ТЕКСТ 28
Text 28
Текст
Texto
вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣
вимун̃ча̄тма-танум̇ гхора̄м
итй укто вимумоча ха
viviktādhyātma-darśanaḥ
vimuñcātma-tanuṁ ghorām
ity ukto vimumoca ha
Дума по дума
Palabra por palabra
сах̣ – Върховният Бог; авадха̄ря – разбирайки; ася – на Брахма̄; ка̄рпан̣ям – нещастието; вивикта – без съмнение; адхя̄тма – мислите на другите; даршанах̣ – този, който вижда; вимун̃ча – остави; а̄тма-танум – твоето тяло; гхора̄м – нечисто; ити уктах̣ – така нареди; вимумоча ха – Брахма̄ го остави.
saḥ — el Señor Supremo, Hari; avadhārya — percibiendo; asya — del Señor Brahmā; kārpaṇyam — la aflicción; vivikta — sin duda; adhyātma — las mentes de los demás; darśanaḥ — aquel que puede ver; vimuñca — abandona; ātma-tanum — tu cuerpo; ghorām — impuro; iti uktaḥ — habiendo recibido esa orden; vimumoca ha — el Señor Brahmā lo desechó.
Превод
Traducción
Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахма̄ и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахма̄ напусна тялото си.
El Señor, que puede ver con toda claridad la mente de los demás, percibió la aflicción de Brahmā, y le dijo: «Abandona ese cuerpo impuro». Habiendo recibido la orden del Señor, Brahmā se deshizo de su cuerpo.
Пояснение
Significado
Тук Богът е наречен с думата вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣. Ако има някой, който наистина може да разбере чуждата мъка, това е самият Бог. Когато човек страда и търси помощ от някой приятел, приятелят често се оказва неспособен да разбере цялата дълбочина на неговото страдание. Но това не е трудно за Върховния Бог. Под формата на Парама̄тма̄ Той се намира в сърцето на всяко живо същество и вижда ясно истинските причини за страданията му. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – „Аз се намирам във всяко сърце и на мен се дължат паметта и забравата“. Когато изцяло се предаде на Върховния Бог, човек открива, че Той е в сърцето му. Богът ни подсказва как да избегнем всички опасности и как да го постигнем чрез предано служене. В случая обаче Той казал на Брахма̄ да напусне тялото си, защото от него било възникнало демоничното начало. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ, когато се казва, че Брахма̄ периодично сменя тялото си, това не означава, че той наистина го напуска. По-скоро той изоставя определен манталитет. Умът е финото тяло на живото същество. Понякога се случва да ни обсеби някоя греховна мисъл и ако успеем да я прогоним, може да се каже, че сме сменили тялото си. Умът на Брахма̄ не бил в много подходящо състояние, когато той създавал демоните. Той изглежда бил изпълнен със страст, защото по онова време цялото творение било под влиянието на страстта. Затова и синовете, които се родили от Брахма̄, били преизпълнени със страст. Оттук следва, че бащата и майката трябва да са много внимателни, когато зачеват деца. Характерът на детето зависи от нагласата на ума на родителите по време на зачатието. Затова Ведите препоръчват да се извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра – специален обред, свързан със създаването на детето. Преди да зачене дете, човек трябва да одухотвори и пречисти възбудения си ум. Ако по време на зачатието мисълта на родителите е насочена към лотосовите нозе на Бога, ще се родят благочестиви деца, които по-късно ще станат предани. А когато в обществото преобладават благочестивите хора, демоничните склонности не са в състояние да предизвикват беди и нещастия.
Aquí se describe al Señor con la palabra viviktādhyātma-darśanaḥ. Si hay alguien que pueda, sin ningún tipo de dudas, darse perfecta cuenta de la aflicción de los demás, es el Señor. A veces ocurre que alguien está afligido y desea recibir el consuelo de un amigo, pero el amigo no puede apreciar en su justa medida cuánto está sufriendo. Pero al Señor Supremo no Le es difícil. El Señor Supremo, como Paramātmā, está en el corazón de cada entidad viviente y percibe directamente las causas exactas de la aflicción. El Señor dice en el Bhagavad-gītā: sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭaḥ: «Yo estoy en el corazón de todos, y a Mí se deben el recuerdo y el olvido». De ese modo, cuando alguien se entrega por completo al Señor Supremo, descubre que Él está dentro de su corazón. Él puede indicarnos cómo escapar de los peligros o cómo podemos acercarnos a Él con una actitud de servicio devocional. Sin embargo, a Brahmā el Señor le pidió que abandonase el cuerpo que tenía, porque había creado el principio demoníaco. Según Śrīdhara Svāmī, el que Brahmā se desprendiera uno tras otro de sus cuerpos no se refiere a que realmente abandonase su cuerpo. Él sugiere, más bien, que Brahmā abandonaba una determinada mentalidad. La mente es el cuerpo sutil de la entidad viviente. A veces podemos estar absortos en un pensamiento pecaminoso; pero si abandonamos ese pensamiento pecaminoso, podría decirse que abandonamos el cuerpo. Cuando Brahmā creó a los demonios, su mente estaba alterada. Estaba, sin duda, llena de pasión, puesto que toda la creación estaba influenciada por la pasión; por eso nacieron unos hijos tan apasionados. De eso se concluye que los padres deben ser cuidadosos cuando engendren hijos. La condición mental de un niño depende del estado de la mente de sus padres en el momento de la concepción. Por esa razón, en el sistema védico se observa la ceremonia garbhādhāna-saṁskāra para concebir un hijo. Antes de engendrar un hijo, hay que santificar la mente, que está llena de confusión. Cuando los padres absorben su mente en los pies de loto del Señor, y en ese estado de conciencia engendran un hijo, naturalmente sus hijos serán buenos devotos; cuando la sociedad está formada por una población así, las mentalidades demoníacas no causan problemas.