ОБРЪЩЕНИЕ
Invocation
Текст
Text
Дума по дума
Synonyms
ом̇ – о, Господи; намах̣ – моите почитания на Теб; бхагавате – Божествената Личност; ва̄судева̄я – Бог Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева.
om — O my Lord; namaḥ — my respectful obeisances unto You; bhagavate — unto the Personality of Godhead; vāsudevāya — unto Lord Kṛṣṇa, the son of Vasudeva.
Превод
Translation
О, Господи, о, всемогъща Божествена Личност, отдавам Ти най-смирените си почитания.
O my Lord, the all-pervading Personality of Godhead, I offer my respectful obeisances unto You.
Пояснение
Purport
Ва̄судева̄я означава „на Кр̣ш̣н̣а, сина на Васудева“. Този, който повтаря името на Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, постига всички добри резултати, които се постигат с благотворителността и отреченията. Затова с тази мантра (ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я) авторът, разказвачът или читателят на Шрӣмад Бха̄гаватам отдава най-смирените си почитания на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, извора на цялото удоволствие. В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам бяха описани основните принципи на сътворението, затова тя може да се нарече „Сътворението“.
Vāsudevāya means “to Kṛṣṇa, the son of Vasudeva.” Since by chanting the name of Kṛṣṇa, Vāsudeva, one can achieve all the good results of charity, austerity and penances, it is to be understood that by the chanting of this mantra, oṁ namo bhagavate vāsudevāya, the author or the speaker or any one of the readers of Śrīmad-Bhāgavatam is offering respectful obeisances unto the Supreme Lord, Kṛṣṇa, the reservoir of all pleasure. In the First Canto of Śrīmad-Bhāgavatam, the principles of creation are described, and thus the First Canto may be called “Creation.”
Във Втора песен се описва вторичното космическо проявление. Различните планетарни системи са представени като различни части от вселенското тяло на Бога. По тази причина Втора песен може да се нарече „Космическото проявление“. Тя се състои от десет глави, в които се говори за целта на Шрӣмад Бха̄гаватам и за различните аспекти на тази цел. Първа глава описва величието на мантруването* и накратко излага метода, по който начинаещите предани могат да медитират върху вселенската форма на Бога. В първия стих Шукадева Госва̄мӣ започва да отговаря на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който пита какво трябва да прави човекът на прага на смъртта. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит посрещнал Шукадева Госва̄мӣ с радост и бил горд, че е потомък на Арджуна, близкия приятел на Кр̣ш̣н̣а. Царят всъщност бил много скромен, но въпреки това не скривал радостта си, че Бог Кр̣ш̣н̣а е бил благосклонен към прадедите му, синовете на Па̄н̣д̣у, и особено към дядо му Арджуна. Бог Кр̣ш̣н̣а винаги показвал благоразположение към рода на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, затова когато наближила смъртта на царя, Той изпратил при него Шукадева Госва̄мӣ, който да му помогне по пътя към себепознанието. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан на Бог Кр̣ш̣н̣а още от дете и изпитвал към Кр̣ш̣н̣а естествена привързаност. Шукадева Госва̄мӣ почувствал предаността на царя и приветствал въпросите му за човешкия дълг. От думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит ставало ясно, че най-висшето призвание на всяко живо същество е да обожава Бог Кр̣ш̣н̣а. Шукадева Госва̄мӣ одобрил това и казал: „Въпросът ти е славен, защото питаш за Кр̣ш̣н̣а“. Ето и преводът на първия стих.
*Мантруване, повтаряне на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. (Б.ред.)
Similarly, in the Second Canto, the postcreation cosmic manifestation is described. The different planetary systems are described in the Second Canto as different parts of the universal body of the Lord. For this reason, the Second Canto may be called “The Cosmic Manifestation.” There are ten chapters in the Second Canto, and in these ten chapters the purpose of Śrīmad-Bhāgavatam and the different symptoms of this purpose are narrated. The First Chapter describes the glories of chanting, and it hints at the process by which the neophyte devotees may perform meditation on the universal form of the Lord. In the first verse, Śukadeva Gosvāmī replies to the questions of Mahārāja Parīkṣit, who asked him about one’s duties at the point of death. Mahārāja Parīkṣit was glad to receive Śukadeva Gosvāmī, and he was proud of being a descendant of Arjuna, the intimate friend of Kṛṣṇa. Personally, he was very humble and meek, but he expressed his gladness that Lord Kṛṣṇa was very kind to his grandfathers, the sons of Pāṇḍu, especially his own grandfather, Arjuna. And because Lord Kṛṣṇa was always pleased with Mahārāja Parīkṣit’s family, at the verge of Mahārāja Parīkṣit’s death Śukadeva Gosvāmī was sent to help him in the process of self-realization. Mahārāja Parīkṣit was a devotee of Lord Kṛṣṇa from his childhood, so he had natural affection for Kṛṣṇa. Śukadeva Gosvāmī could understand his devotion. Therefore, he welcomed the questions about the King’s duty. Because the King hinted that worship of Lord Kṛṣṇa is the ultimate function of every living entity, Śukadeva Gosvāmī welcomed the suggestion and said, “Because you have raised questions about Kṛṣṇa, your question is most glorious.” The translation of the first verse is as follows.