Съпружеското любовно влечение на чистите предани към Кр̣ш̣н̣а се нарича предано служене в съпружеска любов. Въпреки че тези съпружески чувства не са материални, между духовната любов и материалните дейности има някаква прилика. Затова хората, които се интересуват само от материалните дейности, не могат да разберат духовната съпружеска любов и духовните отношения остават за тях неразгадаеми. По тази причина Рӯпа Госва̄мӣ описва съпружеската любов съвсем накратко.

Стимули на тази любов са Кр̣ш̣н̣а и любимите му съпруги – Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ и най-близките ѝ спътнички. Бог Кр̣ш̣н̣а няма съперници – никой не е равен на него или по-велик от него. Красотата му също няма равна на себе си и понеже в забавленията на съпружеската любов Той превъзхожда всички други, Той е изначалният обект на всички проявления на съпружеската любов.

В Гӣта говинда от Джаядева Госва̄мӣ една гопӣ казва на приятелката си: „Кр̣ш̣н̣а е източникът на цялото удоволствие в тази вселена. Тялото му е нежно като лотосов цвят. А волните му отношения с гопӣте, които изглеждат като влечение на младо момче към младо момиче, всъщност са проявление на трансценденталната съпружеска любов“. Чистият предан следва стъпките на гопӣте и ги обожава: „Нека отдам най-смирените си почитания на всички млади пастирки, чиито форми са толкова красиви. Просто с привлекателната си външност те обожават Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност“. От всички млади гопӣ най-известна е Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ.

Красотата на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е описана така: „Очите ѝ са по-прелестни от омайните очи на птицата чакорӣ. Когато човек види лицето ѝ, веднага забравя красотата на луната. По хубост цветът на кожата ѝ надминава блясъка на златото. Нека всички съзерцаваме трансценденталната красота на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ“. Самият Кр̣ш̣н̣а описва по следния начин влечението си към Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ: „Когато измисля някоя шега, за да се насладя на красотата на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, тя ме изслушва много внимателно, но от изражението на лицето ѝ и от думите, с които ми отговаря, виждам, че ме пренебрегва. Но дори пренебрежението ѝ ми доставя безкрайно удоволствие, защото тогава тя става толкова красива, че блаженството ми нараства стократно“. Подобни думи могат да се открият и в Гӣта говинда, където се казва, че когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, врагът на Кам̇са, прегърне Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, Той веднага пада пленен в мрежите на любовта и изоставя общуването си с всички други гопӣ.

В Падя̄валӣ на Рӯпа Госва̄мӣ се казва, че когато гопӣте слушат звука от флейтата на Кр̣ш̣н̣а, те забравят всички упреци, с които ги обсипват домашните им. Те забравят позора си и грубото отношение на съпрузите си. Единствената им мисъл е да излязат и да намерят Кр̣ш̣н̣а. Когато гопӣте срещнат Кр̣ш̣н̣а, погледите, които си разменят с него, шегите и смехът им се наричат анубха̄ва, или субекстаз в съпружеската любов.

В Лалита ма̄дхава Рӯпа Госва̄мӣ обяснява, че движенията на веждите на Кр̣ш̣н̣а са като Ямуна̄, а усмивката на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е като лунната светлина. Когато Ямуна̄ и лунната светлина се докоснат на речния бряг, водата придобива вкус на нектар и става много приятна за пиене. Тя освежава като пряспа сняг. Също в Падя̄валӣ една от постоянните спътнички на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ казва: „Скъпа лунолика Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, тялото ти сякаш цъфти, но в очите ти се виждат сълзи. Гласът ти трепери, а в гърдите си чувстваш тежест. Това ме кара да мисля, че си чула звука от флейтата на Кр̣ш̣н̣а, затова сега сърцето ти се топи“.

Пак в Падя̄валӣ откриваме следното описание, което говори за отчаянието в съпружеската любов. Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ казва: „О, Купидон, моля те, не възбуждай тялото ми със стрелите си. Уважаеми Въздух, моля те, не ме карай да се вълнувам от благоуханието на цветята. Аз загубих любовта на Кр̣ш̣н̣а, какъв смисъл има вече да поддържам това безполезно тяло? Нито едно живо същество няма нужда от него“. Това е признак на отчаяние и безнадеждност в екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

А в Да̄на-кели каумудӣ, сочейки Кр̣ш̣н̣а, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ казва: „Това хитро горско момче притежава красотата на синкавия лотосов цвят и може да омагьоса младите момичета от цялата вселена. Като ми позволи да усетя вкуса на трансценденталното му тяло, Той запали в мен огън, който е по-силен, отколкото мога да понеса. Чувствам се като слоница, възбудена от мъжкия слон!“. Това е пример за ликуване в екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

Устойчивият екстаз на съпружеската любов е изначалната причина на телесното наслаждение. В Падя̄валӣ тази изначална причина на съединението е описана в думите на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ към една от постоянните ѝ спътнички: „Скъпа моя, кое е това момче? Клепачите му постоянно танцуват, разхубавяват лицето му и събуждат у мен желание за съпружеска любов. Ушите му са украсени с пъпки от цветята ашока, а дрехите му са жълти. Звукът на флейтата му ме изпълва с изгарящо нетърпение“.

Съпружеската любов на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а никога не е помрачавана от лични съображения. Непомрачаваната съпружеска любов между Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а е описана по следния начин: „Майка Яшода̄ стоеше близо до Кр̣ш̣н̣а, заобиколен от всичките си приятели. Точно пред погледа на Кр̣ш̣н̣а бе Чандра̄валӣ, а на един камък пред входа на Враджа стоеше демонът Вр̣ш̣а̄сура. Но дори в тези обстоятелства Кр̣ш̣н̣а видя Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, застанала зад един кичест храст, и веднага красивите му вежди се стрелнаха като светкавица към нея“.

Ето един друг епизод: „В единия ъгъл на двора лежеше мъртвото тяло на Шан̇кха̄сура, наобиколено от чакали. От другата страна стояха учени бра̄хман̣и, които можеха да се владеят съвършено. Те произнасяха благозвучни молитви, които успокояваха като хладен ветрец през лятото. Пред Кр̣ш̣н̣а стоеше Бог Баладева, от който се разнасяше прохлада. Но дори сред този хлад и безпокойство лотосовият цвят на екстатичната съпружеска любов, която Кр̣ш̣н̣а изпитваше към Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, не вехнеше“. Любовта на Кр̣ш̣н̣а към Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ често се сравнява с разцъфнал лотос. Единствената разлика е, че красотата на любовта на Кр̣ш̣н̣а нараства вечно.

Съпружеската любов се разделя на две: випраламбха (съпружеска любов в раздяла) и самбхога (съпружеска любов в непосредствено общуване). Випраламбха (раздялата) на свой ред се дели на три: пӯрва-ра̄га (предварително влечение), ма̄на (привиден гняв) и права̄са (раздяла на голямо разстояние).

Когато двамата влюбени изпитват острото усещане, че още не са се срещнали, това състояние се нарича пӯрва-ра̄га, предварително влечение. В Падя̄валӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ казва на спътничката си: „Скъпа приятелко, тъкмо се бях запътила към брега на Ямуна̄, когато изведнъж пред очите ми се появи едно много хубаво момче, мургаво като тъмносин облак. Не съм в състояние да опиша как ме погледна. Откакто това се случи, аз, за съжаление, не мога повече да мисля за домашните си задължения“. Това е пример за предварително влечение към Кр̣ш̣н̣а. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (53.2) Кр̣ш̣н̣а казал на бра̄хман̣а, изпратен от Рукмин̣ӣ: „Скъпи бра̄хман̣а, и Аз като Рукмин̣ӣ не мога да спя нощем и постоянно мисля за нея. Знам, че брат ѝ Рукмӣ е против мен и че той развали уредения ми брак с нея“. Това е друг пример за предварително влечение.

Във връзка с ма̄на, гнева, в Гӣта говинда е описана следната случка: „Когато Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ видя Кр̣ш̣н̣а да се наслаждава в обществото на няколко други гопӣ, тя бе обзета от ревност, защото бе накърнена особената ѝ позиция на избраница. Тя веднага напусна мястото и се скри в един красив разцъфнал храст, в който жужаха черни пчели. Скрита зад растенията, тя започна да се оплаква на една от приятелките си“. Това е пример за привидно неразбирателство.

Пример за права̄са, или липса на общуване между влюбените, защото те живеят далеч един от друг, откриваме в Падя̄валӣ: „След този благословен ден, когато Кр̣ш̣н̣а замина за Матхура̄, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ седи, подпряла глава с ръка, а от очите ѝ постоянно текат сълзи. Лицето ѝ винаги е мокро, затова тя не може да заспи дори за миг“. Когато лицето е мокро, изчезва всякакво желание за сън. Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ непрекъснато плачела заради раздялата с Кр̣ш̣н̣а и затова било невъзможно да заспи. Уддхава казва в Прахла̄да сам̇хита̄: „Говинда, Върховната Божествена Личност, страда, прободен от стрелите на Куподин, и постоянно мисли за вас (гопӣте). Тези мисли му отнеха апетита и съня“.

Когато двамата влюбени се събират и се наслаждават на непосредствено общуване един с друг, това се нарича самбхога. В Падя̄валӣ се казва: „Кр̣ш̣н̣а толкова ловко прегърна Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, като че ли танцуваше брачния танц на пауните“.

Така Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ завършва петата вълна на своя океан от нектар на преданост. Той отдава смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която се е появила като Гопа̄ла, вечната форма на Бога.

Така завършва изложението на Бхактиведанта върху третата част от Бхакти-раса̄мр̣та синдху, в която се разглеждат петте основни взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а.