Шрӣмад Бха̄гаватам 3.25.17

Когато пречисти съзнанието си, т.е. когато постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да види себе си като малка частица, която не се различава от Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че джӣвата, индивидуалната душа, вечно е частица от Върховния Бог. Както слънчевите лъчи представляват малки частици от сиянието на Слънцето, така живото същество е малка частица от Върховния Дух. Но това не значи, че индивидуалната душа е отделена от Върховния Бог, както е в материалния смисъл на тази дума. Индивидуалната душа е частица поначало. Човек не бива да мисли, че щом душата е частица, то тя е отделена от духовното цяло. Философите ма̄я̄ва̄дӣ утвърждават, че реално съществува само единният дух, докато джӣвата, която е част от него, е попаднала в капана на илюзията. Тази философия е неприемлива, защото духът не може да се разделя на части като материята. Духовната частица, джӣвата, е вечно частица. Както съществува Върховният Дух, така съществува и неотделимата от него частица. Докато съществува слънцето, съществуват и частиците на лъчите му.

Във Ведите се казва, че джӣвата е с размери една десетохилядна от върха на косъма. Следователно тя е безкрайно малка. Върховният Дух е безкраен, но живото същество, или индивидуалната душа, е безкрайно малка, въпреки че в качествено отношение не се различава от Върховния Дух. В тази строфа трябва да се обърне внимание на две думи. Едната е нирантарам – „която не се различава“ или „еднаква по качества“. Другата дума, с която е назована индивидуалната душа, е ан̣има̄нам – „безкрайно малка“. Върховният Дух е вездесъщ и безграничен, а индивидуалната душа, духовната частица, е нищожно малка. Акхан̣д̣итам означава не само „цялостна“, но и „безкрайно малка по природа“. Никой не може да отдели частиците на слънчевата светлина от Слънцето, но в същото време размерите на тези частици са нищожни в сравнение с размерите на самото Слънце. Така и живото същество по природа е качествено еднакво с Върховния Дух, но е безкрайно малко в сравнение с него.