Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.2

В тази строфа са споменати няколко важни понятия, всяко от които заслужава подробен анализ, но ние ще се спрем накратко само върху най-важните аспекти на всяко от тях. Строфата завършва със стиха а̄тмавич-чаран̣а̄рчанам. А̄тма-вит означава себепознала се душа или истински духовен учител. Никой не може да бъде истински духовен учител, ако не е осъзнал себе си и своята връзка със Свръхдушата. Тук се казва, че човек трябва да открие истински духовен учител и да му се предаде (арчанам), защото като му задава въпроси и го обожава, може да се научи как да извършва духовни дейности.

Първото нещо, което се препоръчва в тази строфа, е сва-дхарма̄чаран̣ам. Докато се намираме в материално тяло, ние имаме задължения, които сме длъжни да изпълняваме. Тези задължения се определят според принадлежността ни към някое от четирите съсловия, от които е изградено обществото: бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя и шӯдра. Задълженията на всяко от посочените съсловия са изброени в ша̄стрите, и в частност в Бхагавад-гӣта̄. Сва-дхарма̄чаран̣ам означава, че човек честно и добросъвестно трябва да изпълнява задълженията, предписани за това обществено съсловие, към което принадлежи. Той не трябва да се захваща с чужди задължения. Ако принадлежи към някоя социална група или общност, той трябва да изпълнява задълженията, предписани за нейните членове. Но ако е успял да осъзнае духовната си природа и по такъв начин да се издигне над ограниченията на съсловната принадлежност, тогава единствената му сва дхарма, или дълг, е да служи на Върховната Божествена Личност. Истинският дълг на този, който е развил у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, е да служи на Бога. Докато човек запазва телесните си представи за живота, той е длъжен да действа, изпълнявайки задълженията, предписани за социалната група, към която принадлежи. Но този, който се е издигнал до духовно равнище, трябва да служи единствено на Върховния Бог – по този начин той изпълнява своята сва дхарма.