ТЕКСТ 20
Text 20
Текст
Texto
дурджая̄н итара̄шрамаих̣
ваям̇ джайема хела̄бхир
дас’н дурга-патир ятха̄
durjayān itarāśramaiḥ
vayaṁ jayema helābhir
dasyūn durga-patir yathā
Дума по дума
Palabra por palabra
я̄м – която; а̄шритя – приемайки подслон при; индрия – сетива; ара̄тӣн – врагове; дурджая̄н – трудни за побеждаване; итара – другите освен семейните; а̄шрамаих̣ – начини на живот в обществото; ваям – ние; джайема – можем да победим; хела̄бхих̣ – лесно; дас’н – нахълтващите крадци; дурга-патих̣ – военачалник на крепост; ятха̄ – както.
yām — en quien; āśritya — refugiándose en; indriya — sentidos; arātīn — enemigos; durjayān — difíciles de conquistar; itara — aparte de los casados; āśramaiḥ — por las órdenes de la sociedad; vayam — nosotros; jayema — podemos vencer; helābhiḥ — fácilmente; dasyūn — asaltantes invasores; durga-patiḥ — el comandante de un fortín; yathā — como.
Превод
Traducción
Както един военачалник лесно се справя с разбойниците, които се опитват да нахълтат в крепостта му, така с помощта на съпругата човек може да победи сетивата, които иначе, в условията на другите три начина на живот, са непобедими.
Tal como el comandante de un fortín vence fácilmente a los asaltantes invasores, al refugiarse en una esposa se pueden conquistar los sentidos, que, en las demás órdenes sociales, son inconquistables.
Пояснение
Significado
От четирите начина на живот в човешкото общество – ученичество (брахмачаря), семеен живот (гр̣хастха), оттегляне от светския живот (ва̄напрастха) и отшелничество (сання̄са) – положението на тези, които са семейни, е най-сигурно и защитено. Сетивата са като разбойници в крепостта на тялото. Съпругата обаче е военачалник на крепостта и когато сетивата разбойници започнат да нападат тялото, тя го защитава от гибел. Половият инстинкт е заложен у всички, но човекът, който има твърда и непоколебима съпруга, е защитен от отчаяните атаки на сетивата разбойници. Мъжът, който има добра съпруга, никога не тръгва да покварява непорочни момичета и по този начин не разстройва обществото. Без вярна и предана съпруга мъжът се превръща в развратник и в истинско наказание за обществото – освен ако не е възпитан като брахмача̄рӣ, ва̄напрастха или сання̄сӣ. Ако един брахмача̄рӣ не е преминал през сурова и системна подготовка под ръководството на опитен духовен учител и не е бил покорен ученик, той със сигурност ще стане жертва на половия нагон, защото е брахмача̄рӣ само на думи. Историята познава много примери за подобни падения – падали са дори такива велики йогӣ като Вишва̄митра. Гр̣хастхите обаче са в защитена позиция, защото имат своята вярна съпруга. Половият живот е причината за материалното робство, затова той е разрешен единствено в гр̣хастха-а̄шрама. Гр̣хастхите поемат отговорността за създаването на първокласни брахмача̄рӣ, ва̄напрастхи и сання̄сӣ.
De las cuatro órdenes de la sociedad humana —la de estudiante u orden brahmacārī, la de casado u orden gṛhastha, la retirada u orden vānaprastha, y la de renuncia u orden sannyāsī—, el casado está en el lado seguro. Los sentidos del cuerpo se consideran asaltantes del fortín del cuerpo. Se entiende que la esposa es el comandante del fortín, y, en consecuencia, cuando quiera que haya un ataque de los sentidos al cuerpo, la esposa es quien protege el cuerpo de ser derrotado. Para todos es inevitable la exigencia del sexo, pero aquel que tiene una esposa fija se salva de la furiosa embestida de los sentidos enemigos. El hombre que tiene una buena esposa no crea trastornos en la sociedad corrompiendo muchachas vírgenes. Sin una esposa fija, el hombre se convierte en un libertino de primer orden y en un trastorno para la sociedad..., a no ser que haya recibido preparación como brahmacārī, vānaprastha o sannyāsī. A menos que haya una preparación rígida y sistemática del brahmacārī por parte del maestro espiritual, y a menos que el estudiante sea obediente, es seguro que el supuesto brahmacārī caerá presa del ataque del sexo. Hay muchos ejemplos de caídas, incluso de grandes yogīs, como Viśvāmitra. El gṛhastha, sin embargo, está a salvo, a causa de su fiel esposa. La vida sexual es la causa del cautiverio material, y por eso se prohíbe en tres āśramas, y se permite solo en el āśrama de gṛhastha. El gṛhastha tiene la responsabilidad de producir brahmacārīs, vānaprasthas y sannyāsīs de primera calidad.