ТЕКСТ 19
ВІРШ 19
Текст
Текст
вахнир ва̄г вя̄хр̣там̇ тайох̣
джале чаитася сучирам̇
ниродхах̣ самаджа̄ята
вахнір ва̄ґ вйа̄хр̣там̇ тайох̣
джале чаітасйа сучірам̇
ніродгах̣ самаджа̄йата
Дума по дума
Послівний переклад
вивакш̣ох̣ – когато се появи потребността от говор; мукхатах̣ – от устата; бхӯмнах̣ – на Върховния; вахних̣ – огънят или божеството, което управлява огъня; ва̄к – вибрация; вя̄хр̣там – слова; тайох̣ – от двете; джале – във водата; ча – обаче; етася – на всички тези; сучирам – много, много дълго време; ниродхах̣ – прекратяване; самаджа̄ята – продължи.
вівакшох̣ — коли виникло бажання говорити; мукгатах̣ — з рота; бгӯмнах̣ — Всевишнього; вахніх̣ — вогонь чи панівне божество вогню; ва̄к — вібрація; вйа̄хр̣там — мова; тайох̣ — обома; джале — у воді; ча — проте; етасйа — цих усіх; сучірам — вкрай довго; ніродгах̣ — зупинка; самаджа̄йата — тривала.
Превод
Переклад
Когато Върховният пожела да говори, устата му произнесе слова. Тогава от устата му възникна божеството, което управлява огъня. Но докато Той лежеше във водата, всички тези функции бяха в бездействие.
Коли Всевишній забажав говорити, з Його рота залунала мова. Тоді з рота виникло панівне божество вогню. Але коли Він лежав на воді, вся ця діяльність залишалась непроявленою.
Пояснение
Коментар
Особеното в постепенното развитие на сетивата е, че то се съпровожда от появата на управляващите сетивата божества. Следователно дейностите на сетивните органи се управляват от волята на Върховния. Сетивата дават на обусловените души свобода за наслаждение, но обусловените души трябва да ги използват правилно, подчинявайки се на властта на управляващите божества, които са назначени на поста си от Върховния Бог. Този, който нарушава установените правила, бива наказван от природните закони да деградира до по-низши форми на живот. Да вземем за пример езика и управляващото го божество Варун̣а. Езикът е предназначен да яде и всички хора, животни и птици имат индивидуален вкус. Вкусът на човека се различава от вкуса на свинята. Живото същество развива определен вкус, който отговаря на определено съчетание от гун̣ите на природата, и тогава управляващото божество го награждава с тяло, което съответства на този вкус. Ако човекът развие непридирчивия вкус на свинята, управляващото божество ще се погрижи в следващия си живот той да получи тяло на свиня. Свинята яде всичко, което ѝ попадне, дори изпражнения, и човекът, който е развил подобен вкус, трябва да се приготви за същото долнопробно съществуване при следващото си раждане. Тази форма на живот също е милост на Бога – в края на краищата обусловената душа сама е пожелала да има такова тяло, съвършено подходящо за наслаждаване на точно определения вид храна. Ако човек получи свинско тяло, това трябва да се смята за милост на Бога, защото по този начин Богът му дава възможност да осъществи желанията си. Това, какъв вид тялото ще получи живото същество след смъртта си, се определя не от сляпата случайност, а от висшата власт. Затова хората трябва да бъдат много внимателни какво вършат – от него зависи какво тяло ще получат в следващия си живот. Да се живее безотговорно, без да се мисли за последствията, е опасно. Такова е заключението на всички писания.
ПОЯСНЕННЯ: Так поступово розвивається кожне чуття, і одночасно виникає його панівне божество, що керує розвитком і діяльністю цього окремого чуття. З цього можна зрозуміти, що діяльністю органів чуття керує воля Всевишнього. Чуття, так би мовити, відкривають широкі можливості перед зумовленими душами, що повинні належним чином використовувати їх під наглядом панівного божества, якого вповноважив Верховний Господь. Той, хто порушує реґулівні засади, зазнає кари і падає до нижчого рівня життя. Візьмімо, наприклад, язик та його панівне божество Варуну. Язик призначений для того, щоб їсти, і люди, звірі та птахи мають кожен свої смаки, відповідно до своїх різних можливостей. Смаки людини і смаки свині не однакові. Який смак істота розвинула під впливом тих чи інших ґун природи, таким тілом панівне божество її наділяє. Якщо людина стає нерозбірлива в своїх смаках і їсть усе підряд, як те робить свиня, то панівне божество отримує всі підстави на наступне життя дати їй тіло свині. Свиня вживає все підряд, навіть випорожнення, і людина, яка стала так само неперебірлива, повинна бути готова перейти в наступному житті до нижчої форми існування. Це також милість Бога, адже зумовлена душа бажала мати тіло, яке дозволяло б досконало насолоджуватись їжею певного ґатунку. Коли людина отримує тіло свині, це треба вважати милістю Господа, тому що Він задовольнив її потреби. Після смерти ми отримуємо наступне тіло під вищим наглядом, і аж ніяк не випадково. Тому людина повинна пильнуватись, щоб отримати наступного життя ліпше тіло. Безвідповідальне розпусне життя дуже небезпечне — це проголошено у всіх писаннях.