Чистотата на преданото служене

Всички досегашни подробни наставления на Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ могат да се обобщят по следния начин: човек не може да проникне във владенията на чистото предано служене, докато е склонен към материално наслаждение или желае да се слее с духовното сияние. След това Рӯпа Госва̄мӣ утвърждава, че преданото служене е трансцендентално към всички материални съображения и не е ограничено в рамките на определена страна, класа, общност или определени обстоятелства. Както се казва в Шрӣмад Бха̄гаватам, преданото служене е трансцендентално и не е породено от причина. Преданото служене се извършва, без да се очаква нещо в замяна, и никакви обстоятелства не са в състояние да му попречат. То е открито за всички без изключение; то е естествената, изначалната дейност на живите същества.

В Средновековието, когато Бог Нитя̄нанда – великият спътник на Бог Чайтаня – напуснал този свят, един кръг свещенослужители се провъзгласили за потомци на Нитя̄нанда и се нарекли каста на госва̄мӣте. Освен това те твърдели, че практикуването и разпространяването на преданото служене е привилегия само на техния кръг, който започнал да се нарича Нитя̄нанда-вам̇ша. За известно време те успели да поддържат това изкуствено господство над обществото, докато не дошъл Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура, могъщият а̄ча̄ря на гауд̣ӣя ваиш̣н̣ава сампрада̄я, за да разгроми напълно доктрината им. Борбата с тях била много ожесточена, но завършила с пълен успех и сега е категорично установено и доказано в практиката, че преданото служене не е за ограничен кръг хора. Нещо повече – всеки, който е зает с предано служене, може да постигне равнището на бра̄хман̣ите от висшите класи. Така борбата на Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура за движението завършила с пълна победа.

Благодарение на това сега всеки може да стане гауд̣ӣя ваиш̣н̣ава, независимо в коя част от света или от вселената се е родил. Положението на всички чисти ваиш̣н̣ави е трансцендентално и затова най-висшите качества в материалния свят, качествата от проявлението на доброто, вече са отминал етап за тях. Започнатото от нас движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание в западния свят се основава на гореспоменатото твърдение на Шрӣла Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Прабхупа̄да, нашия духовен учител. Позовавайки се на авторитета му, ние приемаме за наши членове хора от всички обществени слоеве в западните страни. Така наречените „бра̄хман̣и“ твърдят, че човек, който не произхожда от брахминско семейство, не може да получи свещения шнур и да стане издигнат ваиш̣н̣ава. Но ние не сме съгласни с тази теория, защото зад нея не стои нито авторитетът на Рӯпа Госва̄мӣ, нито различните писания.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ подчертава особено силно, че всички хора имат рожденото право да се занимават с предано служене и да станат Кр̣ш̣н̣а осъзнати. Той се позовава на сведенията от много писания, най-вече на един откъс от Падма Пура̄н̣а, където мъдрецът Васиш̣т̣ха казва на цар Дилӣпа: „Скъпи царю, всеки има правото да отдава предано служене, както има правото да се къпе рано сутрин през месец Ма̄гха (декември-януари)“. На други места в Сканда Пура̄н̣а, в раздела Ка̄шӣ кхан̣д̣а, се казва: „В държавата Майӯрадхваджа хората от низшите касти, чието положение е по-низше и от това на шӯдрите, също могат да бъдат посветени в култа на ваиш̣н̣авизма, преданото служене. Когато са облечени по съответния начин, с тилак по телата си и броеници в ръцете и на шиите си, те приличат на жителите на Вайкун̣т̣ха. Всъщност те изглеждат толкова прекрасни, че дори превъзхождат обикновените бра̄хман̣и“.

Така един ваиш̣н̣ава по напълно естествен начин става бра̄хман̣а. Това схващане се поддържа и от Сана̄тана Госва̄мӣ в книгата му Хари-бхакти вила̄са, която е ръководство за ваиш̣н̣авите. Там ясно се казва, че всеки, който бъде правилно посветен в култа на ваиш̣н̣авите, веднага става бра̄хман̣а, както металът кам̇са (специална бронзова сплав) се превръща в злато, когато се смеси с живак. Истинският духовен учител, който следва указанията на авторитетите, може да приобщи към култа на ваиш̣н̣авите всеки един, така че той съвсем естествено да се издигне до положението на бра̄хман̣а.

Но Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ предупреждава, че когато по всички правила човек получи посвещение от истински духовен учител, той не трябва да мисли, че всичко свършва дотук, че мисията му е завършена. И след посвещението човек трябва да следва стриктно всички правила и ограничения. Ако след приемането на духовен учител и получаването на посвещение човек не следва правилата и ограниченията на преданото служене, той отново пропада. Човек трябва винаги да е нащрек и постоянно да помни, че е неотделима частица от трансценденталното тяло на Кр̣ш̣н̣а и негов дълг е да служи на цялото, на Кр̣ш̣н̣а. Ако не служим на Кр̣ш̣н̣а, отново ще паднем. С други думи, посвещението само по себе си не означава, че човек се е издигнал до положението на благороден бра̄хман̣а. За това той трябва още да изпълнява задълженията си и много стриктно да следва регулиращите принципи.

Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ казва също, че ако човек системно се занимава с предано служене, никога няма да падне. Но дори ако по силата на обстоятелствата един ваиш̣н̣ава вече е паднал, не е нужно той да преминава през обреда пра̄яшчитта, за да се пречисти. Ако някой е нарушил принципите на преданото служене, не е необходимо за изкупление да извършва пра̄яшчитта. Единственото, което трябва да направи, е просто да следва правилата и регулиращите принципи на преданото служене – това е достатъчно, за да възстанови позициите си. Такава е загадката на култа на ваиш̣н̣авите (бхакти).

Всъщност има три пътя, по които човек може да постигне равнището на духовното съзнание. Те се наричат карма, гя̄на и бхакти. Ритуалите се числят към карма. Процесът на умозрителните разсъждения е гя̄на. Човек, който е поел пътя на бхакти, преданото служене на Бога, няма нищо общо с карма и гя̄на. Вече бе обяснено, че чистото предано служене е лишено от всякакви примеси на карма или гя̄на. У бхакти не трябва да има никакви примеси от емпирично философстване или от обредност.

В тази връзка Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ се позовава на Единадесета песен от Шрӣмад Бха̄гаватам (21.2), където Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Уддхава: „Разликата между добродетелта и липсата на добродетел може да се определи по следния начин: хората, които вече са се издигнали до преданото служене, никога няма да се обърнат отново към процеса на плодоносните дейности или на философските спекулации. Ако човек неотклонно върви по пътя на преданото служене и следва регулиращите принципи, утвърдени от авторитетите и а̄ча̄риите, това е най-висшата добродетел“.

Това изявление се потвърждава в Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (5.17), където Шрӣ На̄рада Муни съветва Вя̄садева така: „Дори ако човек не изпълнява съответните си предписани задължения, а направо приема подслон в лотосовите нозе на Хари (Кр̣ш̣н̣а), с това той не извършва грешка и ще бъде надеждно защитен при всички обстоятелства. Дори ако под влиянието на лоша среда той падне или пък умре, преди да е завършил докрай процеса на преданото служене, той пак не губи. А човекът, който само следва предписаните задължения на своята варн̣а и а̄шрама, но не е в Кр̣ш̣н̣а съзнание, фактически не получава всичко, което може да се постигне в човешката форма на живот“. Смисълът на това е, че всички обусловени души, които трескаво извършват дейности, предназначени за сетивно наслаждение, без да знаят, че това никога няма да им помогне да се освободят от материалните замърсявания, получават в замяна единствено многобройни раждания и смърти.

В Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Р̣ш̣абхадева съвсем ясно казва на синовете си: „Хората, които извършват плодоносни дейности, отново и отново се раждат и умират и няма да могат да се отскубнат от строгите закони на материалната природа, докато не развият любов към Ва̄судева“. И така, всеки човек, който усърдно изпълнява задълженията, предписани му от неговата конкретна варн̣а и а̄шрама, но не развива у себе си любов към Върховната Божествена Личност Ва̄судева, просто пропилява човешката си форма на живот.

Това се потвърждава и в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.32), където Богът казва на Уддхава: „Скъпи Уддхава, човек, който приема подслон при мен и ми се отдава напълно, като следва наставленията ми и изоставя всички предписани задължения, трябва да бъде смятан за най-добрия сред хората“. От тези думи на Върховната Божествена Личност става ясно, че хората, които се занимават с филантропични, етични, нравствени, алтруистични, политически и общественополезни дейности, могат да бъдат смятани за добри само според представите, господстващи в материалния свят. Освен това от Шрӣмад Бха̄гаватам и от останалите автентични ведически писания научаваме, че човек, който просто действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдава предано служене, се намира в много по-добра позиция, отколкото тези, които се занимават с филантропия, етика, морал, алтруизъм и благотворителност.

Същото нещо се изразява още по-категорично в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (5.41), където Карабха̄джана Муни казва на Маха̄ра̄джа Ними: „Скъпи царю, ако някой се откаже от задълженията, предписани за различните варн̣и и а̄шрами, и приеме убежище в лотосовите нозе на Бога, отдавайки му се напълно, той повече не е длъжник на никого. Той не дължи повече нищо нито на великите мъдреци, нито на прадедите, нито на живите същества, нито на роднините си, нито на обществото. И за да се пречисти от греховете си, той не трябва да извършва петте вида яги (жертвоприношения). Преданото служене го освобождава от всички видове задължения“. Има се предвид това, че щом човек се роди, той веднага се оказва длъжен на много личности. Той е задължен на великите мъдреци за възможността да чете авторитетните им писания и книги. Ние например използваме книгите, написани от Вя̄садева. Той ни е оставил Ведите. Преди Вя̄садева да ги запише, ведическите писания се предавали устно и учениците бързо научавали мантрите просто като ги слушали, без да ги четат. По-късно Вя̄садева решил, че ще е добре да запише Ведите, защото в сегашната епоха хората имат къса памет и не могат да запомнят всички наставления, които духовният учител им дава. Затова Вя̄садева ни е оставил цялото ведическо знание под формата на книги – Пура̄н̣ите, Веда̄нта, Маха̄бха̄рата и Шрӣмад Бха̄гаватам.

Ние сме задължени и на Шан̇кара̄ча̄ря, Гаутама Муни, На̄рада Муни и на много други мъдреци, защото се възползваме от знанията им. Освен това ние сме задължени и на прадедите си, защото сме се родили в определено семейство, което ни е дало определени привилегии и ни е направило наследници на имущество. Ние сме задължени на прадедите си и затова трябва да им предлагаме пин̣д̣а (праса̄да) след смъртта им. Ние имаме дълг още към човечеството, към роднините си, към приятелите си и дори към животните, например към кравите и кучетата, които вярно ни служат.

И така, ние имаме дълг към полубоговете, прадедите, мъдреците, животните и към цялото общество. Ние сме длъжни да им се отплатим, като им отдаваме определено служене. Но ако човек поеме пътя на преданото служене и се отдаде на Върховната Божествена Личност, с един замах той слага край на всички дългове, той повече не е длъжник на никой от тези източници на благополучие.

Богът казва в Бхагавад-гӣта̄: „Изостави всички задължения и просто ми се отдай. Бъди сигурен, че ще те защитя от всички греховни последици“. Някой може да мисли, че ако се отдаде на Върховната Божествена Личност, няма да може да изпълнява задълженията си. Но Богът казва отново и отново: „Не се колебай. Недей да мислиш, че ако изоставиш всичко, в живота ти нещо ще липсва. Не мисли така. Аз ще те защитя от всичко“. Това е обещанието, което Бог Кр̣ш̣н̣а сам ни дава в Бхагавад-гӣта̄.

В Агастя сам̇хита̄ също има потвърждение: „Както за освободената личност не е нужно да следва регулиращите принципи на писанията, така човекът, който се е посветил на служенето на Бог Ра̄мачандра, не е длъжен да следва ритуалите, описани в приложенията към Ведите“. С други думи, преданите на Бог Ра̄мачандра, т.е. на Кр̣ш̣н̣а, вече са постигнали освобождение и не са длъжни да следват регулиращите принципи, изложени в ритуалния раздел на ведическите писания.

Подобно твърдение има в Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (5.42). Карабха̄джана Муни казва на цар Ними: „Скъпи царю, човек, който напълно е изоставил обожаването на полубоговете и е съсредоточил енергията си изцяло в преданото служене на Върховната Божествена Личност, е много, много скъп на Бога. Затова ако по силата на случая или по погрешка той престъпи някоя забрана, не е нужно да минава през очистващи ритуали. Богът, който се намира в сърцето му, изпитва състрадание към предания заради неволната му грешка и с указанията, които му дава отвътре, му помага да се поправи“. На много места в Бхагавад-гӣта̄ също се твърди, че Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, проявява особена загриженост към преданите си. Той твърдо заявява, че преданите му не могат да паднат, защото Той винаги ги закриля.