Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 3.25.18

Текст

гя̄на-ваира̄гя-юктена
бхакти-юктена ча̄тмана̄
парипашятй уда̄сӣнам̇
пракр̣тим̇ ча хатауджасам

Дума по дума

гя̄на – знание; ваира̄гя – отречение; юктена – притежаващ; бхакти – предано служене; юктена – притежаващ; ча – и; а̄тмана̄ – с ума; парипашяти – човек вижда; уда̄сӣнам – безразличен; пракр̣тим – към материалното съществуване; ча – и; хата-оджасам – с намаляла сила.

Превод

Този, който, отдавайки предано служене, е постигнал знание и отречение и по този начин е познал себе си, вижда всичко в истинска светлина. Той става безразличен към материалното съществуване и влиянието на материалната природа върху него отслабва.

Пояснение

Както микробите, които пренасят заразни болести, въздействат върху по-слабите организми, така материалната природа, заблуждаваща енергия, въздейства върху по-слабите, т.е. върху обусловените души, но не върху освободените души. Освобождението означава да се постигне себепознание. А човек осъзнава естественото си положение чрез знание и ваирагя, отречение. Без знание никой не може да разбере истинската си природа. Този, който е осъзнал, че е безкрайно малка частица от Върховния Дух, се освобождава от привързаността към материалния, обусловения живот. С това започва преданото служене. Ако човек не се е освободил от материалните замърсявания, той не може да отдава на Бога предано служене. Затова в тази строфа е казано: гя̄на-ваира̄гя-юктена – този, който напълно е осъзнал истинската си природа и се е отрекъл от света, освобождавайки се от материалните привързаности, той може да отдава чисто предано служене (бхакти-юктена) и така да стане слуга на Бога и да развие любов към него. Парипашяти означава, че такъв човек вижда всичко в истинската му светлина. Тогава материалната природа почти спира да оказва влияние върху него. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ – когато човек осъзнае себе си, той става щастлив, освобождава се от въздействието на материалната природа и се избавя от скърбите и желанията. Богът нарича това състояние мад-бхактим̇ лабхате пара̄м – истинското начало на преданото служене. На̄рада пан̃чара̄тра потвърждава, че само когато пречисти сетивата си, живото същество може да ги използва в предано служене за Бога. Човек, който е привързан към замърсяванията на материалния свят, не може да бъде предан.