Почтителната преданост на синовете и другите подчинени

Истинска почтителна преданост проявяват личностите, които считат себе си за подчинени на Кр̣ш̣н̣а и тези, които се смятат синове на Кр̣ш̣н̣а. Съвършен пример за такава зависимост са Са̄ран̣а, Гада и Субхадра̄. Всички те принадлежали към династията Яду и винаги вярвали, че Кр̣ш̣н̣а ги закриля. Същото чувствали и синовете на Кр̣ш̣н̣а – Прадюмна, Ча̄рудеш̣н̣а, Са̄мба. В Два̄рака̄ Кр̣ш̣н̣а имал много синове. От всичките си 16 108 царици Той имал по десет сина и всички те, начело с Прадюмна, Ча̄рудеш̣н̣а и Са̄мба, вярвали, че Кр̣ш̣н̣а винаги ги закриля. Когато синовете на Кр̣ш̣н̣а се хранели заедно с него, понякога отваряли уста, за да ги нахрани. Друг път Кр̣ш̣н̣а галел някой син по главата, вземал го на коленете си и го благославял, като се навеждал да вдъхне аромата на главата му. А всички присъстващи се просълзявали при мисълта, колко ли благочестиви дейности трябва да е извършил този син през миналия си живот. За най-главен сред многобройните синове на Кр̣ш̣н̣а е смятан Прадюмна, синът на първата царица на Кр̣ш̣н̣а, Рукмин̣ӣ. На външен вид Прадюмна изглеждал съвсем като Кр̣ш̣н̣а. Чистите предани възславят Прадюмна за щастливия му жребий да бъде досущ като баща си.

В Хари вам̇ша се разказва как Прадюмна отвлякъл Прабха̄ватӣ. Когато я отвличал, той ѝ казал: „Скъпа Прабха̄ватӣ, само погледни Шри Кр̣ш̣н̣а, главата на рода ни. Наш главен господар е самият Виш̣н̣у, върховният ездач на Гаруд̣а. Ние толкова се гордеем с него и се уповаваме на закрилата му, че често не се боим да се сражаваме дори с Трипура̄ри (Шива)“.

Почтително предано служене отдават два вида предани: подчинените на Бога и синовете му. Слугите в обителта Два̄рака̄ винаги обожават Кр̣ш̣н̣а, като виждат в него най-почитаната и уважавана Божествена Личност. Те са пленени от изключителните богатства на Кр̣ш̣н̣а. Потомците му, които винаги вярвали, че Кр̣ш̣н̣а ги закриля, с готовност показвали увереността си на дело – понякога те нарушавали законите, но Кр̣ш̣н̣а и Балара̄ма всеки път ги защитавали.

Случвало се дори Балара̄ма, по-големият брат на Кр̣ш̣н̣а, несъзнателно да му отдаде почитания. Веднъж Кр̣ш̣н̣а се приближил към Бог Балара̄ма с горещото желание да му отдаде почитанията си, но тогава Балара̄ма изпуснал боздугана си в лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Това означава, че боздуганът в ръката му сам отдал почитания на Кр̣ш̣н̣а. Чувствата на зависимост, описани по-горе, понякога се изявяват под формата на анубха̄ва.

Когато полубоговете от райските планети отивали при Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, синовете му вървели след тях, а Брахма̄ от своята каман̣д̣алу пръскал вода върху всичките. Когато стигнали при Кр̣ш̣н̣а, синовете не седнали на златните столове, а на пода, който бил покрит с еленови кожи.

Понякога поведението на синовете на Кр̣ш̣н̣а приличало на поведението на личните му слуги. Синовете му например му отдавали почитания, били тихи, смирени и вежливи и винаги готови да изпълнят заповедите му, дори ако за това трябвало да рискуват живота си. Когато идвали при Кр̣ш̣н̣а, те се покланяли до земята. В присъствието на Бога те били много мълчаливи и сериозни и избягвали да кашлят и да се смеят. Освен това синовете никога не коментирали любовните съпружески забавления на Кр̣ш̣н̣а. Това означава, че преданите, които отдават почтително предано служене, не трябва да обсъждат любовните истории на Кр̣ш̣н̣а. Човек няма правото да заявява, че е установил вечни взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а, докато не е постигнал освобождение. В състоянието на обусловен живот преданите трябва да изпълняват предписаните си задължения според всички правила на преданото служене. Човек може да узнае вечната си връзка с Кр̣ш̣н̣а само след като стане достатъчно зрял в преданото служене и постигне себепознание. Няма никакъв смисъл изкуствено да се опитва да установи някакви взаимоотношения. Случва се някой похотлив обусловен човек, който не е постигнал зрелост в преданото служене, да започне да си въобразява, че се намира в съпружески любовни отношения с Кр̣ш̣н̣а. Следствието от това е, че става пра̄кр̣та-сахаджия̄ – такъв, който приема всичко повърхностно и евтино. Въпреки че такива хора горят от желание да имат любовни съпружески отношения с Кр̣ш̣н̣а, обусловеният им живот в материалния свят си остава отвратителен. Човек, който наистина е установил взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а, вече не може да действа на материално равнище и става безупречен във всяко отношение.

Когато веднъж Купидон отишъл да посети Бог Кр̣ш̣н̣а, един предан му казал: „Купидоне, ти си толкова щастлив, че погледът ти падна върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а! От това капчиците пот по тялото ти замръзнаха и приличат на плодовете кан̣т̣акӣ (дребни плодове, които ражда един вид трънлив храст)“. Това са признаците на екстаза и благоговението пред Върховната Божествена Личност. Когато принцовете на династията Яду чули звуците от Па̄н̃чаджаня, раковината на Кр̣ш̣н̣а, космите по телата им настръхнали от екстатична радост. Сякаш космите по телата на принцовете танцували в екстаз.

Към ликуването понякога се прибавят и признаците на отчаянието. Веднъж Прадюмна се обърнал към Са̄мба със следните думи: „Скъпи Са̄мба, ти наистина си славна личност! Веднъж те видях как играеше на земята, целият овалян в прах, но въпреки това баща ни, Бог Кр̣ш̣н̣а, те взе на колене. А към мен, нещастния, никога не проявява такава любов!“. Тези думи са пример за отчаяние в любовта.

Отношението към Кр̣ш̣н̣а като към по-висш се нарича благоговение. Когато към това чувство на предания се прибави и усещането, че Кр̣ш̣н̣а е негов закрилник, трансценденталната любов към Кр̣ш̣н̣а се усилва и отношението на предания се нарича почтителна преданост. Когато се задълбочи, устойчивата почтителна преданост се превръща в любов към Бога в почтителна преданост. Характерни признаци за това равнище са влечението и привързаността. Прадюмна имал такова отношение към Кр̣ш̣н̣а и затова никога не говорел с него високо. Всъщност той дори не отварял уста и не показвал лицето си, намокрено от сълзи. Той гледал само лотосовите нозе на баща си.

Друг пример за устойчива и постоянна любов към Кр̣ш̣н̣а откриваме в случая, когато Арджуна съобщил на Кр̣ш̣н̣а за смъртта на сина си Абхиманю, племенник на Кр̣ш̣н̣а. Абхиманю бил син на по-малката сестра на Кр̣ш̣н̣а, Субхадра̄. В битката при Курукш̣етра той паднал убит благодарение усилията на всички военачалници от войската на цар Дурьодхана – Карн̣а, Ашваттха̄ма̄, Джаядратха, Бхӣш̣ма, Кр̣па̄ча̄ря и Дрон̣а̄ча̄ря. За да увери Кр̣ш̣н̣а, че любовта на Субхадра̄ не се е променила, Арджуна му казал: „Въпреки че Абхиманю бе убит почти пред очите Ти, любовта на Субхадра̄ към теб остава недокосната, без да промени първоначалния си оттенък“.

Любовта, която Кр̣ш̣н̣а изпитва към преданите си, се разкрива, когато Той сам помолил Прадюмна да не се държи толкова плахо с него. Той му казал: „Скъпо мое момче, забрави това чувство за малоценност в мое присъствие. Престани да стоиш с наведена глава. Говори с мен твърдо и не проливай сълзи постоянно. Можеш да ме гледаш право в очите и без колебание да ме прегърнеш. Не е нужно да се отнасяш към баща си с такава благоговейна почтителност“.

Привързаността на Прадюмна към Кр̣ш̣н̣а се проявявала в действията му. Когато баща му му казвал да направи нещо, той мигновено скачал да изпълни поръката, приемайки всяка заповед като нектар, дори и тя да била като отрова. А когато виждал, че баща му не одобрява нещо, той също го отхвърлял като че ли е отрова, дори то да било нектар.

Горещата привързаност на Прадюмна към Кр̣ш̣н̣а намерила израз в думите му към Рати, неговата съпруга: „Врагът Шамбара вече е убит. Сега изгарям от нетърпение да видя баща си, който е мой духовен учител и винаги носи раковината Па̄н̃чаджаня“. Прадюмна много страдал от раздялата, когато Кр̣ш̣н̣а напуснал Два̄рака̄, за да отиде на бойното поле Курукш̣етра. Той казал: „Откакто баща ми напусна Два̄рака̄, упражненията по бойно изкуство не ме радват. Загубих интерес и към развлеченията. Нужно ли е изобщо да се говори за тези неща? Аз не искам дори да стоя в Два̄рака̄, когато баща ми не е тук“.

Когато след убийството на Шамбара̄сура Прадюмна се завърнал у дома си и видял баща си Кр̣ш̣н̣а, той бил обзет от такава силна радост, че сам не можел да разбере чувствата си. Това е пример за раздяла с щастлив край. Подобно удовлетворение виждаме в случая, когато Кр̣ш̣н̣а се завърнал в Два̄рака̄ от бойното поле Курукш̣етра. Синовете му били вън от себе си от радост и екстаз и затова постоянно допускали грешки. Тези грешки са знак за пълното им удовлетворение.

Всеки ден Прадюмна гледал лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а с насълзени очи. Тези признаци на почтителната преданост на Прадюмна могат да се опишат по същия начин, както бяха описани и при останалите предани.