Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 1.19.6

Текст

я̄ ваи ласач-чхрӣ-туласӣ-вимишра-
кр̣ш̣н̣а̄н̇гхри-рен̣в-абхядхика̄мбу-нетрӣ
пуна̄ти лока̄н убхаятра сеша̄н
кас та̄м̇ на севета мариш̣яма̄н̣ах̣

Дума по дума

я̄ – реката, която; ваи – винаги; ласат – тече с; шрӣ-туласӣ – листа на туласӣ; вимишра – смесена; кр̣ш̣н̣а-ан̇гхри – лотосовите нозе на Бога, на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; рен̣у – прах; абхядхика – благотворна; амбу – вода; нетрӣ – това, което носи; пуна̄ти – освещава; лока̄н – планети; убхаятра – низшите и висшите, отвътре и отвън; са-ӣша̄н – заедно с Шива; ках̣ – кой друг; та̄м – тази река; на – не; севета – обожава; мариш̣яма̄н̣ах̣ – този, който ще умре всеки миг.

Превод

Тази река (Ганг, край която царят седнал да пости) носи най-благотворните води, смесени с прах от лотосовите нозе на Бога и листа от туласӣ. Тази вода освещава трите свята отвън и отвътре, освещава дори Шива и другите полубогове. Затова всеки, който е осъден да умре, трябва да потърси подслон при тази река.

Пояснение

Веднага щом получил вестта, че след седем дни ще умре, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се оттеглил от семейния живот и се отправил към свещения бряг на река Ямуна̄. Обикновено се казва, че царят приел убежище на брега на Ганг, но според Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ той се приютил на брега на Ямуна̄. Думите на Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ са по-основателни, защото се съобразяват с географското положение. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит живеел в столицата си Хастина̄пура, която се намирала близо до днешния град Делхи, а Ямуна̄ тече точно край това място. Естествено било царят да потърси убежище при река Ямуна̄, която течала почти до портите на двореца му. Що се отнася до това, коя от двете реки е по-свещена, Ямуна̄ е по-тясно свързана с Бог Кр̣ш̣н̣а, отколкото Ганг. Богът осветил река Ямуна̄ от самото начало на трансценденталните си забавления на този свят. Когато баща му Васудева прекосявал Ямуна̄ заедно с малкия Бог Кр̣ш̣н̣а, за да го отведе на безопасно място в Гокула, която пък се намирала срещу Матхура̄, на отсрещния бряг, Богът паднал в реката и тя се осветила от праха на лотосовите му нозе. Тук се казва, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит приел подслон при тази река, която носи прекрасните си води, примесени с прах от лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а и листа от туласӣ. Лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а винаги са украсени с листа от туласӣ и когато докоснат водата на Ганг и Ямуна̄, тя веднага става свещена. Но Богът се докосвал до водите на Ямуна̄ по-често, отколкото до водите на Ганг. Според Вара̄ха Пура̄н̣а, на която се позовава Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ, между водите на Ганг и на Ямуна̄ няма разлика, но когато водите на Ганг се осветят сто пъти, те се наричат Ямуна̄. По подобен начин в писанията се казва, че едно име Ра̄ма е равно на хиляда имена на Виш̣н̣у, а три имена на Бог Ра̄ма се равняват на едно име на Кр̣ш̣н̣а.