Skip to main content

Описание на обстановката

Въпреки че Бхагавад-гӣта̄ е често публикувана и много четена, всъщност тя е само епизод от Маха̄бха̄рата, епичната санскритска история от древния свят. В Маха̄бха̄рата се разказва за събития, които предшестват настоящата епоха на Кали. В началото на тази епоха, преди около петдесет века, Бог Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред своя приятел и предан Арджуна.

Техният разговор е един от най-големите философски и религиозни диалози, които човечеството познава и се провежда непосредствено преди започването на една братоубийствена война. Тази война е резултат от големия конфликт между стоте сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и техните братовчеди – Па̄н̣д̣авите, синовете на Па̄н̣д̣у.

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Па̄н̣д̣у са братя, родени в династията Куру. Тя води началото си от цар Бхарата, който някога е управлявал Земята и от чието име Маха̄бха̄рата получава названието си. Понеже по-големият брат Дхр̣тара̄ш̣т̣ра е сляп по рождение, на трона се възкачва по-малкият му брат Па̄н̣д̣у.

Па̄н̣д̣у умира млад и неговите пет деца – Юдхиш̣т̣хира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева са поверени на грижите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който по това време става цар. По тази причина синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Па̄н̣д̣у израстват в едно и също царско семейство. И едните, и другите са обучавани във военни изкуства от опитния Дрон̣а и са напътствани от уважавания старейшина на рода Бхӣш̣ма. Но синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, особено най-големият, Дурьодхана, мразят Па̄н̣д̣авите и им завиждат. В същото време слепият и злонамерен Дхр̣тара̄ш̣т̣ра желае неговите синове, а не синовете на Па̄н̣д̣у да наследят трона.

Дурьодхана, подкрепян от Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, крои планове как да убие младите синове на Па̄н̣д̣у. Само благодарение на грижите и покровителството на чичо им Видура и братовчед им Бог Кр̣ш̣н̣а, Па̄н̣д̣авите успяват да избегнат опитите да бъдат убити.

Бог Кр̣ш̣н̣а не е обикновен човек, а самият Върховен Бог, дошъл на Земята в ролята на принц в една от тогавашните династии. В тази роля Той е и племенник на съпругата на Па̄н̣д̣у – Кунтӣ, или Пр̣тха̄, майката на Па̄н̣д̣авите. Като техен роднина и вечен поддръжник на религията, Кр̣ш̣н̣а облагодетелства и покровителства благочестивите синове на Па̄н̣д̣у.

По някакъв начин хитрият Дурьодхана предизвиква Па̄н̣д̣авите да играят хазарт. В този съдбоносен турнир Дурьодхана и братята му спечелват Драупадӣ, целомъдрената и предана съпруга на Па̄н̣д̣авите и я унижават, като се опитват да я разсъблекат пред събраните там принцове и царе. Божествената намеса на Кр̣ш̣н̣а я спасява, но нечестната игра лишава Па̄н̣д̣авите от царство и става причина за тринайсетгодишното им изгнание.

Когато се завръщат от изгнание, Па̄н̣д̣авите напълно основателно искат царството си от Дурьодхана, но той безцеремонно отказва да го върне. Обвързани от дълга на принцовете да управляват, петимата Па̄н̣д̣ави свеждат искането си до пет села. Дурьодхана нагло отговаря, че няма да им отстъпи земя дори колкото да забият игла в нея.

Въпреки всичко Па̄н̣д̣авите остават търпеливи и снизходителни. Но войната изглежда неизбежна. Царете по света се разделят на две, едните застават на страната на Па̄н̣д̣авите, а другите – на страната на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Самият Кр̣ш̣н̣а приема роля на парламентьор и от името на Па̄н̣д̣авите отива в лагера на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, за да моли за мир. След като и неговият апел е отхвърлен, става ясно, че сражението е неизбежно.

Така Кр̣ш̣н̣а става колесничар на Арджуна и приема да кара легендарната колесница на стрелеца. Всичко това ни води до момента, в който започва Бхагавад-гӣта̄ – двете армии са готови за сражение и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тревожно пита секретаря си Сан̃джая какво става на бойното поле.

Това е описанието на обстановката. Ето и някои кратки пояснения за този превод и коментара към него.

Традиционните преводачи на Бхагавад-гӣта̄ на английски език в повечето случаи пренебрегват Кр̣ш̣н̣а като личност, за да предадат собствените си възгледи и философски идеи. Те приемат историята на Маха̄бха̄рата за необикновена митология, а Кр̣ш̣н̣а се превръща в поетичен израз на идеите на някакъв неизвестен гений или в най-добрия случай е второстепенна историческа личност. Но личността на Кр̣ш̣н̣а е целта и съдържанието на Бхагавад-гӣта̄, както става ясно от самата нея.

Този превод и съпътстващите го коментари имат за цел да доближат читателя до Кр̣ш̣н̣а, а не да го отдалечат от него. Поради това Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е представлява логично и изчерпателно произведение. Тъй като Кр̣ш̣н̣а изговаря Гӣта̄ и в същото време е крайната ѝ цел, този превод представя великото писание в истинската му светлина.

Издателите

За разлика от неблагочестивите синове на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Па̄н̣д̣авите са нравствено издигнати и разпознават в Кр̣ш̣н̣а Бога, Върховната Личност. Кр̣ш̣н̣а предлага да участва във войната според желанието на противниците. Като Бог, Той не би се сражавал лично, но всяка от страните може да се възползва или от армията му, или от него самия като съветник и помощник. Дурьодхана, гениалният политик, предпочита да се възползва от въоръжените сили на Кр̣ш̣н̣а, докато Па̄н̣д̣авите желаят самия Кр̣ш̣н̣а.