Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че по-големият му брат (Сана̄тана Госва̄мӣ) е съставил Хари-бхакти вила̄са като ръководство за всички ваиш̣н̣ави и е изброил в нея много правила и ограничения, които те трябва да следват. Някои от тях са от първостепенна важност, затова Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ще ни ги обясни за наше добро. Има се предвид това, че Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ще изложи само основните принципи, без да се спира на подробностите. Например един от основните принципи е, че човек трябва да приеме духовен учител. Точно как ще следва наставленията на духовния си учител, се смята за подробност – примерно ако човек следва наставленията на духовния си учител, но те се различават от наставленията на друг духовен учител, това се отнася към подробностите. Основният принцип, приемането на духовен учител, е универсален, докато практическите детайли могат да се отличават. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ не иска да се спира на подробностите, а да представи само принципите.

Основните принципи са следните: 1) човек трябва да приеме убежище в лотосовите нозе на истински духовен учител, 2) трябва да приеме посвещение от духовния учител и да научи от него как да отдава предано служене, 3) трябва да се подчинява на наставленията на духовния си учител с вяра и преданост, 4) под ръководството на духовния си учител човек трябва да следва стъпките на великите а̄ча̄рии (учители), 5) трябва да пита духовния си учител как да напредва в Кр̣ш̣н̣а съзнание, 6) трябва да е готов да изостави всичко материално, ако така изисква удовлетворяването на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. (Това означава, че когато отдаваме предано служене на Кр̣ш̣н̣а, трябва да сме готови да изоставим дори нещо, с което може би не искаме да се разделим, и да сме готови да приемем дори нещо, което може да не искаме да приемем.) 7) Човек трябва да живее в свято място за поклонение като Два̄рака̄ или Вр̣нда̄вана, 8) трябва да приема само това, което е необходимо, и да контактува с материалния свят само дотолкова, доколкото е необходимо, 9) трябва да пости на Ека̄дашӣ и 10) да обожава свещените дървета, по-специално баняновото дърво.

Тези десет пункта са предварителните изисквания, чието изпълнение е необходимо, за да се сложи началото на практически регулираното предано служене. Ако начинаещият предан следва тези десет правила, сигурно е, че ще напредне в Кр̣ш̣н̣а съзнание много бързо.

По-нататък се изброяват правилата за следващата степен: 1) решително да изостави общуването с неотдадени, 2) да не дава наставления на тези, които не желаят да приемат преданото служене, 3) да не се увлича да строи скъпи храмове или манастири, 4) да не се стреми да чете прекалено много книги. Човек не трябва също да си изкарва прехраната, като дава лекции върху Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ или като става професионален декламатор на тези произведения, 5) Човек не трябва да бъде небрежен към всекидневните си дейности, 6) не трябва да тъжи, когато загуби, нито да е във възторг, когато спечели, 7) не трябва да проявява неуважение към полубоговете, 8) не трябва да безпокои ненужно нито едно живо същество, 9) внимателно трябва да избягва всички оскърбления и грешки, които могат да се допуснат при повтарянето на святото име на Бога или при обожаването на мӯртите в храма, и 10) не трябва за нищо на света да търпи, ако някой хули Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а или преданите му.

Човек не може да се издигне до равнището на са̄дхана-бхакти, на практически регулираното предано служене, ако не следва гореспоменатите десет принципа. Дотук Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ спомена общо двадесет принципа, които са много важни. Но най-важни са първите три: приемане на убежище при истински духовен учител, получаване на посвещение от него и служене на духовния учител с почит и уважение.

После идват следните правила, които също са важни: 1) Човек трябва да украсява тялото си с тилак, знака на ваиш̣н̣авите. (Смисълът на този обичай е, че когато човек види тези знаци по тялото на един ваиш̣н̣ава, веднага ще си спомни за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня е казал, че ваиш̣н̣ава е този, който кара другите да си спомнят за Кр̣ш̣н̣а, когато го видят. Затова е много важно ваиш̣н̣авите да поставят тилак по телата си, който да напомня на другите за Кр̣ш̣н̣а.) 2) Когато си поставя тилак, човек понякога може да напише на тялото си Харе Кр̣ш̣н̣а. 3) Човек трябва да приема цветя и да се окичва с гирлянди, които са били предложени на мӯртите и на духовния учител. 4) Човек трябва да танцува пред мӯртите. 5) Той трябва веднага да се поклони, щом види мӯртите или духовния си учител. 6) Човек трябва да стане прав, когато посещава храм на Бог Кр̣ш̣н̣а. 7) Когато мӯртите се извеждат на разходка по улицата, човек трябва веднага да се присъедини към шествието. (В тази връзка може да се отбележи, че в Индия, и най-вече в храмовете на Виш̣н̣у, има следния обичай: освен големите мӯрти, които се намират в главната част на храма, има и един чифт по-малки мӯрти, които вечер се извеждат на разходка. В някои храмове има обичай вечер да се прави голямо шествие с оркестър. Мӯртите седят на богато украсени тронове в колесница или на носилка, която носят преданите, а над тях е разперен голям красив чадър. Така изнасят мӯртите на улицата и обикалят с тях цялата околност, през което време хората излизат и им предлагат праса̄дам. Картината става прекрасна, когато към шествието се присъединят всички местни жители. Когато изнесат мӯртите, слугите от храма излизат и отчитат пред тях всички разходи и приходи за деня. Това се прави, защото мӯртите са смятани за собственици на целия храм, а всички свещенослужители и останалите хора от храма са техни слуги. Този обичай е много, много древен и се следва и до ден-днешен. И така, тук се казва, че когато мӯртите са на разходка, хората трябва да вървят след тях.) 8) Преданите трябва да посещават храмовете на Виш̣н̣у поне веднъж или два пъти дневно – сутрин и вечер. (Във Вр̣нда̄вана това правило се следва много стриктно. Всяка сутрин и вечер всички предани от града посещават различните храмове. В тези часове от деня из целия град има големи тълпи. В град Вр̣нда̄вана има около пет хиляди храма. Естествено човек не може да отиде във всеки един, но има поне една дузина големи и важни храмове, основани от Госва̄мӣте, които трябва да бъдат посетени.)

9) Човек трябва да обиколи сградата на храма поне три пъти. (Във всеки храм е уредено той да може да се обикаля поне три пъти. Някои предани обикалят храма повече от три пъти – десет, петнадесет пъти, в зависимост от обета, който са дали. Госва̄мӣте обикаляли хълма Говардхана.) Препоръчва се също човек да обикаля цялата Вр̣нда̄вана. 10) Човек трябва да обожава мӯртите в храма според регулиращите принципи. (Да прави а̄рати, да предлага праса̄дам, да украсява мӯртите и пр. – всичко това трябва да се прави редовно.) 11) Човек трябва да отдава лично служене на мӯртите, 12) трябва да пее, 13) да участва в сан̇кӣртана, 14) да мантрува, 15) да отдава молитви, 16) да повтаря известни молитви, 17) да опитва маха̄-праса̄дам (храната от съда, в който са се предлагали ястия на мӯртите), 18) да пие чаран̣а̄мр̣та (течността, с която са били къпани мӯртите; тя се предлага на гостите). 19) Човек трябва да мирише благовонията и цветята, които се предлагат на мӯртите, 20) трябва да докосва лотосовите нозе на мӯртите, 21) трябва да гледа мӯртите с много преданост, 22) трябва да извършва а̄рати (а̄ра̄трика) в различни часове от деня, 23) трябва да слуша за Бога и за забавленията му, описани в Шрӣмад Бха̄гаватам, Бхагавад-гӣта̄ и други подобни книги. 24) Човек трябва да се моли на мӯртите да му дадат милостта си, 25) трябва да помни мӯртите, 26) да медитира върху мӯртите, 27) доброволно да отдава някакво служене, 28) да мисли за Бога като за свой приятел, 29) да жертва всичко за Бога, 30) да предлага на Бога любими предмети, например храна и дрехи, 31) да поема всякакви рискове и да полага всички усилия за благото на Кр̣ш̣н̣а, 32) при всички обстоятелства да остава отдадена душа, 33) да полива дървото туласӣ, 34) редовно да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам и други подобни писания, 35) да живее в свято място като Матхура̄, Вр̣нда̄вана или Два̄рака̄, 36) да служи на ваиш̣н̣авите (преданите), 37) да организира преданото си служене според средствата, с които разполага, 38) през месец Ка̄рттика (октомври-ноември) да отдава специално служене, 39) да отдава специално служене по време на Джанма̄ш̣т̣амӣ (времето, когато Кр̣ш̣н̣а се е появил на този свят), 40) да прави всичко много внимателно и с голяма преданост към мӯртите, 41) да се наслаждава на Бха̄гаватам, като го чете сред предани, а не сред други хора, 42) да общува с по-напреднали предани, 43) да повтаря святото име на Бога и 44) да живее в пределите на Матхура̄.

И така, регулиращите принципи включват шейсет и четири правила. Както вече споменахме, първите десет от тях са основните регулиращи принципи. После следват втората група регулиращи принципи, а освен тях има още четиридесет и четири други дейности. Така че общо стават шейсет и четири правила за отдаване на практически регулирано предано служене. От тези шейсет и четири правила особено важни са пет: обожаването на мӯртите, слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам, общуването с предани, сан̇кӣртана и живеенето в Матхура̄.

Всичко, което правим с тялото, ума и речта си, трябва да отговаря на шейсет и четирите правила на преданото служене. Както казахме в началото, основният регулиращ принцип на преданото служене е всичките ни сетива да бъдат заети в служене на Бога. А точно как може да се осъществи това, се описва с горните шейсет и четири правила. По-нататък Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ ще приведе доказателства от различни писания, които свидетелстват за автентичността на много от тези правила.