ако е успял да осъзнае духовната си природа и по такъв начин да се издигне над ограниченията на съсловната принадлежност, тогава единствената му сва дхарма, или дълг, е да служи на Върховната Божествена Личност. Истинският дълг на този, който е развил у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, е да служи на Бога. Докато човек запазва телесните си представи за живота, той е длъжен да действа, изпълнявайки задълженията, предписани за социалната група, към която принадлежи. Но този, който се е издигнал до духовно равнище, трябва да служи единствено на Върховния Бог – по този начин той изпълнява своята сва дхарма.
The first recommendation is sva-dharmācaraṇam. As long as we have this material body there are various duties prescribed for us. Such duties are divided by a system of four social orders: brāhmaṇa, kṣatriya, vaiśya and śūdra. These particular duties are mentioned in the śāstra, and particularly in Bhagavad-gītā. Sva-dharmācaraṇam means that one must discharge the prescribed duties of his particular division of society faithfully and to the best of his ability. One should not accept another’s duty. If one is born in a particular society or community, he should perform the prescribed duties for that particular division. If, however, one is fortunate enough to transcend the designation of birth in a particular society or community by being elevated to the standard of spiritual identity, then his sva-dharma, or duty, is solely that of serving the Supreme Personality of Godhead. The actual duty of one who is advanced in Kṛṣṇa consciousness is to serve the Lord. As long as one remains in the bodily concept of life, he may act according to the duties of social convention, but if one is elevated to the spiritual platform, he must simply serve the Supreme Lord; that is the real execution of sva-dharma.