Родителство

Когато екстатичната любов прерасне в родителски взаимоотношения и стане устойчива, тези взаимоотношения се наричат ва̄тсаля-раса. Този вид предано служене намира израз в отношенията между Кр̣ш̣н̣а и преданите му, които се поставят в позицията на по-старши от него, например баща, майка, учител.

Учените личности описват по следния начин причините, стимулиращи родителската любов към Кр̣ш̣н̣а у по-възрастните от него: „Върховната Божествена Личност, която има кожа с цвета на синкав току-що разцъфнал лотосов цвят, много нежно тяло и лотосови очи, обрамчени от разпилени коси с черния цвят на пчелите, се разхождаше по улиците на Вр̣нда̄вана, когато го видя майка Яшода̄, любимата съпруга на Нанда Маха̄ра̄джа. От гърдите ѝ веднага потече мляко и обля цялото ѝ тяло“. Тук са изброени някои от нещата, които предизвикват родителска любов към Кр̣ш̣н̣а: тъмният цвят на кожата му, който е много привлекателен за очите, благоприятните черти на тялото му, кротостта му, ласкавите му слова, простотата му, свенливостта му, смирението му, готовността му да отдава почитания на по-възрастните и щедростта му. Всички тези качества възбуждат екстатичната родителска любов.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (8.45) Шукадева Госва̄мӣ казва, че майка Яшода̄ смятала Бог Кр̣ш̣н̣а за свой син, въпреки че във Ведите Той е приет за небесен цар, в Упаниш̣адите – за безличностния Брахман, във философията – за върховното мъжко начало, от йогӣте – за Свръхдушата и от преданите – за Върховната Божествена Личност. Веднъж майка Яшода̄ казала на една от приятелките си: „Кр̣ш̣н̣а се спаси от лапите на Пӯтана̄ и на другите демони благодарение на това че Нанда Маха̄ра̄джа, водачът на пастирите, и аз обожавахме заедно Бог Виш̣н̣у. Двете дървета арджуна бяха съборени от силния вятър и макар че изглеждаше като че ли Кр̣ш̣н̣а с Балара̄ма вдигнаха хълма Говардхана, аз все пак мисля, че това беше работа на Нанда Маха̄ра̄джа. Че може ли малко момче да повдигне такъв голям хълм!“. Това е друг пример за екстаз в родителската любов. Тази любов се развива у преданите в резултат на убеждението им, че са по-старши от Кр̣ш̣н̣а и Той не може да живее без грижите им. Затова един предан отправил следните молитви към родителите на Бог Кр̣ш̣н̣а: „О, нека приема подслон при възрастните предани, родители на Бог Кр̣ш̣н̣а. Те постоянно се стремят да му служат и да се грижат за него и винаги са много добри с него. Нека им отдадем смирените си почитания, задето са толкова нежни с Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, бащата на цялата вселена!“.

Един бра̄хман̣а изрекъл подобна молитва, в която се казва: „Нека другите обожават Ведите и Упаниш̣адите, нека обожават Маха̄бха̄рата, ако се боят от материалното битие и искат освобождение. Аз обаче желая само едно – да обожавам Маха̄ра̄джа Нанда, защото Кр̣ш̣н̣а, върховната абсолютна Божествена Личност, пълзи из двора му като негово истинско дете“.

Ето някои от уважаваните личности, които се наслаждавали на родителска любов към Кр̣ш̣н̣а: 1) майка Яшода̄, царицата на Враджа, 2) Маха̄ра̄джа Нанда, царят на Враджа, 3) майка Рохин̣ӣ, майката на Балара̄ма, 4) всички възрастни гопӣ, чиито синове били отвлечени от Брахма̄, 5) Девакӣ, съпругата на Васудева, 6) останалите петнадесет съпруги на Васудева, 7) Кунтӣ, майката на Арджуна, 8) Васудева, истинският баща на Кр̣ш̣н̣а, и 9) Са̄ндӣпани Муни, учителят на Кр̣ш̣н̣а. Всички те са почитани възрастни хора, които изпитват към Кр̣ш̣н̣а родителска любов. В този списък преданите са подредени по важност. Можем да видим, че най-висши от всички възрастни личности са майка Яшода̄ и Маха̄ра̄джа Нанда.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (9.3) Шукадева Госва̄мӣ описва на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит красивата външност на майка Яшода̄. Той казва: „О, царю, широките бедра на майка Яшода̄ са покрити с коприна и лен, а заради силната ѝ обич от гърдите ѝ тече мляко. Когато биеше масло, здраво хванала въжето, гривните по ръцете ѝ и обиците на ушите ѝ танцуваха, а цветята, които украсяваха косите ѝ, се сипеха по земята. От напрежението по лицето ѝ избиха капчици пот“.

В молитвата на един предан може да се намери друго описание на майка Яшода̄: „Нека ме закриля майка Яшода̄, чиито къдрави коси са вързани с лентичка. Цинобърът, който оцветява пътя в косите ѝ, ги прави още по-хубави. А фигурата ѝ е по-прелестна от всичките украшения. Очите ѝ постоянно гледат лицето на Кр̣ш̣н̣а и затова винаги са пълни със сълзи. Кожата ѝ с цвят на синкав лотос става още по-красива от ярките пъстри дрехи. Дано милостивият поглед на майка Яшода̄ ни докосне, за да ни запази от ноктите на ма̄я̄ и да можем спокойно да напредваме в преданото си служене!“.

Обичта на майка Яшода̄ към Кр̣ш̣н̣а е описана по следния начин. След като станела рано сутрин, майка Яшода̄ най-напред кърмела Кр̣ш̣н̣а, а след това пеела различни мантри за негова безопасност. После украсявала много мило челото му и връзвала на ръчичките му талисмани, които да го закрилят. Това показва, че майка Яшода̄ била въплъщение на майчината любов към Кр̣ш̣н̣а.

Ето как изглежда Нанда Маха̄ра̄джа. Косата му е черна, леко прошарена. Дрехите му са зелени като младите листа на баняновото дърво. Той има закръглен корем и красиви мустаци, а цветът на кожата му е като цвета на кръглата луна. Един ден когато Кр̣ш̣н̣а бил съвсем малък, ходел из двора, като се държал за пръста на баща си. И понеже не можел да върви устойчиво, изглеждало като че ли всеки момент ще падне. Както крепял трансценденталния си син, Нанда Маха̄ра̄джа изведнъж бил обзет от радост и се разплакал. Нека отдадем най-смирените си почитания в лотосовите нозе на цар Нанда!

Детската възраст, детските дрешки, движенията на детето, нежните му думи, хубавата му усмивка и детските му игри усилват родителската любов към Кр̣ш̣н̣а. Детството на Кр̣ш̣н̣а се разделя на три периода: началото, средата и краят на възрастта каума̄ра. В началото и в средата на каума̄ра бедрата на Кр̣ш̣н̣а са пълнички, а бялата част на очите му е чак белоснежна. В устата му се виждат едва покарали малки зъбки и Той е много кротък и нежен. Кр̣ш̣н̣а е описан по следния начин: „Когато от венците на Кр̣ш̣н̣а се бяха показали само три-четири зъбчета, крачетата му бяха пълни, Той бе много мъничък на ръст и движенията на детското му тяло усилваха родителската любов на Нанда Маха̄ра̄джа и майка Яшода̄. Понякога Той се опитваше да пристъпи с крачетата си, друг път плачеше, трети път се усмихваше, смучеше палеца си или лежеше по гръб. Това са някои от дейностите на Кр̣ш̣н̣а като дете. Когато лежеше по гръб, Кр̣ш̣н̣а понякога смучеше пръстите на крачетата си, риташе с тях във въздуха, плачеше или се усмихваше. Докато гледаше тези забавления на сина си, майка Яшода̄ никак не го възпираше, напротив, наблюдаваше детето си с възхищение и се наслаждаваше на детските му игри“. В началото на възрастта каума̄ра на шията на Кр̣ш̣н̣а поставили златна огърлица, в която били инкрустирани тигърски нокти. На челото му имало тилак, който да го предпазва, очите му били украсени с черен грим, а на кръста му бил вързан копринен шнур. Така бил облечен Кр̣ш̣н̣а в началото на възрастта каума̄ра.

Когато Нанда Маха̄ра̄джа гледал красотата на детето си – с тигрови нокти на гърдите, с цвят като цвета на младо дърво тама̄ла, с хубав тилак, направен с кравешка урина, с украшения от красив копринен шнур на ръцете и с копринена дреха около кръста – когато Нанда Маха̄ра̄джа гледал детето си, той просто не можел да се насити на красотата му.

В средата на възрастта каума̄ра косата на Кр̣ш̣н̣а пада около очите му. Понякога долната част от тялото му е загърната с плат, а друг път е съвсем голичък. Той се опитва да ходи и прави първите си стъпки или пък бърбори сладко на някакъв детски език. Това са част от признаците на средата на възрастта каума̄ра. Веднъж в средата на тази възраст майка Яшода̄ видяла Кр̣ш̣н̣а по следния начин. Разпилените му коси стигали до веждите му, очите му били неспокойни, но Той не можел да изрази чувствата си с думи. И все пак бърборенето му било много сладко и приятно. Когато майка Яшода̄ погледнала малките му уши и го видяла голичък как се опитва да тича бързо с малките си крачка, тя потънала в океан от нектар. В тази възраст Кр̣ш̣н̣а носел следните украшения: перла, която висяла промушена през носа му, масло върху лотосовите си длани и малки звънчета около кръста си. Казва се, че когато майка Яшода̄ виждала детето си да ходи и да дрънка със звънчетата на кръста си, да ѝ се усмихва с перлата между ноздрите си, и с ръце, намазани с масло, тя изпитвала необикновено блаженство.

В средата на възрастта каума̄ра кръстът на Кр̣ш̣н̣а станал по-тънък, гърдите му – по-широки, на главата му се виели красиви къдри, черни като разтворени за полет гарванови крила. Тези необикновени черти на тялото на Кр̣ш̣н̣а винаги удивлявали майка Яшода̄. В края на възрастта каума̄ра Кр̣ш̣н̣а носел в ръка малка пръчка, дрехите му били малко по-дълги, а на кръста си имал възел, който приличал на качулката на змия. В този си вид Той наглеждал теленцата близо край къщата и често играел с пастирчетата, които били горе-долу на същата възраст. Той имал тъничка флейта и малък биволски рог. Понякога Той свирел и на флейта, направена от листа от някое дърво. Това са част от характерните черти на края на възрастта каума̄ра.

Когато Кр̣ш̣н̣а поотраснал и вече пасял малките теленца, Той често стигал до самата гора. Ако закъснеел да се прибере, Нанда Маха̄ра̄джа веднага се качвал на чандра-ша̄лика̄ (малък навес на покрива, откъдето можело да се огледа околността) и го търсел с поглед. Той се безпокоял за малкия си син и не слизал оттам, докато не уверял съпругата си, че Кр̣ш̣н̣а се връща с теленцата, заобиколен от малките си приятели, пастирчетата. Нанда Маха̄ра̄джа посочвал пауновото перо на главата на детето си и описвал на любимата си съпруга каква радост изпитва, като гледа сина си.

Тогава майка Яшода̄ казвала на Нанда Маха̄ра̄джа: „Виж скъпия ми син със снежнобели очи, виж тюрбана на главата му, наметката на плещите му и звънчетата, които нежно подрънкват на нозете му. Той се приближава с теленцата сурабхи, виж само как стъпва по свещената земя на Вр̣нда̄вана!“.

А Маха̄ра̄джа Нанда на свой ред се обръщал към съпругата си: „Скъпа Яшода̄, само погледни детето си Кр̣ш̣н̣а! Виж как блести тъмното му тяло, виж очите му, украсени с червено, широките му гърди и красивата му златна огърлица! Колко е прекрасен и как кара трансценденталното ми блаженство да нараства все повече и повече!“.

Когато Кр̣ш̣н̣а, любимият син на Нанда Маха̄ра̄джа, навлезе във възрастта каишора, Той става още по-красив, но родителите му продължават да го смятат за момченце във възрастта пауган̣д̣а, въпреки че Той вече е между десет и петнадесет години. Но когато е във възрастта пауган̣д̣а, някои от слугите му пък мислят, че е в каишора. Обикновено детските забавления на Кр̣ш̣н̣а са да чупи делвите с прясно и кисело мляко, да разлива киселото мляко по двора и да краде каймака от млякото. Понякога Той чупи буталото за биене на масло или пък хвърля масло в огъня. С това Той доставя на майка Яшода̄ все по-голямо и по-голямо трансцендентално удоволствие.

По този повод веднъж майка Яшода̄ казала на прислужницата си Мукхара̄: „Виж Кр̣ш̣н̣а как се измъква от храстите и предпазливо се оглежда на всички страни. По всичко личи, че идва да краде масло. Не се показвай, ще разбере, че го гледаме. Искам да се наслаждавам на веждите му, които лукаво играят, искам да видя уплашените му очи и красивото му лице“.

Като се наслаждавала на скришните кражби на Кр̣ш̣н̣а, майка Яшода̄ изпитвала екстаза на майчината любов. Тя вдъхвала аромата от главата на Кр̣ш̣н̣а, галела го и го благославяла, друг път му заповядвала нещо, гледала го строго, хранела го или го учела на добро, за да не стане крадец. Това са проявленията на майчинската екстатична любов. Важно е да се отбележи, че детската склонност към кражби присъства дори у Върховната Божествена Личност, следователно сама по себе си тя е напълно естествена. Но за разлика от същата склонност в материалния свят, в духовните отношения склонността към кражби не е замърсена.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (13.33) Шукадева Госва̄мӣ казва на цар Парӣкш̣ит: „Скъпи царю, щом възрастните гопӣ видяха синовете си да се връщат, те изпитаха необяснимо нежна родителска любов. Първоначално те възнамеряваха да ги накажат, задето бяха откраднали масло, но когато ги видяха, гневът им се стопи и те се преизпълниха с нежност. Те започнаха да прегръщат синовете си и да миришат главите им и почти полудяваха по децата си“. В детските си забавления всички пастирчета крадели масло заедно с Кр̣ш̣н̣а. Но вместо да се ядосва, майка Яшода̄ ставала вир-вода от млякото, което течало от гърдите ѝ. В нежната си обич към Кр̣ш̣н̣а тя отново и отново се навеждала да помирише главата му.

Майките на всички пастирчета правели едно и също: целували и прегръщали децата си, викали ги по име, понякога кротко ги упреквали за лошия им навик да крадат. Тези прояви на родителската любов се наричат екстаз са̄ттвика. Осемте вида екстатични признаци намират в него пълна изява. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (13.22) Шукадева Госва̄мӣ казва на цар Парӣкш̣ит: „Майките на пастирчетата бяха заблудени от покриващото въздействие на енергията йога-ма̄я̄ на Божествената Личност и щом чуеха флейтите на момчетата си, веднага се изправяха и мислено прегръщаха синовете си, създадени непосредствено от вътрешната енергия на Кр̣ш̣н̣а. Те ги смятаха за свои родни синове, затова ги вземаха на ръце и ги прегръщаха, притискайки телата им до своите. Чувствата, които бликваха от тази прегръдка, бяха по-сладки и от сладкия опияняващ нектар и децата веднага изпиваха млякото, потекло от гърдите на майките им“.

В Лалита ма̄дхава, съставена от Рӯпа Госва̄мӣ, има такова обръщение към Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, когато пасеш теленцата и кравите, прахът, който се вдига изпод копитата им, покрива милото Ти лице и изящния Ти тилак и Ти целият си потънал в прах. Но когато се върнеш у дома, млякото, което тече от гърдите на майка Ти, измива прахта от лицето Ти и Ти изглеждаш съвсем измит от това мляко, както къпят мӯртите в храма по време на церемонията абхишека“. В храмовете има обичай ако са се вършили някакви нечисти дейности, да измият мӯртите с мляко. Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Той бил окъпан в млякото от гърдите на майка Яшода̄, което измило от него цялата прах.

Понякога майка Яшода̄ оставала като вцепенена от екстаз. Това се случило например когато видяла как синът ѝ повдига хълма Говардхана. Докато Той стоял прав и държал хълма, майка Яшода̄ понечила да го прегърне, но не се решавала и застинала на място. Опасността, която Кр̣ш̣н̣а поел върху себе си с повдигането на хълма, я накарала да се разплаче. През насълзените си очи тя повече не можела да вижда Кр̣ш̣н̣а и понеже гърлото ѝ се било задавило от тревога, не можела и да го посъветва какво да направи. Това е признак за изпадане във вцепенение в екстатичната любов.

Майка Яшода̄ се наслаждавала на трансцендентален екстаз от щастие, когато детето ѝ се спасявало от някаква опасност, например от нападението на Пӯтана̄ или на някой друг демон. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (17.19) Шукадева Госва̄мӣ казва, че майка Яшода̄ била много, много щастлива, когато си върнала изгубеното дете. Тя веднага го взела в скута си и го прегръщала отново и отново. И докато го прегръщала, от очите ѝ като пороен дъжд се леели едри сълзи и тя не можела да изрази трансценденталната си радост. Във Видагдха ма̄дхава Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, докосването на майка Ти е толкова приятно и разхлаждащо, че надминава свежестта на балсама от сандалово дърво и на ярката лунна светлина, примесена с паста от корена ушӣра“. Ушӣра е вид корен, който разхлажда много добре, когато се накисне във вода. Използва се в горещи слънчеви дни.

Родителската любов на майка Яшода̄ към Кр̣ш̣н̣а постоянно се усилва. Понякога любовта и екстазът на Яшода̄ се описват като силна обич, а друг път – като непреодолима привързаност. Пример за привързаност към Кр̣ш̣н̣а, придружена от такава непреодолима нежност, е даден в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (6.43), където Шукадева Госва̄мӣ казва на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит: „Скъпи царю, когато великодушният Нанда Маха̄ра̄джа се завърна от Матхура̄, той вдъхна аромата от главата на сина си и потъна в екстаза на родителската любов“. Същото се казва и за майка Яшода̄, когато тя с едва сдържано нетърпение очаквала да чуе звука от флейтата на Кр̣ш̣н̣а, завръщащ се от пасищата. Тя мислела, че вече става много късно и от това нетърпението ѝ се удвоило и от гърдите ѝ потекло мляко. Тя ту влизала, ту излизала от къщата. Тя постоянно се взирала да види дали Говинда не се връща по пътя. Когато великите мъдреци отдавали молитви на Бог Кр̣ш̣н̣а и възхвалявали дейностите му, майка Яшода̄, царицата на Гокула, пристигнала на бойното поле Курукш̣етра и долната част на са̄рӣто ѝ била мокра от млякото, което течало от гърдите ѝ. Това посещение на Курукш̣етра не било по време на битката. Кр̣ш̣н̣а отишъл там от бащиния си дом (в Два̄рака̄) по време на едно слънчево затъмнение. Тогава жителите на Вр̣нда̄вана също отишли на Курукш̣етра, за да го видят.

Щом Кр̣ш̣н̣а пристигнал в Курукш̣етра на поклонение, всички хора, които били там, заговорили, че е дошъл Кр̣ш̣н̣а, синът на Девакӣ. Като нежна майка, Девакӣ започнала да милва Кр̣ш̣н̣а по лицето. А когато хората завикали, че е дошъл Кр̣ш̣н̣а, синът на Васудева, цар Нанда и майка Яшода̄ се преизпълнили с нежност и се виждало, че изпитват голямо удоволствие.

Когато майка Яшода̄, царицата на Гокула, заминавала за Курукш̣етра да види сина си Кр̣ш̣н̣а, една от приятелките ѝ казала: „Скъпа царице, млякото, което тече от гърдите ти като от планина, вече оцвети в бяло река Ганг, а сълзите от очите ти, смесени с черния грим, почерниха Ямуна̄. Ти стоиш между тези две реки и аз мисля, че няма смисъл да се стремиш толкова да видиш лицето на сина си. За родителската ти обич към него вече говорят тези две реки!“.

Същата приятелка на майка Яшода̄ се обърнала към Кр̣ш̣н̣а със следните думи: „Скъпи Мукунда, ако принудят майка Яшода̄, царицата на Гокула, да влезе в огън, но ѝ позволят да гледа лотосовото Ти лице, за нея огънят ще бъде леден като Хималаите. А ако я поставят сред океан от нектар, но не ѝ разрешат да гледа божественото Ти лотосово лице, този океан от нектар ще бъде за нея като океан от арсеник“. Нека бъде прославено по цялата вселена нетърпението на майка Яшода̄ от Враджа, която постоянно чака да види лотосовото лице на Кр̣ш̣н̣а!

Кунтӣдевӣ се обърнала към Акрӯра с подобни слова: „Скъпи братко Акрӯра, племенникът ми Мукунда вече дълго не се е явявал. Моля те, кажи му че леля му Кунтӣ стои сред враговете и иска да знае кога отново ще може да види лотосовото му лице“.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (46.28) се казва: „Когато Уддхава беше във Вр̣нда̄вана и разказваше за дейностите на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄, майка Яшода̄ слушаше разказите му и от гърдите ѝ течеше мляко, а от очите ѝ – сълзи“. Необикновената любов на Яшода̄ към Кр̣ш̣н̣а се проявила и когато Кр̣ш̣н̣а заминал за Матхура̄, царството на Кам̇са. Когато заминал, майка Яшода̄ погледнала принадлежностите му за гримиране и тежко рухнала на земята почти в безсъзнание. Тя се търкаляла по земята, тялото ѝ се наранявало и в това мъчително състояние викала: „О, скъпи сине! Скъпи сине!“. И удряла с две ръце гърдите си. Опитните предани обясняват тази постъпка на майка Яшода̄ като проява на екстатичната любов в раздяла. В подобни случаи могат да се появят и други признаци, например силна тревога, скръб, отчаяние, вцепенение, смирение, безпокойство, лудост и заблуда.

Що се отнася до тревогата на майка Яшода̄, веднъж когато Кр̣ш̣н̣а бил навън на пасищата, един предан ѝ казал: „Яшода̄, виждам, че движенията ти са много бавни и си разтревожена. Очите ти са втренчени неподвижно и диханието ти е толкова горещо, че още малко и млякото в гърдите ти ще кипне. Това показва, че раздялата със сина ти ти причинява много болезнено главоболие“. Това са някои от признаците на тревогата на майка Яшода̄ за Кр̣ш̣н̣а.

Когато Акрӯра бил във Вр̣нда̄вана и разказвал за дейностите на Кр̣ш̣н̣а в Два̄рака̄, майка Яшода̄ научила, че Кр̣ш̣н̣а се е оженил за много царици и е погълнат от семейните си дела. Като чула това, тя се натъжила. Тя била много нещастна, че не е успяла да ожени сина си веднага щом прехвърлил възрастта каишора, за да може да живее у дома си заедно със син и снаха. Тя възкликнала: „О, Акрӯра, ти просто хвърляш мълнии върху главата ми!“. Така се проявявала скръбта на майка Яшода̄, причинена от раздялата с Кр̣ш̣н̣а.

Веднъж майка Яшода̄ изпаднала в отчаяние, като си помислила: „Имам милиони крави, но млякото им не можа да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. Проклето да е! Аз също съм прокълната, защото въпреки всичките си богатства вече не мога да помириша главата на детето си и да го нахраня с млякото си, както правех, когато Той беше тук, във Вр̣нда̄вана“. Това е отчаянието на майка Яшода̄, предизвикано от раздялата с Кр̣ш̣н̣а.

Един приятел на Кр̣ш̣н̣а му казал: „Скъпи лотосооки Кр̣ш̣н̣а, когато живееше в Гокула, Ти винаги носеше пръчка в ръката си. Сега тази пръчка стои самотна в къщата на майка Яшода̄. Когато я види, майка ти застава неподвижно също като нея“. Това е проява на вцепенението в раздялата с Кр̣ш̣н̣а. В раздялата с Кр̣ш̣н̣а майка Яшода̄ станала толкова смирена, че с насълзени очи се молела на Брахма̄, съзидателя на вселената: „О, творецо, моля те, върни при мен скъпия ми син Кр̣ш̣н̣а да го зърна поне за миг!“. Понякога тя ставала неспокойна и като обезумяла започвала да обвинява Нанда Маха̄ра̄джа: „Какво правиш в този дворец! Нямаш никакъв срам! Защо хората те наричат цар на Враджа? Поразително – след раздялата с любимия си син Кр̣ш̣н̣а продължаваш да живееш във Вр̣нда̄вана, като че ли имаш камък вместо сърце!“.

Веднъж някой казал на Кр̣ш̣н̣а за лудостта на Яшода̄: „В безумието си майка Яшода̄ се обръща към дърветата кадамба и ги пита: „Къде е синът ми?“. Тя пита птиците и пчелите дали Кр̣ш̣н̣а е минавал оттам и дали могат да ѝ кажат нещо за теб. С помътен разсъдък майка Яшода̄ пита всички за теб и скита из цяла Вр̣нда̄вана“. Това е лудост в раздялата с Кр̣ш̣н̣а.

Когато майка Яшода̄ обвинила Нанда Маха̄ра̄джа, че е коравосърдечен, той отвърнал: „Скъпа Яшода̄, защо се вълнуваш толкова? Погледни по-внимателно. Не виждаш ли, че синът ти Кр̣ш̣н̣а стои пред теб! Недей да се държиш като обезумяла. Моля те, нека в дома ми има спокойствие“. Един приятел казал на Кр̣ш̣н̣а, че баща му Нанда също е с помътен разсъдък заради раздялата с него.

Когато съпругите на Васудева се били събрали край арената на цар Кам̇са, щом видели превъзходните черти на Кр̣ш̣н̣а, те веднага били обзети от родителска обич и от гърдите им потекло мляко, което намокрило долната част на са̄рӣтата им. Това проявление на екстатичната любов е пример за резултата, до който води осъществяването на желанията.

В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (11.29) се казва: „Когато след края на битката при Курукш̣етра Кр̣ш̣н̣а се върна в Два̄рака̄, най-напред Той видя майка си и всички останали съпруги на баща си и отдаде в нозете им смирените си почитания. Майките веднага взеха Кр̣ш̣н̣а в скутовете си и заради родителската им обич от гърдите им потече мляко. Млякото се смеси със сълзите и стана първият подарък за Кр̣ш̣н̣а“. Това е един от примерите за удовлетворение след дълга раздяла.

Нещо подобно се казва в Лалита ма̄дхава: „Колко прекрасна е родителската обич на Яшода̄, съпругата на цар Нанда. Тя кара от очите ѝ да бликат сълзи, а от гърдите ѝ да тече мляко и с тях Яшода̄ къпе скъпия си син Кр̣ш̣н̣а“. Във Видагдха ма̄дхава един предан се обръща към Кр̣ш̣н̣а по следния начин: „Скъпи Мукунда, просто като видя лицето Ти, от което се излъчваше благоуханието на лотосов цвят, майка Яшода̄, привлечена от лунната светлина на лицето Ти, бе обладана от такава радост в обичта си, че от гърдите ѝ, които бяха като делви за вода, потече мляко“. По този начин тя постоянно давала мляко на Кр̣ш̣н̣а и мокрела плата, който покривал делвите.

Това са някои от признаците на родителската любов към Кр̣ш̣н̣а, която изпитвали майка му, баща му и другите възрастни. Признаците на екстатичната родителска любов се появяват, когато преданите гледат на Кр̣ш̣н̣а като на свой син. Тези постоянни трансцендентални чувства към Кр̣ш̣н̣а се наричат устойчив екстаз в родителската любов.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че според някои учени трите вида трансцендентални вкусове, описани дотук – служене, братство (приятелство) и родителска обич – понякога се смесват. Братските чувства на Балара̄ма например са смесени със служене и родителска обич. Влечението на цар Юдхиш̣т̣хира към Кр̣ш̣н̣а също е примесено с родителска обич и служене. Трансценденталният вкус на любовта на Уграсена, дядото на Кр̣ш̣н̣а, е съчетание от служене и родителска обич. Обичта на всички възрастни гопӣ във Вр̣нда̄вана е съчетание от родителска любов, служене и приятелство. Обичта на синовете на Мадрӣ – Накула и Сахадева, – а също и на мъдреца На̄рада, е съчетание от приятелство и служене. Обичта, която изпитват Шива, Гаруд̣а и Уддхава, е съчетание от служене и приятелство.