ТЕКСТ 11
Text 11
Текст
Text
иччхата̄м акуто-бхаям
йогина̄м̇ нр̣па нирн̣ӣтам̇
харер на̄ма̄нукӣртанам
icchatām akuto-bhayam
yogināṁ nṛpa nirṇītaṁ
harer nāmānukīrtanam
Дума по дума
Synonyms
етат – това е; нирвидяма̄на̄на̄м – на тези, които са напълно освободени от материални желания; иччхата̄м – на тези, които желаят всякакви видове материално наслаждение; акутах̣-бхаям – освободени от всички съмнения и страх; йогина̄м – на тези, които са вътрешно удовлетворени; нр̣па – о, царю; нирн̣ӣтам – безспорна истина; харех̣ – на Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; на̄ма – свято име; ану – следвайки някого постоянно; кӣртанам – възпяване.
etat — it is; nirvidyamānānām — of those who are completely free from all material desires; icchatām — of those who are desirous of all sorts of material enjoyment; akutaḥ-bhayam — free from all doubts and fear; yoginām — of all who are self-satisfied; nṛpa — O King; nirṇītam — decided truth; hareḥ — of the Lord, Śrī Kṛṣṇa; nāma — holy name; anu — after someone, always; kīrtanam — chanting.
Превод
Translation
О, царю, постоянното повтаряне на святото име на Бога по примера на великите авторитети е сигурен и безстрашен път, който ще изведе до успех всички – и тези, които напълно са се освободили от материалните желания, и тези, които жадуват материално наслаждение, а също и тези, които са вътрешно удовлетворени, защото притежават трансцендентално знание.
O King, constant chanting of the holy name of the Lord after the ways of the great authorities is the doubtless and fearless way of success for all, including those who are free from all material desires, those who are desirous of all material enjoyment, and also those who are self-satisfied by dint of transcendental knowledge.
Пояснение
Purport
Предишната шлока посочи колко е важно човек да развие привързаност към Мукунда. Различните хора си поставят различни цели. Обикновено по-голямата част от хората са материалисти, които искат да изпитат колкото се може повече материално удоволствие. След това идват трансценденталистите, които познават до съвършенство природата на материалното наслаждение и затова избягват подобен илюзорен живот. Благодарение на себепознанието те са постигнали вътрешно удовлетворение. По-висши от тях са преданите на Бога, които нито се стремят да се наслаждават на материалния свят, нито желаят да се освободят от него. Целта им е да удовлетворят Бога, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. С други думи, преданите на Бога не искат нищо за себе си. Те могат да приемат всички материални удобства, ако такова е желанието на Бога, но могат и да изоставят всички удобства, включително и освобождението, ако Богът желае това. Те не могат да бъдат наречени и вътрешно удовлетворени, защото единственото им желание е удовлетворението на Бога. В тази шлока Шукадева Госва̄мӣ препоръчва методът на трансценденталното повтаряне на святото име на Бога. Когато повтаря и слуша святото име на Бога без оскърбления, човек опознава най-напред трансценденталната форма на Бога, след това качествата му, после трансценденталната природа на забавленията му и т.н. Тук се казва, че след като чуе святото име на Бога от истински авторитети, човек трябва непрекъснато да го повтаря. Следователно първото важно условие е да се слуша от авторитети. Когато човек слуша святото име, постепенно у него се пробужда желанието да слуша за формата на Бога, за качествата на Бога, за неговите забавления и т.н., а това на свой ред развива потребността му да възпява величието на Бога. Този процес се препоръчва не само за хората, които искат да успеят в преданото служене, но и за тези, които са привързани към материалния живот. Според Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ този път към успеха е потвърден и сигурен; до такова заключение са стигнали и всички предишни а̄ча̄рии. И така, няма нужда от повече доказателства. Процесът е подходящ не само за тези, които искат да преуспеят в различните сфери на човешка дейност, но и за тези, които вече са постигнали успех в плодоносните дейности, философията или преданото служене на Бога.
In the previous verse, the great necessity for attaining attachment to Mukunda has been accredited. There are different types of persons who desire to attain success in different varieties of pursuits. Generally the persons are materialists who desire to enjoy the fullest extent of material gratification. Next to them are the transcendentalists, who have attained perfect knowledge about the nature of material enjoyment and thus are aloof from such an illusory way of life. More or less, they are satisfied in themselves by self-realization. Above them are the devotees of the Lord, who neither aspire to enjoy the material world nor desire to get out of it. They are after the satisfaction of the Lord, Śrī Kṛṣṇa. In other words, the devotees of the Lord do not want anything on their personal account. If the Lord desires, the devotees can accept all sorts of material facilities, and if the Lord does not desire this, the devotees can leave aside all sorts of facilities, even up to the limit of salvation. Nor are they self-satisfied, because they want the satisfaction of the Lord only. In this verse, Śrī Śukadeva Gosvāmī recommends the transcendental chanting of the holy name of the Lord. By offenseless chanting and hearing of the holy name of the Lord, one becomes acquainted with the transcendental form of the Lord, and then with the attributes of the Lord, and then with the transcendental nature of His pastimes, etc. Here it is mentioned that one should constantly chant the holy name of the Lord after hearing it from authorities. This means that hearing from the authorities is the first essential. Hearing of the holy name gradually promotes one to the stage of hearing about His form, His attributes, His pastimes, and so on, and thus the necessity of the chanting of His glories develops successively. This process is recommended not only for the successful execution of devotional service, but also even for those who are materially attached. According to Śrī Śukadeva Gosvāmī, this way of attaining success is an established fact, concluded not only by him but also by all other previous ācāryas. Therefore, there is no need of further evidence. The process is recommended not only for the progressive students in different departments of ideological success, but also for those who are already successful in their achievement as fruitive workers, as philosophers or as devotees of the Lord.
Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ учи, че святото име трябва да се повтаря високо, а също и без оскърбления, което пък се препоръчва в Падма Пура̄н̣а. Човек може да се избави от последиците на всичките си грехове, като се отдаде на Бога. Човек може да се спаси от всички оскърбления, нанесени в краката на Бога, като приеме подслон при святото му име. Но нищо не може да защити този, който извършва оскърбления в краката на святото име на Бога. Тези десет на брой оскърбления са описани в Падма Пура̄н̣а.
Śrīla Jīva Gosvāmī instructs that chanting of the holy name of the Lord should be loudly done, and it should be performed offenselessly as well, as recommended in the Padma Purāṇa. One can deliver himself from the effects of all sins by surrendering himself unto the Lord. One can deliver himself from all offenses at the feet of the Lord by taking shelter of His holy name. But one cannot protect himself if one commits an offense at the feet of the holy name of the Lord. Such offenses are mentioned in the Padma Purāṇa as being ten in number.
Първото оскърбление е човек да говори против великите предани, които разпространяват славата на Бога.
The first offense is to vilify the great devotees who have preached about the glories of the Lord.
Второто оскърбление е да се гледа на святите имена на Бога със светски представи. Богът е собственик на всички вселени, затова на различните места може да е известен с различни имена, но това ни най-малко не принизява съвършенството му. Всички имена, отнасящи се до Върховния Бог, са еднакво святи, защото назовават Бога. Те са могъщи като самия Бог, затова човек е свободен да възславя Бога, като го назовава с името, което е прието на това място, където той живее. Имената на Бога са съвършено трансцендентални, затова човек не трябва да гледа на тях като на материални обекти.
The second offense is to see the holy names of the Lord in terms of worldly distinction. The Lord is the proprietor of all the universes, and therefore He may be known in different places by different names, but that does not in any way qualify the fullness of the Lord. Any nomenclature which is meant for the Supreme Lord is as holy as the others because they are all meant for the Lord. Such holy names are as powerful as the Lord, and there is no bar for anyone in any part of the creation to chant and glorify the Lord by the particular name of the Lord as it is locally understood. They are all auspicious, and one should not distinguish such names of the Lord as material commodities.
Третото оскърбление е да се пренебрегват наставленията на авторитетните а̄ча̄рии, духовните учители.
The third offense is to neglect the orders of the authorized ācāryas or spiritual masters.
Четвъртото оскърбление е да се злослови по адрес на писанията или на ведическото знание.
The fourth offense is to vilify scriptures or Vedic knowledge.
Петото оскърбление е да се смята святото име на Бога за материално. Святото име е тъждествено със самия Бог; човек трябва да разбере, че между Бога и името му няма разлика.
The fifth offense is to define the holy name of the Lord in terms of one’s mundane calculation. The holy name of the Lord is identical with the Lord Himself, and one should understand the holy name of the Lord to be nondifferent from Him.
Шестото оскърбление е да се тълкува святото име. Богът и святото му име не са фикция. Невежите мислят, че Богът съществува само във въображението на поклонниците, затова гледат и на святото име като на измислица. Ако някой мисли по този начин, никога няма да постигне успех в повтарянето на святото име.
The sixth offense is to interpret the holy name. The Lord is not imaginary, nor is His holy name. There are persons with a poor fund of knowledge who think the Lord to be an imagination of the worshiper and therefore think His holy name to be imaginary. Such a chanter of the name of the Lord cannot achieve the desired success in the matter of chanting the holy name.
Седмото оскърбление е човек съзнателно да извършва грехове, като се уповава на силата на святото име. В писанията се казва, че като повтаря святото име на Бога, човек може да се освободи от последиците на всичките си греховни действия. Но този, който използва трансценденталния процес, за да продължава да върши грехове, надявайки се да неутрализира последиците им с повтаряне на святото име, е най-големият оскърбител в краката на святото име. Той не може да се пречисти с нито един от препоръчаните методи за изкупление. С други думи, човек може да е извършвал грехове, преди да започне да повтаря святото име на Бога. Но след като приеме убежище при святото име и получи сигурната му закрила, той за нищо на света не трябва отново да върши грехове, разчитайки, че повтарянето на святото име ще го спаси.
The seventh offense is to commit sins intentionally on the strength of the holy name. In the scriptures it is said that one can be liberated from the effects of all sinful actions simply by chanting the holy name of the Lord. One who takes advantage of this transcendental method and continues to commit sins on the expectation of neutralizing the effects of sins by chanting the holy name of the Lord is the greatest offender at the feet of the holy name. Such an offender cannot purify himself by any recommended method of purification. In other words, one may be a sinful man before chanting the holy name of the Lord, but after taking shelter in the holy name of the Lord and becoming immune, one should strictly restrain oneself from committing sinful acts with a hope that his method of chanting the holy name will give him protection.
Осмото оскърбление е човек да мисли, че святото име на Бога и повтарянето му са вид материална благочестива дейност. Има различни видове благочестиви дейности, чрез които могат да се постигнат определени материални блага, но святото име и повтарянето му не са просто благочестиви дейности. Несъмнено повтарянето на святото име е свята дейност, но човек не трябва да го използва за постигане на материални цели. Тъй като святото име и Богът са напълно тъждествени, човек не трябва да използва святото име в служба на човечеството. Върховният Бог е върховният наслаждаващ се. Той не е слуга на никого и не е подчинен на волята на никого. Затова човек не трябва да се опитва да прави от святото име свой слуга; святото име на Бога е тъждествено с Бога.
The eighth offense is to consider the holy name of the Lord and His chanting method to be equal to some material auspicious activity. There are various kinds of good works for material benefits, but the holy name and His chanting are not mere auspicious holy services. Undoubtedly the holy name is holy service, but He should never be utilized for such purposes. Since the holy name and the Lord are of one and the same identity, one should not try to bring the holy name into the service of mankind. The idea is that the Supreme Lord is the supreme enjoyer. He is no one’s servant or order supplier. Similarly, since the holy name of the Lord is identical with the Lord, one should not try to utilize the holy name for one’s personal service.
Деветото оскърбление е човек да обяснява трансценденталната природа на святото име пред хора, които нямат желание да го повтарят. Ако наставлява такива недоброжелателни слушатели, човек върши оскърбление в нозете на святото име.
The ninth offense is to instruct those who are not interested in chanting the holy name of the Lord about the transcendental nature of the holy name. If such instruction is imparted to an unwilling audience, the act is considered to be an offense at the feet of the holy name.
Десетото оскърбление е човек да не изпитва влечение към святото име на Бога дори след като е слушал за трансценденталната му природа. Като следствие от повтарянето на святото име на Бога човек се освобождава от лъжливия егоизъм. Лъжливият егоизъм намира израз в това, че човек се мисли за наслаждаващия се на този свят и смята, че всичко е предназначено изключително за неговото собствено удоволствие. Целият материален свят се движи от лъжливите егоистични концепции „аз“ и „мое“, но в резултат от повтарянето на святото име човек се освобождава от тези заблуди.
The tenth offense is to become uninterested in the holy name of the Lord even after hearing of the transcendental nature of the holy name. The effect of chanting the holy name of the Lord is perceived by the chanter as liberation from the conception of false egoism. False egoism is exhibited by thinking oneself to be the enjoyer of the world and thinking everything in the world to be meant for the enjoyment of one’s self only. The whole materialistic world is moving under such false egoism of “I” and “mine,” but the factual effect of chanting the holy name is to become free from such misconceptions.