Приятелска любов

Възрастта на Кр̣ш̣н̣а, неговата красота, рогът му, флейтата му, раковината му и милото му отношение предизвикват приятелската любов към него. Необикновеното му чувство за хумор, което намира израз в опитите му да се представя за принц или дори за Върховната Божествена Личност, също подтикват преданите да развият към него приятелска любов.

Авторитетните учени са разделили възрастта на Кр̣ш̣н̣а на три периода: възрастта му до пет години се нарича каума̄ра, от шест до десет години – пауган̣д̣а, а от единадесет до петнадесет – каишора. По времето, когато бил пастирче, Кр̣ш̣н̣а бил във възрастите каума̄ра и пауган̣д̣а. Във възрастта каишора Той бил в Гокула като пастирче, а след това, когато навършил шестнайсет години, заминал за Матхура̄, за да убие Кам̇са.

Възрастта каума̄ра е най-подходяща за обмяна на любов между детето Кр̣ш̣н̣а и майка Яшода̄. В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (13.11) Шукадева Госва̄мӣ казва на цар Парӣкш̣ит: „Скъпи царю, въпреки че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се и този, който получава резултатите от всички жертвени церемонии, Той се хранеше заедно с приятелите си пастирчетата. Той правеше така, защото по онова време прие да играе забавленията на обикновено момче с флейта в ръка, с тояга и с рог, затъкнат отдясно на колана. В лявата си длан Той държеше парче сладкиш от ориз с кисело мляко, а в пръстите си стискаше пӣлу, царя на плодовете. Когато седеше сред приятелите си, Той като че ли беше сърцевината на лотосовия цвят, а приятелите му около него – листенцата му. Докато те се забавляваха с шегите си, небесните обитатели, изумени и смаяни, просто наблюдаваха тази картина“.

Възрастта пауган̣д̣а на свой ред също може да се раздели на три: начало, среда и край. В началото на тази възраст устните на Кр̣ш̣н̣а имат много красив червеникав отблясък, кръстът му е много тънък, а по врата му има линии като кръговете по раковините. Понякога гостите на Вр̣нда̄вана от други места се връщали отново, за да видят Кр̣ш̣н̣а. И щом го зървали, възкликвали: „Скъпи Мукунда, красотата Ти ден след ден нараства, като лист от баняново дърво! О, скъпо лотосооко дете, по шията Ти постепенно се появяват линии като кръговете по раковините. А в ясната лунна светлина зъбите и страните Ти по красота съперничат на скъпоценните камъни падмара̄га. Сигурен съм, че красотата Ти, която постоянно нараства, доставя на приятелите Ти голямо удоволствие“.

В тази възраст Кр̣ш̣н̣а носел гирлянди от най-различни цветя и копринени дрехи в най-различни цветове. Тези украшения разхубавявали лицето и тялото му. Кр̣ш̣н̣а носел такива дрехи и когато отивал в гората да пасе кравите. Там понякога Той се борел с приятелите си, а друг път всички заедно танцували. Това са някои от дейностите, с които се отличава възрастта пауган̣д̣а.

Пастирчетата, които дружили с Кр̣ш̣н̣а, били толкова щастливи с него, че изразявали по следния начин трансценденталните си чувства: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, Ти постоянно тичаш след кравите, пръснали се навсякъде из хубавата Вр̣нда̄вана. Ти имаш красив гирлянд, малка раковина, пауново перо в тюрбана си, дрехите Ти са от жълта коприна, на ушите си имаш украшения от цветята карн̣ика̄ра, а на гърдите си – гирлянд от цветята маллика̄. Когато се преструваш, че се биеш с нас, Ти си толкова прекрасен, като истински актьор, и ни караш да изпитваме безкрайно трансцендентално блаженство“.

Когато Кр̣ш̣н̣а порасне малко, в средата на възрастта пауган̣д̣а, ноктите му красиво се заострят, пълните му бузи поруменяват и се закръглят. От двете страни на кръста му, над пояса, се появяват три ясни гънки, наречени тривалӣ.

Пастирчетата, приятели на Кр̣ш̣н̣а, много се гордеели, че могат да общуват с него. В това време крайчеца на носа му надминавал по красота цветовете на сусама, блясъкът на бузите му бил по-ярък от блясъка на перлите, двете страни на тялото му били просто прелестни. В тази възраст Кр̣ш̣н̣а носел копринена дреха, която блестяла като мълния, главата му била украсена с копринен тюрбан, обшит със златна дантела, а в ръката си държал тояга, дълга към сто и четиридесет сантиметра.* Като видял необикновено красивата премяна на Кр̣ш̣н̣а, един предан веднъж казал на приятеля си: „Приятелю мой, само погледни Кр̣ш̣н̣а! Виж как държи в ръка тояга, от горе до долу стегната в златни пръстени, виж колко красиво блести тюрбанът му с тази златна дантела и как премяната му доставя на приятелите му най-висшето трансцендентално удоволствие!“.

Към края на възрастта пауган̣д̣а косата на Кр̣ш̣н̣а се спуска до бедрата му или стои разпиляна по раменете му. В тази възраст плещите му стават по-високи и широки, а лицето му винаги е украсено със знаци от тилак. Когато красивата коса на Кр̣ш̣н̣а се спусне по раменете му, тя е като богинята на щастието, която го прегръща. Тази прегръдка носи на приятелите на Кр̣ш̣н̣а голяма наслада. Веднъж Субала му казал: „Скъпи Кешава, кръглият Ти тюрбан, лотосът в ръката Ти, вертикалните линии тилак на челото Ти, мускусът с аромата на кум̇кум и красотата на цялото Ти тяло днес ме сразяват, въпреки че обикновено съм по-силен и от теб, и от всичките ни приятели. Не знам тогава защо красотата на тялото Ти не може да сломи гордостта на младите момичета във Вр̣нда̄вана. Щом аз съм като поразен от тази прелест, тогава каква надежда има за тези, които по природа са простодушни и податливи?“.

В тази възраст Кр̣ш̣н̣а обичал да си шушука с приятелите си. Предмет на разговорите им била красотата на гопӣте, които минавали край тях. Веднъж Субала казал на Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, Ти си много хитър. Можеш да четеш мислите на другите, затова ще Ти кажа на ухото, че петте най-красиви гопӣ много харесват дрехата Ти. Изглежда, че Купидон им е възложил да те покорят“. С други думи, красотата на гопӣте била в състояние да покори Кр̣ш̣н̣а, въпреки че Той е покорителят на всички вселени.

Признаците на възрастта каишора вече бяха описани; в тази възраст преданите най-много се възхищават на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ заедно са обожавани като Кишора-кишорӣ. След като достигне възрастта каишора, Кр̣ш̣н̣а спира да расте и повече не променя възрастта си. В Брахма сам̇хита̄ се потвърждава, че макар Той да е най-старата личност и да има безброй различни форми, изначалната му форма е вечно млада. На картините, изобразяващи битката при Курукш̣етра, виждаме Кр̣ш̣н̣а като много млад, въпреки че по това време Той имал синове, внуци и правнуци. Веднъж пастирчетата, приятели на Кр̣ш̣н̣а, казали: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, не е нужно да украсяваш тялото си с толкова много накити. Трансценденталните Ти черти сами за себе си са толкова красиви, че не Ти трябват никакви украшения“. Когато в тази възраст рано сутрин Кр̣ш̣н̣а започне да свири на флейтата си, всичките му приятели стават от сън, за да отидат с него на пасищата. Един от приятелите му веднъж казал: „Драги пастирчета, звукът от флейтата, долитащ откъм върха на хълма Говардхана, ни показва, че няма смисъл да търсим Кр̣ш̣н̣а по брега на Ямуна̄“.

Парватӣ, съпругата на Шива, казала на съпруга си: „Скъпи Пан̃чамукха (този, който има пет лица), само погледни Па̄н̣д̣авите! При звука на раковината на Кр̣ш̣н̣а, наречена Па̄н̃чаджаня, те възвръщат силата си и стават като лъвове“.

В тази възраст веднъж Кр̣ш̣н̣а се преоблякъл като Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, за да разсмее приятелите си. Той си сложил златни обици и понеже цветът на тялото му е тъмен, целият се намазал с паста от кум̇кум, за да стане светъл като нея. Като го видял в този му вид, приятелят му Субала останал много удивен.

Кр̣ш̣н̣а често играел с близките си приятели. Понякога се борел с тях, друг път играели на топка, а някога и на шах. Някой път те се носели един друг на рамене, а друг път показвали ловкостта си, като мятали дървени трупчета. Пастирчетата доставяли удоволствие на Кр̣ш̣н̣а, като седели до него на канапето или на люлката, като лежали с него на леглата си, шегували се или плували във вира. Всички тези дейности се наричат анубха̄ва. Когато приятелите се събирали край Кр̣ш̣н̣а, те веднага започвали тези дейности и най-много от всичко танцували заедно. А що се отнася до борбите, веднъж един приятел попитал Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи приятелю, о, убиецо на демона Агха, Ти гордо се разхождаш пред приятелите си, опитвайки се да покажеш колко силни са ръцете Ти. Да не би да ми завиждаш? Знам, че не можеш да ме победиш в борба. Знам още, че дълго време седиш, без да правиш нищо, защото си загубил всяка надежда да ме победиш“.

Всички приятели били много храбри и не се бояли от никакви трудности, защото били уверени, че Кр̣ш̣н̣а ще им помогне да победят във всяко приключение. Често те сядали заедно и се съветвали какво да правят или пък се придумвали един друг да извършат някоя добрина. Друг път те си предлагали взаимно бетелови ядки, украсявали лицата си с тилак или мажели телата си с паста от чандана. Някога те се забавлявали, като украсявали лицата си по най-причудливи начини. Друго занимание на приятелите на Кр̣ш̣н̣а били опитите им да го победят. Понякога те го хващали за дрехата или му издърпвали цветята от ръцете. Друг път някой се опитвал да накара другия да му украси тялото и ако не успеел, бил готов вече да се бие с него, тогава двамата започвали да си отправят войнствени закани. Такива били ежедневните дейности на Кр̣ш̣н̣а и приятелите му.

Друго важно забавление на приятелите на Кр̣ш̣н̣а било посредничеството им между него и гопӣте. Те запознавали гопӣте с Кр̣ш̣н̣а и ги увещавали в негова полза. Ако гопӣте се сърдели на Кр̣ш̣н̣а, в негово присъствие приятелите заставали на негова страна, но когато го нямало, вземали страната на гопӣте. Понеже поддържали ту едната, ту другата страна, те си говорели много тайно, постоянно си шушукали, но нито от едно от нещата, за които говорели, не било много сериозно.

Понякога слугите на Кр̣ш̣н̣а берели цветя, украсявали тялото му със скъпоценни накити и с дрънкулки, танцували пред него, пеели, помагали му да пасе кравите, разтривали тялото му, плетели гирлянди от цветя и му веели с ветрило. Това били основни задължения на слугите на Кр̣ш̣н̣а. Приятелите и слугите на Кр̣ш̣н̣а му служели заедно и всичко, което вършели, се нарича анубха̄ва.

След като наказал Ка̄лия-на̄га, Кр̣ш̣н̣а излязъл от Ямуна̄ и Шрӣда̄ма̄ пръв понечил да го прегърне, но не могъл даже да вдигне ръце, обзет от огромно благоговение.

Когато Кр̣ш̣н̣а свирел на флейтата си, звуците ѝ наподобявали гърма на облаците в небето при констелация на Сва̄тӣ. Според ведическата астрономия ако по това време вали, капките дъжд, които паднат в морето, ще се превърнат в перли, а капките, които паднат върху змия, ще се превърнат в скъпоценни камъни. А когато флейтата на Кр̣ш̣н̣а прогърмявала като буреносен облак при констелация на звездата Сва̄тӣ, капчиците пот, които избивали по тялото на Шрӣда̄ма̄, били досущ като перли.

Веднъж Кр̣ш̣н̣а и Субала се прегръщали. Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ им завидяла и като се опитвала да сдържи възбудата си, казала: „Скъпи Субала, колко си щастлив! Ти и Кр̣ш̣н̣а без колебание се прегръщате през раменете дори в присъствието на възрастните. По всичко личи, че в миналия си живот си извършвал всякакви видове отречения“. Става дума за това, че Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ често обгръщала с ръце раменете на Кр̣ш̣н̣а, но не можела да прави това в присъствието на възрастните, а Субала можел да го прави съвсем свободно. Затова Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ се възхищавала на щастието му.

Когато Кр̣ш̣н̣а влязъл във вира на Ка̄лия, близките му приятели толкова се уплашили, че телата им загубили цвета си, а от гърлата им се изтръгнали ужасни хрипкави звуци. Те паднали на земята като че ли в безсъзнание. А веднъж при един горски пожар приятелите на Кр̣ш̣н̣а, забравили собствената си безопасност, го наобиколили от всички страни, за да го предпазят от пламъците. Мъдрите поети наричат това отношение към Кр̣ш̣н̣а вябхича̄рӣ. В този вид екстатична любов понякога се появяват лудост, ловкост, страх, леност, ликуване, гордост, зашеметяване, медитация, болест, забрава и смирение. Това са някои от характерните черти на равнището вябхича̄рӣ в екстатичната любов към Кр̣ш̣н̣а.

Когато в отношенията между Кр̣ш̣н̣а и приятелите му няма никакви нюанси на благоговение и те се държат един с друг като равни, екстатичната приятелска любов се нарича стха̄йӣ. У човек, който е постигнал такава съкровена приятелска връзка с Кр̣ш̣н̣а, се появяват признаците на любовта: влечение, обич, пристрастие и привързаност. Пример за стха̄йӣ откриваме в думите на Арджуна* към Акрӯра: „Скъпи сине на Га̄ндинӣ, моля те, попитай Кр̣ш̣н̣а кога ще мога да го прегърна в обятията си“.

Когато преданият напълно съзнава висшето положение на Кр̣ш̣н̣а, но въпреки това в приятелските му отношения с него отсъства страхопочитанието, това равнище се нарича обич. Има един блестящ пример за тази обич. Когато полубоговете, начело с Шива, отдавали на Кр̣ш̣н̣а почтителните си молитви, в които описвали славните достояния и богатства на Бога, Арджуна стоял до него, облегнат на рамото му, и бършел праха от пауновото му перо.

Когато Дурьодхана прогонил Па̄н̣д̣авите и ги принудил да се крият в гората, никой не знаел къде се намират те. По това време великият мъдрец На̄рада срещнал Бог Кр̣ш̣н̣а и му казал: „Скъпи Мукунда, въпреки че си Върховната Божествена Личност, най-могъщият, заради приятелството си с теб Па̄н̣д̣авите бяха лишени от законните си права върху световното царство. Сега те са принудени да се крият в горите и да работят като наемници по чужди къщи. От материална гледна точка това може да изглежда голямо нещастие, но е прекрасно, че въпреки тези изпитания Па̄н̣д̣авите не са загубили вярата си в теб и не са престанали да те обичат. Всъщност те постоянно мислят за теб и възпяват името Ти в екстаза на приятелството“.

Друг пример за силна обич към Кр̣ш̣н̣а откриваме в Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (15.18). Веднъж на пасището Кр̣ш̣н̣а се почувствал уморен, поискал да си почине и легнал на земята. Тогава там се събрали много пастирчета и с обич започнали да пеят сладки песни, за да може Кр̣ш̣н̣а да си почине добре.

Има хубав пример и за приятелството между Кр̣ш̣н̣а и Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. По време на едно сражение Ашваттха̄ма̄, синът на Дрон̣а̄ча̄ря, безцеремонно нападнал Кр̣ш̣н̣а, въпреки че според воинските правила врагът не може да напада колесничаря. Ашваттха̄ма̄ бил извършил толкова много подлости, че не се поколебал да посегне и на тялото на Кр̣ш̣н̣а, колесничаря на Арджуна. Когато видял, че Ашваттха̄ма̄ пуска срещу Кр̣ш̣н̣а различни стрели, Арджуна веднага застанал пред Кр̣ш̣н̣а, за да ги пресрещне. В този миг той изпитвал екстатична любов към Кр̣ш̣н̣а и въпреки че го ранявали, стрелите му се стрували като дъжд от цветя.

Има и друг пример за екстатична приятелска любов към Кр̣ш̣н̣а. Веднъж едно пастирче на име Вр̣ш̣абха беряло в гората цветя, за да направи гирлянд за Кр̣ш̣н̣а. Слънцето се издигнало в зенита си. Но лъчите му, макар и нетърпимо горещи, за Вр̣ш̣абха били като лунни лъчи. Такава е природата на трансценденталното любовно служене на Бога. Когато преданите са поставени сред големи трудности – дори сред такива, каквито срещали Па̄н̣д̣авите, – те гледат на страданията си като на добра възможност в служенето на Бога.

Друг пример за приятелството на Кр̣ш̣н̣а и Арджуна е посочил На̄рада, който напомнил на Кр̣ш̣н̣а: „Когато усвояваше изкуството на стрелбата с лък, Арджуна дълго време нямаше възможност да те вижда. Но щом Ти отиде там, той спря всичките си дейности и те прегърна“. Това означава, че макар да изучавал бойното изкуство, Арджуна не забравял Кр̣ш̣н̣а дори за миг, и когато получил възможност да се срещне с него, веднага го прегърнал.

Един от слугите на Кр̣ш̣н̣а на име Патрӣ веднъж казал: „О, Господи, Ти защити пастирчетата от гладния демон Агха̄сура и от отровата на змията Ка̄лия, Ти ги спаси от страшния горски пожар. Но аз страдам от раздялата с теб, която е по-лоша от глада на Агха̄сура, от отровата в езерото на Ка̄лия и от изгарянията в горския пожар. Защо не спасиш и мен от мъчителната болка на раздялата?“. Един друг приятел веднъж казал на Кр̣ш̣н̣а: „О, противнико на Кам̇са, откакто ни напусна, изгарящата болка на раздялата стана непоносима. И тя ни гори още по-силно, когато си помислим, че в Бха̄н̣д̣ӣравана те освежават хладните вълни на реката Бха̄ну-таная̄ (Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ)“. Това означава, че когато Кр̣ш̣н̣а отивал при Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, пастирчетата, водени от Субала, се измъчвали от непоносимата за тях раздяла.

Един друг приятел се обърнал към Кр̣ш̣н̣а: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, убиецо на Агха̄сура, когато напусна Вр̣нда̄вана, за да убиеш цар Кам̇са в Матхура̄, пастирчетата се лишиха от четирите бхӯти (елементите земя, вода, огън и пространство). А петата бхӯта, въздухът, с огромна сила излиза през ноздрите им“. Когато Кр̣ш̣н̣а отишъл в Матхура̄, за да убие цар Кам̇са, пастирчетата толкова се измъчвали от раздялата, че почти умрели. Ако човек е умрял, за него се казва, че е напуснал петте елемента (бхӯти), тъй като тялото отново се смесва с петте първоелемента, от които е било създадено. В този случай четирите елемента – земя, вода, въздух и етер – вече си били отишли, но последният – въздухът – все още бил там и с бясна сила излизал през ноздрите на момчетата. С други думи, след като Кр̣ш̣н̣а напуснал Вр̣нда̄вана, пастирчетата били много разтревожени какво ще се случи в схватката му с цар Кам̇са.

Един друг приятел веднъж казал на Кр̣ш̣н̣а: „Когато един от приятелите Ти преживяваше раздялата си с теб, сълзи покриваха лотосовите му очи, черните пчели на съня не можеха да влязат там и отлетяха от това място“. Когато видят лотосов цвят, черните пчели кацат на него, за да събират мед. Очите на приятеля на Кр̣ш̣н̣а били като лотосови цветове, но понеже били пълни със сълзи, черните пчели на съня не можели да събират мед от тях и затова ги напуснали. Казано другояче, приятелят така се измъчвал, че очите му постоянно били пълни със сълзи и той не можел да заспи. Това е пример за безсъние, причинено от раздялата с Кр̣ш̣н̣а.

Пример за безпомощност описват следните думи: „След като Кр̣ш̣н̣а напусна Вр̣нда̄вана и замина за Матхура̄, най-скъпите му пастирчета чувстваха в ума си необикновена лекота. Те бяха като памукови власинки, по-леки от въздуха, и се носеха в пространството без никакво убежище“. С други думи, умовете на пастирчетата напълно опустели от раздялата с Кр̣ш̣н̣а. Пример за неспокойно очакване откриваме пак у пастирчетата, които Кр̣ш̣н̣а напуснал, за да замине за Матхура̄. Момчетата били толкова тъжни, че спрели да се грижат за кравите и се опитали да забравят всички звучни песни, които пеели по пасищата. Накрая у тях изчезнало и всяко желание да живеят, защото били разделени от Кр̣ш̣н̣а.

Пример за безмълвие можем да открием в думите на един приятел на Кр̣ш̣н̣а, който му казвал в Матхура̄, че пастирчетата са заприличали на голите дървета на върха на хълма. Те били почти без дрехи, слаби и изнемощели, и не носели нито плодове, нито цветя. Приятелят казал на Кр̣ш̣н̣а, че всички пастирчета във Вр̣нда̄вана са безмълвни и неподвижни като дърветата на върха на хълма. Често те били като болни от раздялата с Кр̣ш̣н̣а и в дълбокото си разочарование безцелно ходели по бреговете на Ямуна̄.

Раздялата с Кр̣ш̣н̣а може да предизвика и безумие. Когато Кр̣ш̣н̣а заминал от Вр̣нда̄вана, пастирчетата напълно се объркали и изоставили всички дейности. Те забравили всекидневните си задължения и били като безумни. Понякога лежали на земята, търкаляли се в прахта или ту се смеели, ту хуквали да бягат. Всичко това им придавало вид на побъркани. Един приятел на Кр̣ш̣н̣а го упрекнал: „О, Господи, Ти уби Кам̇са и стана цар на Матхура̄ и това са много хубави вести. Но жителите на Вр̣нда̄вана ослепяха от плач, откакто Ти ги напусна. Те изпитват само тревога и никак не се радват на това, че стана цар на Матхура̄“.

Понякога заради раздялата с Кр̣ш̣н̣а се появяват и признаци на смърт. Веднъж казали на Кр̣ш̣н̣а: „О, противнико на Кам̇са, раздялата с теб причинява на пастирчетата такива страдания! Сега те лежат в долината и едва дишат. Обзети от жалост към момчетата, дори горските приятели, сърните, плачат със сълзи“.

В една от главите на Сканда Пура̄н̣а, наречена Матхура̄ кхан̣д̣а, се описва как Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма са заобиколени от пастирчетата и винаги са загрижени за кравите и теленцата. Когато Арджуна срещнал Кр̣ш̣н̣а в дюкяна на един грънчар в град Друпада-нагара, те видели, че много си приличат, и станали добри приятели. Това е пример за приятелство, чиято причина е сходната външност.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (71.27) се казва, че когато Кр̣ш̣н̣а пристигнал в град Индрапрастха, Бхӣма бил обзет от такава радост, че прегърнал братовчеда си по майчина линия с усмихнато лице и насълзени очи. Заедно с него били младите му братя Накула и Сахадева, а също и Арджуна. И те на свой ред толкова се развълнували, като видели Кр̣ш̣н̣а, че с огромно удоволствие прегърнали Бога, известен като Ачюта (непогрешим). Нещо подобно се казва и за пастирчетата на Вр̣нда̄вана. Когато Кр̣ш̣н̣а бил на бойното поле Курукш̣етра, всички пастирчета отишли да го видят. На ушите си те носели обици със скъпоценни камъни. Пастирчетата били много щастливи, протегнали ръце и прегърнали Кр̣ш̣н̣а като стар приятел. Това са примери за пълно удовлетворение в приятелството с Кр̣ш̣н̣а.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (12.12) се казва, че дори след като се подложат на сурови отречения и следват принципите на йога, великите йогӣ мистици трудно могат да заслужат прахта от лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Но жителите на Вр̣нда̄вана много лесно могат да видят същата тази Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Това означава, че изключителното щастие на тези предани не може да се сравни с нищо. Приятелските отношения между пастирчетата и Кр̣ш̣н̣а представляват един особен вид духовен екстаз, който е почти като екстаза на съпружеската любов. Много е трудно да се обясни този екстаз на любовните отношения между пастирчетата и Кр̣ш̣н̣а. Велики и опитни предани като Рӯпа Госва̄мӣ изразяват удивлението си от непостижимите чувства, които изпитват един към друг Кр̣ш̣н̣а и приятелите му пастирчетата.

Екстатичната любов, която съществува между Кр̣ш̣н̣а и доверените му приятели, продължава да се развива и прераства в родителска любов, а тя на свой ред може да се превърне в съпружеска любов – най-висшето настроение (вкус) в екстатичната любов между Бог Кр̣ш̣н̣а и преданите му.

* Забавленията, които са характерни за този период, се извършвали в гората Бха̄н̣д̣ӣравана. Тя и още единадесет други вани (гори) и до днес съществуват в околностите на Вр̣нда̄вана. Преданите, които обикалят около Вр̣нда̄вана, и днес могат да се наслаждават на красотата на тези гори.