Приятелска преданост

Когато преданият е постоянно установен в преданото служене и чрез различните признаци на екстаза е развил зрял вкус (наслада) на братство във взаимоотношенията си с Божествената Личност, чувствата му се наричат приятелска любов към Бога.

Вдъхновение за приятелската любов към Бога е самият Бог. Когато човек постигне освобождение и открие вечните си взаимоотношения с Върховния Бог, самият Бог дава тласък на задълбочаването и усилването на приятелската любов. Вечните спътници на Бога във Вр̣нда̄вана са описали това по следния начин: „Бог Хари, чийто цвят на кожата наподобява скъпоценния камък индранӣла, Бог Хари, чиято усмивка е красива като цветето кунда, Бог Хари, чиято копринена дреха е жълта като златистите есенни листа, Бог Хари, чиито гърди са украсени с гирлянди от цветя и който постоянно свири на флейтата си – този враг на демона Агха вечно привлича сърцата ни, като се разхожда из Вр̣нда̄вана“.

Има примери за приятелска любов и извън пределите на Вр̣нда̄вана. Когато синовете на Па̄н̣д̣у, предвождани от Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, на бойното поле Курукш̣етра видели Кр̣ш̣н̣а в четириръката си форма да държи раковина, диск, боздуган и лотосов цвят, те изпаднали в забрава и потънали в океан от нектарно щастие. Това показва как синовете на Па̄н̣д̣у – цар Юдхиш̣т̣хира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева – били в плен на приятелската любов към Кр̣ш̣н̣а.

Понякога приятелската любов може да бъде предизвикана от различните имена, форми, атрибути и трансцендентални качества. Красивите дрехи на Кр̣ш̣н̣а, здравото му и силно тяло, благочестивите знаци по тялото му, различните езици, които знае, изключителните му учения в Бхагавад-гӣта̄, необикновеният му талант във всички области, неговото знание и опит, милостта му, благородството му, държанието му в ролята на възлюбен, интелигентността му, снизходителността му, това, че привлича всички хора, богатството и щастието му – всичко това предизвиква у предания приятелска любов.

Напълно естествено е, че приятелската любов може да бъде предизвикана от вида на придружителите на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана – тяхната външност, качествата и дрехите им са досущ като на Кр̣ш̣н̣а. Тези придружители винаги са щастливи от това, че служат на Кр̣ш̣н̣а, и обикновено се наричат ваясии, негови приятели връстници. Те са твърдо убедени, че се намират под закрилата на Кр̣ш̣н̣а. Понякога преданите се молят: „Нека отдадем смирените си почитания на ваясиите на Кр̣ш̣н̣а, които са твърдо убедени в приятелството и закрилата на Кр̣ш̣н̣а и чиято преданост към Кр̣ш̣н̣а е вечна и непоколебима. Те са освободени от страх и в трансценденталното си любовно служене се държат с Кр̣ш̣н̣а като с равен“. Вечни ваясии могат да се открият и извън пределите на Вр̣нда̄вана, в места като Два̄рака̄ и Хастина̄пура. Всички места на забавленията на Кр̣ш̣н̣а, с изключение на Вр̣нда̄вана, се наричат пури (градове). Матхура̄ и Хастина̄пура, столицата на Кауравите, са пури. В пурите предани на Кр̣ш̣н̣а, които изпитват към него приятелска преданост, са личности като Арджуна, Бхӣма, Драупадӣ и Шрӣда̄ма̄ Бра̄хман̣а.

Ето едно описание как Па̄н̣д̣авите, синовете на Па̄н̣д̣у, се наслаждавали на общуването с Кр̣ш̣н̣а: „Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а пристигна в Индрапрастха, столицата на Кауравите, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира веднага излезе, за да вдъхне уханието на главата му“. Според ведическия обичай по-старшите личности помирисват главата на подчинените си, докато те им отдават почитания, докосвайки нозете им. Арджуна и Бхӣма, обзети от възторг, прегърнали Кр̣ш̣н̣а, а двамата по-малки братя – Накула и Сахадева – докоснали лотосовите му нозе и с насълзени очи му отдали почитанията си. Така и петимата братя Па̄н̣д̣ави се наслаждавали на трансценденталния вкус на братската дружба с Кр̣ш̣н̣а. От петимата Па̄н̣д̣ави най-близък с Кр̣ш̣н̣а е Арджуна. Той държи в ръката си хубав лък на име Га̄н̣д̣ӣва. Бедрата му са като слонски хоботи, а очите му имат червеникав оттенък. Когато Кр̣ш̣н̣а и Арджуна се качат заедно в колесницата, божествената им красота радва очите на всички. Казват, че веднъж Арджуна лежал в леглото си с глава в скута на Кр̣ш̣н̣а и непринудено разговарял и се шегувал с него, наслаждавайки се на близостта му. Арджуна се усмихвал и изпитвал истинско удоволствие.

А ваясиите (приятелите на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана) изпадали в отчаяние, ако Кр̣ш̣н̣а дори за миг се скриел от погледа им.

Един предан се обръща към ваясиите от Вр̣нда̄вана с такава молитва: „Слава на ваясиите на Кр̣ш̣н̣а, които са досущ като него по възраст и качества, които имат същите забавления, дрехи и красота като него. Те обичат да свирят на флейтите си от палмови листа и всеки от тях има биволски рог, украсен с индранӣла и други скъпоценни камъни, със злато и корали също като рога на Кр̣ш̣н̣а. И те винаги са щастливи като Кр̣ш̣н̣а. Дано тези славни спътници на Кр̣ш̣н̣а винаги ни покровителстват!“.

Ваясиите във Вр̣нда̄вана имат толкова близко приятелство с Кр̣ш̣н̣а, че понякога се мислят за равни на него. Ето пример за това приятелско чувство. Когато Кр̣ш̣н̣а държал с лявата си ръка хълма Говардхана, ваясиите казали: „Приятелю, стоиш тук вече седем дни и нощи без почивка. Това ни кара да страдаме, защото виждаме колко трудна е задачата Ти. Няма нужда да продължаваш да стоиш и да държиш този хълм. Просто го прехвърли в ръката на Суда̄ма̄. Много ни е тежко да те гледаме в това положение. Ако мислиш, че Суда̄ма̄ няма да може да удържи хълма, тогава поне си смени ръцете. Молим те, премести го в дясната си ръка, за да Ти разтрием лявата“. Това е пример за близостта, който показва до каква степен ваясиите мислели, че са равни на Кр̣ш̣н̣а.

В Десета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (12.11) Шукадева Госва̄мӣ казва на цар Парӣкш̣ит: „Скъпи царю, за учените трансценденталисти Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, за имперсоналистите е върховното щастие, за преданите е висшият обект на обожание, а за тези, които са омагьосани от ма̄я̄, Той е обикновено момче. Само си представи, сега тези пастирчета си играят с Върховната Личност, сякаш са ѝ равни! От това всеки може да разбере, че тези момчета са извършили безброй благочестиви дейности, щом могат да общуват с Върховната Божествена Личност като нейни най-близки приятели“.

Описани са и чувствата на Кр̣ш̣н̣а към ваясиите му във Вр̣нда̄вана. Веднъж Кр̣ш̣н̣а казал на Балара̄ма: „Скъпи братко, когато Агха̄сура погълна спътниците ми, от очите ми бликнаха горещи сълзи. Те обливаха страните ми, о, брате мой, и в един миг аз напълно забравих кой съм“.

В Гокула ваясиите на Кр̣ш̣н̣а се разделят на четири групи: доброжелатели, приятели, доверени приятели и близки приятели. Приятелите на Кр̣ш̣н̣а, които са негови доброжелатели, са малко по-големи от него и в отношението им има оттенък на родителска любов. Те винаги се грижат да предпазват Кр̣ш̣н̣а от злини, защото са по-възрастни от него. Понякога те носят оръжия, за да наказват злодеите, които искат да му навредят. Сред доброжелателите на Кр̣ш̣н̣а са Субхадра*, Ман̣д̣алӣбхадра, Бхадравардхана, Гобхат̣а, Якш̣а, Индрабхат̣а, Бхадра̄н̇га, Вӣрабхадра, Маха̄гун̣а, Виджая и Балабхадра. Те са по-големи от Кр̣ш̣н̣а и постоянно се грижат за добруването му.

Един от по-големите приятели на Кр̣ш̣н̣а казал: „Скъпи Ман̣д̣алӣбхадра, какво размахваш този блестящ меч, сякаш се готвиш да се втурнеш към Ариш̣т̣а̄сура, за да го посечеш? Скъпи Баладева, защо си грабнал този ненужен тежък палешник? Скъпи Виджая, не се гневи напусто. Скъпи Бхадравардхана, няма смисъл да правиш такива заплашителни движения. Ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че това над хълма Говардхана е само буреносен облак, а не Ариш̣т̣а̄сура в образа на бик“. По-големите приятели доброжелатели на Кр̣ш̣н̣а били помислили един огромен облак за Ариш̣т̣а̄сура, появил се като грамаден бик. Но когато вълнението им стигнало връхната си точка, един от тях разбрал, че това е само облак над хълма Говардхана. И казал на другите да не се тревожат за Кр̣ш̣н̣а, защото от Ариш̣т̣а̄сура не ги заплашва никаква опасност.

Най-главни от тези приятели доброжелатели са Ман̣д̣алӣбхадра и Балабхадра. Ман̣д̣алӣбхадра е описан по следния начин. Кожата му е жълтеникава, дрехите му са много гиздави и в ръка винаги носи шарена тояга. В косите му е втъкнато пауново перо. Той винаги изглежда много привлекателен. Отношението на Ман̣д̣алӣбхадра към Кр̣ш̣н̣а се разкрива в думите му: „Скъпи приятели, любимият ни Кр̣ш̣н̣а много се е уморил – цял ден се грижи за кравите на пасищата и обхожда горите. Виждам, че е капнал от умора. Иска ми се докато си почива вкъщи, безшумно да разтрия главата му. А ти, Субала, можеш да разтриеш бедрата му“.

Един предан е описал красотата на Баладева така: „Приемам убежище в лотосовите нозе на Балара̄ма, чиито обици докосват страните му и подчертават красотата му. Лицето му е украсено с тилак, направен от кастӯрӣ (мускус), а широките му гърди – с гирлянд от гун̃джа̄ (малки раковини). Кожата му е бяла като есенен облак, дрехите му са сини, а гласът му – много дълбок. Ръцете му са толкова дълги, че докосват бедрата му. Той показа огромната си сила, като уби демона Праламба. О, нека приема подслон при този храбър Балара̄ма“.*

Обичта на Баладева към Кр̣ш̣н̣а се разкрива в думите му към Субала: „Скъпи приятелю, моля те, кажи на Кр̣ш̣н̣а да не ходи днес при езерото на Ка̄лия. Днес е рожденият му ден и аз искам да го изкъпя заедно с майка Яшода̄. Кажи му да не излиза днес от къщи“. Това показва, че Балара̄ма, по-големият брат на Кр̣ш̣н̣а, се грижел бащински за Кр̣ш̣н̣а и тази любов носела оттенъка на приятелска обич.

Приятелите, които са по-малки от Кр̣ш̣н̣а, които винаги са привързани към него и му отдават всякакви видове служене, се наричат обикновени приятели, или просто приятели – сакха̄. Ето имената на някои от тях: Виша̄ла, Вр̣ш̣абха, Оджасвӣ, Девапрастха, Варӯтхапа, Маранда, Кусума̄пӣд̣а, Ман̣ибандха, Карандхама. Всички тези сакхи, приятели на Кр̣ш̣н̣а, желаят само едно – да му служат. Понякога някой от тях ставал сутринта рано и веднага отивал към дома на Кр̣ш̣н̣а. Той заставал пред вратата да чака Кр̣ш̣н̣а, за да отидат заедно на пасищата. В това време майка Яшода̄ обличала Кр̣ш̣н̣а и щом видела момчето да стои пред вратата, го викала: „Ей, Виша̄ла, защо стоиш там? Ела тук!“. И с разрешението на майка Яшода̄ той бързо нахълтвал в къщата. Докато майка Яшода̄ обличала Кр̣ш̣н̣а, малчуганът се опитвал да помогне на Кр̣ш̣н̣а да си сложи звънчетата на глезените, а Кр̣ш̣н̣а се мъчел да го тупне с флейтата си. Тогава майка Яшода̄ се обаждала: „Кр̣ш̣н̣а, какво е това? Защо се закачаш с другарчето си?“. А Кр̣ш̣н̣а и приятелят му избухвали в смях. Това са някои от заниманията на сакхите на Кр̣ш̣н̣а. Понякога те събирали кравите, които се били пръснали насам-натам. Те казвали на Кр̣ш̣н̣а: „Кравите Ти скитат навсякъде“, – а Кр̣ш̣н̣а им благодарял.

От време на време, докато Кр̣ш̣н̣а и сакхите му били на пасищата, Кам̇са изпращал някой демон да убие Кр̣ш̣н̣а. Почти всеки ден имало сражение с разни демони. След битката с демоните Кр̣ш̣н̣а се чувствал уморен, косите му били разпилени… Тогава сакхите идвали и се опитвали да отстранят умората му по някакъв начин. Едни от приятелите казвали: „Скъпи Виша̄ла, вземи това ветрило от лотосови листа и вей на Кр̣ш̣н̣а, за да се чувства добре. Варӯтхапа, оправи разпилените коси на Кр̣ш̣н̣а, които са паднали върху лицето му. Вр̣ш̣абха, не дърдори непрекъснато! Вземи разтрий тялото на Кр̣ш̣н̣а. Ръцете му са отмалели от борбата с този демон. О, само вижте колко уморен е приятелят ни Кр̣ш̣н̣а!“. Това са някои примери за служенето, което сакхите отдавали на Кр̣ш̣н̣а.

Един от сакхите, Девапрастха, е описан по следния начин. Той бил силен, много учен и голям майстор на игрите с топка. Дрехите му били бели и с една връвчица той връзвал косата си на опашка. Когато Кр̣ш̣н̣а се биел с демоните, Девапрастха пръв идвал на помощ и се борел като слон.

Веднъж една от гопӣте казала на приятелката си: „Скъпа моя красавице, когато Кр̣ш̣н̣а, синът на Маха̄ра̄джа Нанда, си почиваше в една планинска пещера, Той бе положил главата си в обятията на Шрӣда̄ма̄, а лявата си ръка бе отпуснал върху гърдите на Да̄ма̄. Девапрастха се възползва от възможността и с любов започна да разтрива нозете на Кр̣ш̣н̣а“. Това са дейностите на приятелите на Кр̣ш̣н̣а, когато са с него на пасищата.

По-доверените приятели на Кр̣ш̣н̣а се наричат прия-сакхи и на възраст са почти колкото него. Отношенията им с Кр̣ш̣н̣а са толкова близки, че поведението им се основава единствено на чистото приятелство. Поведението на другите приятели на Кр̣ш̣н̣а се основава на бащинска любов или на служене, но в основата на поверителното приятелство е единствено дружбата между равни. Ето някои от доверените приятели на Кр̣ш̣н̣а: Шрӣда̄ма̄, Суда̄ма̄, Да̄ма̄, Васуда̄ма̄, Кин̇кин̣и, Стока-кр̣ш̣н̣а, Ам̇шу, Бхадрасена, Вила̄сӣ, Пун̣д̣арӣка, Вит̣ан̇ка и Калавин̇ка. С разнообразните си дейности в различните забавления те доставяли на Кр̣ш̣н̣а трансцендентално удоволствие.

Една приятелка на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ описва поведението на тези доверени приятели, като казва: „О, прекрасна Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, на близкия Ти приятел Кр̣ш̣н̣а служат близките му приятели. Някои от тях с мек глас се шегуват с него и така му доставят много голямо удоволствие“. Кр̣ш̣н̣а например имал един приятел бра̄хман̣а на име Мадхуман̇гала. Това момче често се шегувало, като се правело на алчен бра̄хман̣а. Когато приятелите се хранели заедно, той ядял най-много от всички, особено лад̣д̣у – него обичал най-много. Но даже и след като изяждал повече лад̣д̣у от всички останали, Мадхуман̇гала пак не бил доволен и казвал на Кр̣ш̣н̣а: „Ако ми дадеш още едно лад̣д̣у, ще бъда много доволен, ще те благословя и приятелката Ти Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ много ще те обича“. Бра̄хман̣ите трябва да благославят вайшите (кастата на земеделците и търговците) и тъй като Кр̣ш̣н̣а се представял за син на Маха̄ра̄джа Нанда, който бил вайшя, момчето бра̄хман̣а имало пълното право да благославя Кр̣ш̣н̣а. Тези благословии много радвали Кр̣ш̣н̣а и Той давал на приятеля си още и още лад̣д̣у.

Някой от доверените приятели на Кр̣ш̣н̣а идвал при него и го прегръщал с много нежност и любов. Друг се приближавал изотзад и покривал с длани очите на Кр̣ш̣н̣а. Тези отношения между Кр̣ш̣н̣а и доверените му приятели правели Кр̣ш̣н̣а много щастлив.

За най-главен сред всички доверени приятели е смятан Шрӣда̄ма̄. Той се обличал в жълти дрехи, носел биволски рог, а тюрбанът му бил червеникав, с цвят на мед. Кожата му била мургава, а на шията си имал красив гирлянд. Той постоянно се шегувал приятелски и предизвиквал Кр̣ш̣н̣а. Нека се молим на Шрӣда̄ма̄ да бъда милостив към нас!

Понякога Шрӣда̄ма̄ казвал на Кр̣ш̣н̣а: „Ти си толкова жесток! Остави ни сами на брега на Ямуна̄. Обезумяхме, като не те видяхме там! Това, че сега те виждаме тук, е такова щастие! Ако искаш да ни успокоиш, трябва да ни прегърнеш един по един. Но повярвай ми, скъпи приятелю, дори мигновена, раздялата с теб предизвиква голям хаос – не само сред нас, но и сред кравите. Всичко се разваля, а ние полудяваме по теб“.

Има и други приятели, още по-доверени. Те се наричат прия-нарма̄, или близки приятели. Сред тях са Субала, Арджуна, Гандхарва, Васанта и Уджвала. Веднъж приятелките на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, гопӣте, разговаряли за най-близките приятели. Една гопӣ казала на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ: „О, Кр̣ша̄н̇гӣ (нежна), виж само как Субала шепти посланието Ти в ухото на Кр̣ш̣н̣а, как тихичко пъха в ръката на Кр̣ш̣н̣а поверителното писмо на Шя̄ма̄да̄сӣ, как слага в устата му бетеловите ядки, приготвени от Па̄лика̄, и как го украсява с гирлянда, направен от Та̄рака̄. Знаеше ли, скъпа приятелко, че близките приятели на Кр̣ш̣н̣а му служат по този начин?“. Сред многобройните прия-нарми най-изтъкнати са Субала и Уджвала.

Тялото на Субала е описано по следния начин. Кожата му има цвета на разтопено злато. Той е много, много скъп на Кр̣ш̣н̣а. На шията си винаги носи гирлянд, а дрехите му са жълти. Очите му са досущ като листенцата на лотосовия цвят. Той е толкова умен, че с думите и с нравоученията си доставя най-голямо удоволствие на всички приятели. Нека отдадем смирените си почитания на Субала, приятеля на Кр̣ш̣н̣а!

За степента на близост между Кр̣ш̣н̣а и Субала можем да съдим по факта, че разговорите им са толкова поверителни, че никой друг не може да ги разбере.

Ето описание на другия близък приятел, Уджвала. Уджвала носи оранжеви дрехи и очите му постоянно шарят насам-натам. Той обича да се кичи с всякакви цветя. Кожата му на цвят е почти като кожата на Кр̣ш̣н̣а, а на шията му винаги има бисерна огърлица. Той е много скъп на Кр̣ш̣н̣а. Нека всички обожаваме Уджвала, най-близкия приятел на Кр̣ш̣н̣а!

Нещо за съкровеното служене на Уджвала откриваме в думите на Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ към една от приятелките ѝ: „Скъпа моя, ще загубя доброто си име! Искам да избягвам разговорите с Кр̣ш̣н̣а, но виж! При мен пак идва приятелят му Уджвала, за да ме увещава. Молбите му са толкова силни, че нито една гопӣ не може да удържи любовта си към Кр̣ш̣н̣а, колкото и срамежлива, отдадена на семейните си задължения и вярна на съпруга си да е“.

Думите на Уджвала показват възторжената му природа: „Скъпи Кр̣ш̣н̣а, о, убиецо на Агха̄сура, Ти си разширил любовните си дейности дотам, че можем да те сравним с великия океан, който няма граници. А младите момичета по целия свят, които търсят съвършен любим, са като реки, които се вливат в океана. По някакви причини те могат да се опитват да отклонят водите си нанякъде, но накрая пак ще дойдат при теб“.

Някои от различните приятели на Кр̣ш̣н̣а са известни от писанията, а за други се знае от народната традиция. Приятелите на Кр̣ш̣н̣а се разделят на три: вечни приятели на Кр̣ш̣н̣а, издигнати полубогове и съвършени предани. И в трите групи има такива, които по природа са съсредоточени в служене на Кр̣ш̣н̣а и дават на Кр̣ш̣н̣а съвети; други, които много обичат да се шегуват и с думите си разсмиват Кр̣ш̣н̣а; трети, които по природа са много простодушни и с простотата си доставят удоволствие на Бог Кр̣ш̣н̣а; четвърти, които с дейностите си създават необикновени ситуации, като че ли насочени срещу Кр̣ш̣н̣а; пети, които са много приказливи, постоянно спорят с Кр̣ш̣н̣а и нажежават обстановката, и такива, които са много кротки и учтиви и доставят удоволствие на Кр̣ш̣н̣а с ласкавите си слова. Всички тези приятели имат много близки отношения с Кр̣ш̣н̣а и умело извършват дейностите си, стремейки се да го удовлетворят.

* Различен от Субхадра̄, сестрата на Кр̣ш̣н̣а.