Преданото служене превъзхожда всички видове освобождение

От думите на Маха̄ра̄джа Пр̣тху (А̄ди-ра̄джа) в Четвърта песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (20.24) можем да разберем колко силна е привързаността на преданите към преданото служене на Върховната Божествена Личност. Маха̄ра̄джа Пр̣тху се моли на Върховната Божествена Личност: „О, Господи, ако след като постигна освобождение, няма да имам възможност да слушам повествованията за божественото Ти величие, ако няма да имам възможност да слушам как чистите предани от дълбините на сърцето си възпяват славата Ти и възхваляват лотосовите Ти нозе, тогава аз никога няма да помоля за освобождение, за така наречената духовна свобода. Аз постоянно ще Ти се моля, о, Господи, да ми дадеш милиони усти и милиони уши, за да мога непрекъснато да възпявам трансценденталното Ти величие и да слушам за него“.

Имперсоналистите искат да се слеят с битието на Върховния, но със загубата на индивидуалността си те губят и възможността да слушат повествованията за Върховния Бог и да възхваляват величието му. Те нямат никаква представа за трансценденталната форма на Върховния Бог и затова не могат да възхваляват трансценденталните му дейности и да слушат описанията им. С други думи, човек не може да се наслаждава на трансценденталното величие на Бога и да разбере трансценденталната му форма, ако вече не се е издигнал над освобождението.

Подобно твърдение откриваме в Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (14.44). Там Шукадева Госва̄мӣ се обръща към Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа и казва: „Великата душа цар Бхарата бе толкова привързан към служенето в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а, че му бе много лесно да се раздели с властта си над планетата Земя и с привързаността си към децата, обществото, приятелите, царския разкош и красивата си съпруга. Той наистина бе роден под щастлива звезда и богинята на щастието с удоволствие му предлагаше всякакви материални дарове, но той не приемаше нито едно от тези материални богатства“. Шукадева Госва̄мӣ се възхищава от поведението на цар Бхарата. Той казва: „Този, чието сърце е привлечено от трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност Мадхусӯдана, не обръща внимание дори на освобождението, към което се стремят безброй велики мъдреци, да не говорим за материалните богатства“.

В Шеста песен на Бха̄гаватам (11.25) Вр̣тра̄сура казва нещо подобно, обръщайки се към Бога: „О, Господи, ако напусна трансценденталното служене на теб, може би ще се издигна до планетата, наречена Дхрувалока (полярната звезда), или ще мога да управлявам всички планетарни системи във вселената. Но аз не се стремя към това. Не ми трябват нито мистичните съвършенства на йога, нито духовно спасение. Всичко, за което копнея, о, Господи, е вечно да общувам с теб и да Ти отдавам трансцендентално служене“.

Това се потвърждава и от Шива в Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (17.28), където той казва на Сатӣ: „Скъпа моя Сатӣ, личностите, които са се отдали на На̄ра̄ян̣а (Кр̣ш̣н̣а), не се боят от нищо. Независимо дали попадат на висшите планети, дали се освобождават от материалните замърсявания, или биват захвърляни сред адски условия на съществуване – където и да се озоват, те никога не се боят от нищо. За тях всички положения в материалния свят са еднакви, защото те са приели убежище в лотосовите нозе на На̄ра̄ян̣а“.

Небесният цар Индра казва нещо подобно в Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (18.74). Той се обръща към майка си Дити със следните думи: „Скъпа майко, само хората, които са се освободили от всички желания и напълно са се посветили на предано служене на Бога, знаят кое е наистина добро за тях. Тези личности наистина действат в своя полза и никой не знае по-добре от тях как да постигне съвършенството в живота“.

В Седма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.25) Маха̄ра̄джа Прахла̄да казва: „Приятели мои, родени в семейства на безбожници, знайте, че на този свят нищо не се среща по-рядко от това да удовлетворите Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Казано по друг начин, ако Върховният Бог Кр̣ш̣н̣а е доволен от вас, тогава със сигурност ще се изпълни всяко едно желание, което таите в дълбините на сърцето си. А щом е така, какъв смисъл има да се стремите към плодоносни дейности, чиито резултати и без това ще дойдат, защото са подчинени на проявленията на материалната природа? Какъв е смисълът от духовното спасение или освобождението от материалното робство? Ако постоянно възпявате величието на Върховния Бог и се наслаждавате на нектара от лотосовите му нозе, няма да имате никаква нужда от тези неща“. От тези думи на Прахла̄да Маха̄ра̄джа става ясно, че оня, който се наслаждава на възпяването на Бога и на слушането за трансценденталното му величие, се е издигнал далече отвъд всички видове материални благословии – резултатите от плодоносните дейности, жертвоприношенията и освобождението от материалното робство.

Подобно твърдение има в Седма песен (8.42). Когато полубоговете отдават молитви на Бог Нр̣сим̇ха, небесният цар Индра казва: „О, върховен владетелю, тези демони говорят за нашия дял в извършването на ритуалните жертвоприношения, но самото Ти появяване като Бог Нр̣сим̇хадева ни спаси от всички страхове. Всъщност ако имаме дял в жертвените церемонии, той се дължи единствено на теб, защото Ти си върховният наслаждаващ се на всички жертвоприношения. Ти си Свръхдушата на всички живи същества и затова си единственият истински собственик на всичко. Дълго време сърцата ни бяха преизпълнени с ужас пред този демон Хиран̣якашипу. Но Ти си толкова милостив към нас, че като го уби, спаси сърцата ни от този страх и ни даде възможност отново да поставим в тях божествения Ти лик. За личностите, които Ти отдават трансцендентално любовно служене, богатствата, които демоните ни отнеха, не струват нищо. Преданите пренебрегват дори освобождението, какво да говорим за материалните богатства. Всъщност плодовете от жертвоприношенията не са за наше наслаждение. Единственият ни дълг е непрекъснато да Ти служим, защото Ти си този, който се наслаждава на всичко“.

Смисълът на думите на Индра е, че като се започне от Брахма̄ и се стигне до най-незначителната мравка, нито едно живо същество не е предназначено да се наслаждава на материалните богатства. Живите същества просто трябва да предлагат всичко на върховния собственик, Божествената Личност. Ако правят това, всички блага сами ще идват при тях. Тук отново може да се даде примера с различните части на тялото, които участват в намирането и приготвянето на храната, за да може най-накрая ястието да се предложи на стомаха. Щом храната отиде в стомаха, всички части на тялото еднакво се наслаждават на въздействието ѝ. По същия начин всеки е длъжен да удовлетвори Върховния Бог, защото тогава по естествен начин всички ще се почувстват удовлетворени.

Подобен стих откриваме в Осма песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (3.20). Там Гаджендра казва: „О, Господи, аз не съм изпитвал трансценденталното блаженство, което може да се постигне с преданото служене на теб, и затова те помолих за някаква благословия. Но знам, че чистите предани, които са се освободили от всички материални желания, като са служили в нозете на великите души, постоянно са потопени в океан от трансцендентално блаженство и затова се чувстват напълно удовлетворени просто като възпяват благочестивите Ти качества. Те не се стремят към нищо друго и не се молят за нищо друго“.

В Девета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (4.67) Богът на Вайкун̣т̣ха отговаря на Дурва̄са̄ Муни по следния начин: „Чистите ми предани винаги са толкова удовлетворени от преданото служене, че не се стремят дори към петте вида освобождение: 1) да се слеят с мен, 2) да живеят на планетата ми, 3) да имат моето великолепие и богатство, 4) да имат външност, подобна на моята, и 5) да могат да общуват с мен лично. Щом те не изпитват никакво влечение към тези форми на освобождението, можеш да разбереш колко малко ги вълнуват материалните богатства или материалното освобождение“.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (16.37) има една подобна молитва, изречена от на̄га-патнӣте (съпругите на змията Ка̄лия). Те казват: „О, Господи, прахът от лотосовите Ти нозе е толкова необикновен. Всеки един, който има щастието да се докосне до него, спира да се интересува от райските планети, от господство над всички планетарни системи, от мистичните съвършенства на йога, дори и от освобождението от материалното съществуване. Казано другояче, този, който обожава праха от лотосовите Ти нозе, е напълно безразличен към всички останали постижения“.

Подобно изказване откриваме в Десета песен (87.21), където Шрутите (олицетворените Веди) се молят на Бога по следния начин: „О, Господи, много е трудно да се разбере духовното знание. Ти си се появил тук в истинския си облик, за да ни обясниш тази най-трудна наука – познанието за духа. И затова преданите Ти, които са напуснали домашния уют, за да общуват с освободените а̄ча̄рии (учители), сега изцяло са погълнати от преданото служене на теб и не обръщат никакво внимание на така нареченото освобождение“.

В обяснение към този стих трябва да се отбележи, че духовно знание означава да се разбере собственото аз и Свръхдушата, т.е. Свръхаза. Индивидуалната душа и Свръхдушата са еднакви в качествено отношение и затова и двете се наричат Брахман, дух. Но знанието за Брахман се разбира изключително трудно. Толкова много философи се опитват да разберат душата, но не успяват да постигнат никакъв съществен напредък. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че от десетки милиони хора едва единици се опитват да разберат духовната наука, а от много такива личности, които се опитват да я разберат, само един или неколцина могат да узнаят какво представлява Върховната Божествена Личност. И така, в този стих се казва, че духовното знание е много трудно постижимо и за да го направи по-достъпно, самият Върховен Бог идва в изначалната си форма Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и дава личните си наставления на някой от близките си придружители, такива като Арджуна. Така всички хора могат да се възползват от това духовно знание. В този стих се обяснява още, че освобождение означава човек да се откаже от всички материални удобства в живота. Имперсоналистите се задоволяват с освобождение от материалното обкръжение, а преданите напълно естествено напускат материалния живот, но освен това и се наслаждават на трансцендентално блаженство, защото слушат и възпяват прекрасните дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а.

В Единадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (20.34) Бог Кр̣ш̣н̣а казва на Уддхава: „Скъпи мой Уддхава, преданите, които изцяло са се отдали на служене на мен, са толкова устойчиви в преданото служене, че нямат никакви други желания. Те ще откажат да приемат дори четирите духовни богатства*. Тогава нима има нещо в този материален свят, което те биха пожелали!“. В друг откъс от Бха̄гаватам (Единадесета песен, 14.14) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: „Скъпи Уддхава, човек, чието съзнание е изцяло потопено в мисли за мен и за дейностите ми, не се стреми да постигне дори поста на Брахма̄ или на Индра, не желае нито да управлява планетите, нито да постигне осемте мистични съвършенства, не желае дори освобождение“. В Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (10.6) Шива се обръща към Девӣ: „Скъпа Девӣ, Ма̄ркан̣д̣ея, великият мъдрец и бра̄хман̣а, е постигнал непоколебимата вяра и преданост към Върховната Божествена Личност и затова не се стреми към никакви възнаграждения, дори и към освобождение от материалния свят“.

Подобно утвърждение има в Падма Пура̄н̣а, в едно описание на ритуалните церемонии през месец Ка̄рттика (октомври-ноември). През този месец във Вр̣нда̄вана има обичай всеки ден хората да отдават молитви на Бог Кр̣ш̣н̣а в образа му на Да̄модара. Да̄модара е Кр̣ш̣н̣а като дете, когато майка Яшода̄ го вързала с въже. Да̄ма означава „въже“, а удара означава „корем“. Майка Яшода̄ много се разсърдила на палавия Кр̣ш̣н̣а и го вързала с въже през корема, затова Кр̣ш̣н̣а бил наречен Да̄модара. През месец Ка̄рттика на Да̄модара се отдава следната молитва: „О, Господи, Ти си Господарят на всичко, дарителят на всички благословии“. Много полубогове – Брахма̄, Шива и пр. – понякога благославят поклонниците си. Например Ра̄ван̣а получил много благословии от Шива, а Брахма̄ благословил Хиран̣якашипу. Но дори Шива и Брахма̄ са зависими от благоволението на Бог Кр̣ш̣н̣а – затова Кр̣ш̣н̣а е наречен Господарят на всички благодетели. Бог Кр̣ш̣н̣а може да дари преданите си с всичко, което те пожелаят, но ето как продължава молитвата им: „Аз не те моля нито за материални блага, нито дори за освобождение. Всичко, което искам като милост от теб, е винаги да мога да мисля за Да̄модара, формата, в която те виждам сега. Ти си толкова красив и привличащ, че умът ми не желае нищо друго, освен прекрасния Ти образ“. В друг откъс от същата молитва се казва: „Скъпи Боже Да̄модара, веднъж, когато играеше ролята на непослушно момче в дома на Нанда Маха̄ра̄джа, Ти счупи съда с киселото мляко и заради тази пакост майка Яшода̄ те завърза с въже за хавана. Тогава Ти освободи двамата сина на Кувера – Налакӯвара и Ман̣игрӣва, – които стояха под формата на две дървета арджуна в двора на Нанда Маха̄ра̄джа. Единствената ми молба е да освободиш и мен чрез милостивите си забавления“.

Историята, за която се споменава в този стих, е следната. Двамата сина на Кувера (ковчежника на полубоговете) много се били възгордели заради богатството на баща си. Веднъж на една райска планета те се наслаждавали в едно езеро заедно с няколко голи небесни девойки. В това време по пътя минал великият светец На̄рада Муни. Поведението на синовете на Кувера много го огорчило. Щом видели светеца, небесните девойки веднага покрили телата си с дрехите си, но двамата братя били толкова пияни, че не спазили дори това приличие. На̄рада се разгневил и ги проклел: „Вие сте лишени от всякакъв разум, по-добре да станете дървета, отколкото да сте синове на Кувера“. При тези думи младежите дошли на себе си и помолили На̄рада да им прости обидата. Тогава На̄рада рекъл: „Не, вие ще станете дървета арджуна и ще стоите в двора на Нанда Маха̄ра̄джа. Но когато дойде време, самият Кр̣ш̣н̣а ще се появи като осиновено дете на Нанда и ще ви освободи“. С други думи, проклятието на На̄рада било благословия за синовете на Кувера, защото косвено предричало, че те ще могат да получат благословията на Бог Кр̣ш̣н̣а. След това двамата сина на Кувера се превърнали в две големи дървета арджуна в двора на Нанда Маха̄ра̄джа и останали там, докато Бог Да̄модара не изпълнил желанието на На̄рада, като повлякъл хавана, за който бил завързан, заклещил го между дърветата и със страшна сила ги повалил на земята. От рухналите дървета излезли Налакӯвара и Ман̣игрӣва, които вече били станали велики предани на Бога.

В един откъс от Хаяшӣрша пан̃чара̄тра се казва: „О, Господи, о, Върховна Божествена Личност, не искам никакви награди за религиозния си живот, не искам нито материално благополучие, нито сетивно удоволствие, нито освобождение. Моля се единствено да бъда вечен слуга в лотосовите Ти нозе. Моля те, смили се над мен и ми дай тази благословия“.

В същата Хаяшӣрша пан̃чара̄тра се описва как Нр̣сим̇хадева искал да възнагради Прахла̄да Маха̄ра̄джа, но Прахла̄да не приел никакви материални дарове и поискал просто Богът да го благослови да остане негов вечен предан. В тази връзка Прахла̄да Маха̄ра̄джа посочил за пример Ханума̄н, вечния слуга на Бог Ра̄мачандра. Той също никога не поискал от Бога материални блага. Ханума̄н бил зает единствено със служене на Бога. Това е неговата съвършена всеотдайност, заради която всички предани го обожават и до днес. Прахла̄да Маха̄ра̄джа също отдал най-смирените си почитания на Ханума̄н. В един знаменит стих самият Ханума̄н казва: „О, Господи, ако искаш, Ти можеш да ме освободиш от материалното съществуване или да ми позволиш да се слея с битието Ти, но аз не желая тези неща. Аз не искам нищо, което би попречило на взаимоотношенията ни на слуга и господар дори и след освобождението“.

В един откъс от На̄рада пан̃чара̄тра се казва нещо подобно: „О, Господи, не искам нищо от това, което се постига чрез религиозните церемонии, чрез икономическото развитие, чрез сетивното наслаждение и чрез освобождението. Единствената ми молба е милостиво да ме оставиш при лотосовите си нозе. Аз не искам никакво освобождение – нито са̄локя (да живея на планетата Ти), нито са̄рӯпя (да имам тяло, подобно на твоето). Единствената ми молба е винаги да Ти отдавам любовно служене“.

В Шеста песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (14.5) Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задава следния въпрос на Шукадева Госва̄мӣ: „Скъпи бра̄хман̣а, разбирам, че демонът Вр̣тра̄сура е бил много грешен и умът му е бил изцяло под влиянието на страстта и невежеството. Как тогава той е постигнал такова съвършенство в преданото служене на На̄ра̄ян̣а? Чувал съм, че дори великите личности, които са се подлагали на сурови отречения, които са освободени и притежават пълно знание, трябва да положат големи усилия, за да станат предани на Бога. Такива личности се срещат много рядко, всъщност почти никога, затова аз съм удивен, че Вр̣тра̄сура е станал такъв предан!“.

Най-важното, което трябва да се отбележи в цитирания стих, е че може да има много освободени личности, които са се слели с битието на безличностния Брахман, но много, много рядко може да се срещне предан на На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност. От милиони освободени личности едва единици имат щастието да станат предани.

В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (8.20) царица Кунтӣ се моли на Бог Кр̣ш̣н̣а, когато Той се готви да замине: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, Ти си толкова велик, че оставаш непостижим дори за великите и непреклонни в обетите си учени и парамахам̇си (напълно освободени души). Щом дори такива велики мъдреци, които са се освободили от всички последици на материалното съществуване, не могат да те узнаят, как ние, неинтелигентните жени, ще можем да познаем величието Ти? Как ще можем да те разберем?“. В този стих трябва да се обърне внимание на това, че не великите освободени личности могат да разберат Божествената Личност, а само преданите, които имат смирението на царица Кунтӣ. Въпреки че била жена, а жените са смятани за по-неинтелигентни от мъжете, тя осъзнала величието на Кр̣ш̣н̣а. Това е смисълът на този стих.

Има един друг много важен откъс от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (7.10), който се нарича а̄тма̄ра̄ма. В този стих се казва, че трансценденталните качества на Бог Кр̣ш̣н̣а привличат дори личностите, които са напълно освободени от материалните замърсявания.* Това означава, че освободените души нямат абсолютно никакви желания за материално наслаждение, че са напълно освободени от материални желания, но въпреки това са привлечени неудържимо от желанието да слушат и да проумеят забавленията на Бога. Оттук следва, че величието и забавленията на Бога не са материални. В противен случай как биха привличали освободените личности, които се наричат а̄тма̄ра̄ма? Това е най-същественият момент в този стих.

От всичко дотук личи, че преданите не се стремят към нито един вид освобождение. Както вече бе обяснено, има пет форми на освобождение: 1) да станеш едно с Бога, 2) да живееш на планетата на Бога, 3) да имаш външност като на Бога, 4) да имаш богатства като богатствата на Бога и 5) непрекъснато да общуваш с Бога. От тези пет вида освобождение това, което се нарича са̄юджя (сливането с битието на Бога), е последното, което биха приели преданите. Макар че преданите не желаят и останалите четири вида освобождение, тези видове все пак не противоречат на идеалите им. Някои от освободените личности, които са постигнали тези четири равнища на освобождение, също могат да развият любов към Кр̣ш̣н̣а и да стигнат до планетата Голока Вр̣нда̄вана в духовното небе. С други думи, тези, които вече са се издигнали до планетите Вайкун̣т̣ха и са достигнали един от четирите вида освобождение, понякога също могат да развият любов към Кр̣ш̣н̣а и да попаднат на Кр̣ш̣н̣алока.

И така, възможно е тези, които са постигнали четирите вида освобождение, да продължат еволюцията си през различни равнища на съществуване. В началото те може да са искали богатствата на Кр̣ш̣н̣а, но в един по-зрял стадий спящата у тях любов към Кр̣ш̣н̣а, която се проявява във Вр̣нда̄вана, се пробужда в сърцата им. Затова чистите предани никога не приемат освобождението са̄юджя, да се слеят с Върховния, докато към останалите четири форми на освобождение понякога са благосклонни и ги приемат.

От многото видове предани на Върховната Божествена Личност тези, които са привлечени от изначалната форма на Бога – Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, – са най-висши и най-издигнати. Тези предани никога не изпитват влечение към богатствата на Вайкун̣т̣ха, дори и към Два̄рака̄, царската столица на Кр̣ш̣н̣а. Заключението на Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ е, че преданите, които са привлечени от забавленията на Бога в Гокула (Вр̣нда̄вана)*, са най-висши.

Предан, който е привързан към някоя определена форма на Бога, не изпитва желание да насочва предаността си към други негови форми. Например Ханума̄н, преданият на Бог Ра̄мачандра, знаел, че между Бог Ра̄мачандра и Бог На̄ра̄ян̣а няма разлика, и въпреки това искал да служи единствено на Бог Ра̄мачандра. Всеки предан е привързан към Бога посвоему. Богът има много, много форми, но все пак Кр̣ш̣н̣а е изначалната. Въпреки че всички предани, които обожават отделните форми на Бога, се намират на едно и също равнище, все пак се смята, че най-висши измежду тях са преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а.

* Петият вид освобождение – сливането с Върховния – не се смята за богатство, защото не дава на душата възможност да влезе в безкрайно разнообразния духовен свят.

* Вр̣нда̄вана е трансценденталната местност, където Кр̣ш̣н̣а се наслаждава на вечните си забавления като момче. Тя се смята за най-висшата сфера на битието. Когато Вр̣нда̄вана се прояви в материалния свят, тя се нарича Гокула, а в духовния свят се нарича Голока или Голока Вр̣нда̄вана.