ТЕКСТ 32
Text 32
Текст
Text
та̄па-трая-чикитситам
яд ӣшваре бхагавати
карма брахман̣и бха̄витам
tāpa-traya-cikitsitam
yad īśvare bhagavati
karma brahmaṇi bhāvitam
Дума по дума
Synonyms
етат – това; сам̇сӯчитам – установено от учените хора; брахман – о, бра̄хман̣а Вя̄са; та̄па-трая – три вида страдания; чикитситам – изцелителни средства; ят – това, което; ӣшваре – върховният повелител; бхагавати – на Божествената Личност; карма – собствените предписани дейности; брахман̣и – на великия; бха̄витам – посветен.
etat — this much; saṁsūcitam — decided by the learned; brahman — O brāhmaṇa Vyāsa; tāpa-traya — three kinds of miseries; cikitsitam — remedial measures; yat — what; īśvare — the supreme controller; bhagavati — unto the Personality of Godhead; karma — one’s prescribed activities; brahmaṇi — unto the great; bhāvitam — dedicated.
Превод
Translation
О, бра̄хман̣е Вя̄садева, учените хора са стигнали до извода, че най-доброто средство, което лекува всички тревоги и страдания, е човек да посвети всичките си дейности на служене на Върховния Бог, Божествената Личност (Шрӣ Кр̣ш̣н̣а).
O Brāhmaṇa Vyāsadeva, it is decided by the learned that the best remedial measure for removing all troubles and miseries is to dedicate one’s activities to the service of the Supreme Lord Personality of Godhead [Śrī Kṛṣṇa].
Пояснение
Purport
Шрӣ На̄рада Муни сам се убедил, че най-подходящият и действен начин, който отваря пътя към спасението, към освобождението от всички страдания в живота, е смирено да се слушат от достоверен източник описанията на трансценденталните дейности на Бога. Това е единственият път към избавлението. Материалното съществувание е изпълнено със страдания. С нищожните си умствени способности ограничените хора са изобретили много лекарства, за да се избавят от трите вида страдания в живота: страданията, причинявани от тялото и от ума, страданията, причинявани от природните стихии, и страданията, предизвиквани от други живи същества. Всички на този свят упорито се борят за живот, свободен от такива страдания, но не знаят, че без разрешението на Бога нито един план, нито едно средство няма да осигури желания мир и спокойствие. Лекарството, което се предписва на болния, няма да подейства, ако Богът не позволи това. За да пресечем реката, не е достатъчно да имаме лодка; необходимо е и разрешението на Бога. Трябва добре да разберем, че Богът е последното звено от веригата, от което идва крайното разрешение. За да постигнем окончателен успех или да се освободим от всички препятствия по пътя към успеха, трябва да посветим всичките си усилия на получаването на милостта му. Богът е всепроникващ, всесилен, всезнаещ и вездесъщ. Той е тази висша власт, която санкционира всички лоши или добри последствия от дейностите ни. Затова трябва да се научим да посвещаваме дейностите си на милостта на Бога и да го приемаме било като безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ или Върховна Божествена Личност. Няма значение какви сме. Трябва да посветим всичко на служене на Бога. Ако човек е велик учен, естествоизпитател, философ, поет и т.н., той трябва да използва знанията си, за да утвърди върховенството на Бога. Опитайте се да разберете как действат енергиите на Бога във всяка област на живота. Не го хулете и не се опитвайте да му подражавате или да претендирате за положението му само заради нищожните си познания. Ако човек е държавник, воин, политик и т.н., трябва да се опита да утвърди върховната власт на Бога в държавните дела. Сражавайте се в името на Бога, както Шрӣ Арджуна. В началото Шрӣ Арджуна, великият воин, отказвал да се сражава, но когато Богът го убедил, че това е необходимо, той променил решението си и се бил заради него. Ако човек е бизнесмен, индустриалец, земеделец и т.н., трябва да употребява спечелените си с тежък труд пари за делото на Бога. Винаги помнете, че парите, които трупате, са богатство на Бога. Смята се, че богатството – това е богинята на щастието (Лакш̣мӣ), а Богът е На̄ра̄ян̣а, съпругът на Лакш̣мӣ. Опитайте се да използвате Лакш̣мӣ в служене на Бог На̄ра̄ян̣а и ще бъдете щастливи. По такъв начин човек може да осъзнае Бога във всяка област на живота. Но най-доброто нещо е да се освободи от всички материални дейности и да се посвети на слушането на повествованието за трансценденталните забавления на Бога. Ако няма такава възможност, човек трябва да се опита да използва в служене на Бога всичко, към което изпитва особена склонност – това е пътят към мира и благополучието. В тази строфа е много важна и думата сам̇сӯчитам. Човек не трябва да помисля дори за миг, че прозрението, до което стигнал На̄рада, било само игра на детското му въображение. Това не е така. До такова осъзнаване достигат и опитните и велики учени – такъв е истинският смисъл на думата сам̇сӯчитам.
Śrī Nārada Muni personally experienced that the most feasible and practical way to open the path of salvation or get relief from all miseries of life is to hear submissively the transcendental activities of the Lord from the right and bona fide sources. This is the only remedial process. The entire material existence is full of miseries. Foolish people have manufactured, out of their tiny brains, many remedial measures for removing the threefold miseries pertaining to the body and mind, pertaining to the natural disturbances and in relation with other living beings. The whole world is struggling very hard to exist out of these miseries, but men do not know that without the sanction of the Lord no plan or no remedial measure can actually bring about the desired peace and tranquillity. The remedial measure to cure a patient by medical treatment is useless if it is not sanctioned by the Lord. To cross the river or the ocean by a suitable boat is no remedial measure if it is not sanctioned by the Lord. We should know for certain that the Lord is the ultimate sanctioning officer, and we must therefore dedicate our attempts to the mercy of the Lord for ultimate success or to get rid of the obstacles on the path of success. The Lord is all-pervading, all-powerful, omniscient and omnipresent. He is the ultimate sanctioning agent of all good or bad effects. We should, therefore, learn to dedicate our activities unto the mercy of the Lord and accept Him either as impersonal Brahman, localized Paramātmā or the Supreme Personality of Godhead. It does not matter what one is. One must dedicate everything in the service of the Lord. If one is a learned scholar, scientist, philosopher, poet, etc., then he should employ his learning to establish the supremacy of the Lord. Try to study the energy of the Lord in every sphere of life. Do not decry Him and try to become like Him or take His position simply by fragmental accumulation of knowledge. If one is an administrator, statesman, warrior, politician, etc., then one should try to establish the Lord’s supremacy in statesmanship. Fight for the cause of the Lord as Śrī Arjuna did. In the beginning, Śrī Arjuna, the great fighter, declined to fight, but when he was convinced by the Lord that the fighting was necessary, Śrī Arjuna changed his decision and fought for His cause. Similarly, if one is a businessman, an industrialist, an agriculturist, etc., then one should spend his hard-earned money for the cause of the Lord. Think always that the money which is accumulated is the wealth of the Lord. Wealth is considered to be the goddess of fortune (Lakṣmī), and the Lord is Nārāyaṇa, or the husband of Lakṣmī. Try to engage Lakṣmī in the service of Lord Nārāyaṇa and be happy. That is the way to realize the Lord in every sphere of life. The best thing is, after all, to get relief from all material activities and engage oneself completely in hearing the transcendental pastimes of the Lord. But in case of the absence of such an opportunity, one should try to engage in the service of the Lord everything for which one has specific attraction, and that is the way of peace and prosperity. The word saṁsūcitam in this stanza is also significant. One should not think for a moment that the realization of Nārada was a childish imagination only. It is not like that. It is so realized by the expert and erudite scholars, and that is the real import of the word saṁsūcitam.