ТЕКСТ 16
Text 16
Текст
Text
ратих̣ прасан̇гаш ча тад-а̄шрайешу
махатсу я̄м̇ я̄м упая̄ми ср̣ш̣т̣им̇
маитрй асту сарватра намо двиджебхях̣
ratiḥ prasaṅgaś ca tad-āśrayeṣu
mahatsu yāṁ yām upayāmi sṛṣṭiṁ
maitry astu sarvatra namo dvijebhyaḥ
Дума по дума
Synonyms
пунах̣ – отново; ча – и; бхӯя̄т – нека да бъде; бхагавати – на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; ананте – който притежава безкрайно могъщество; ратих̣ – привличайки; прасан̇гах̣ – общуване; ча – също; тат – неговото; а̄шрайешу – с тези, които са негови предани; махатсу – в материалното творение; я̄м я̄м – където и да е; упая̄ми – мога; ср̣ш̣т̣им – да се родя; маитрӣ – приятелски взаимоотношения; асту – нека да бъде; сарватра – навсякъде; намах̣ – почитанията ми; двиджебхях̣ – на бра̄хман̣ите.
punaḥ — again; ca — and; bhūyāt — let it be; bhagavati — unto Lord Śrī Kṛṣṇa; anante — who has unlimited potency; ratiḥ — attracting; prasaṅgaḥ — association; ca — also; tat — His; āśrayeṣu — with those who are His devotees; mahatsu — within the material creation; yām yām — wherever; upayāmi — I may take; sṛṣṭim — my birth; maitrī — friendly relation; astu — let it be; sarvatra — everywhere; namaḥ — my obeisances; dvijebhyaḥ — unto the brāhmaṇas.
Превод
Translation
Отдавайки почитанията си на всички вас, о, бра̄хман̣и, аз отново се моля: ако ми е съдено пак да се родя в материалния свят, нека бъда безпределно привързан към безкрайния Бог Кр̣ш̣н̣а, да общувам с преданите му и да имам приятелски отношения с всички живи същества.
Again, offering obeisances unto all you brāhmaṇas, I pray that if I should again take my birth in the material world I will have complete attachment to the unlimited Lord Kṛṣṇa, association with His devotees and friendly relations with all living beings.
Пояснение
Purport
Тук Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит обяснява, че преданите на Бога са единствените съвършени живи същества. Те не се отнасят враждебно към никого, въпреки че мнозина могат да се смятат за техни врагове. Един предан на Бога не обича да общува с неотдадени, макар че не се отнася с неприязън към тях. Той иска да общува с преданите на Бога. Това е съвсем естествено, защото хората, които си приличат, се привличат. Най-важното за един предан е да бъде силно привързан към Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, бащата на всички живи същества. Както един добър син се отнася приятелски с всичките си братя, така и преданият на Бога е добър син на върховния баща Бог Кр̣ш̣н̣а и вижда връзката на всички живи същества с него. Той се опитва да върне блудните синове на бащата към естественото им положение и да им помогне да приемат върховното бащинство на Бога. Несъмнено Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит щял да се върне при Бога, но ако не му било съдено да се върне, той се молел за такъв живот, който е най-съвършен в материалния свят. Един чист предан не се стреми да общува с велики личности като Брахма̄; той предпочита близостта на най-нищожното живо същество, стига то да е предан на Бога.
That a devotee of the Lord is the only perfect living being is explained herein by Mahārāja Parīkṣit. A devotee of the Lord is no one’s enemy, although there may be many enemies of a devotee. A devotee of the Lord does not like to associate with nondevotees, although he has no enmity with them. He desires association with the devotees of the Lord. This is perfectly natural because birds of the same feather mix together. And the most important function of a devotee is to have complete attachment for Lord Śrī Kṛṣṇa, the father of all living beings. As a good son of the father behaves in a friendly way with all his other brothers, so also the devotee of the Lord, being a good son of the supreme father, Lord Kṛṣṇa, sees all other living beings in relation with the supreme father. He tries to bring back the upstart sons of the father to a saner stage and to get them to accept the supreme fatherhood of God. Mahārāja Parīkṣit was certainly going back to Godhead, but even if he were not to go back, he prayed for a pattern of life which is the most perfect way in the material world. A pure devotee does not desire the company of a personality as great as Brahmā, but he prefers the association of a petty living being, provided he is a devotee of the Lord.