Описание на обстановката
Udgiverens forord
Однако сыновья Дхритараштры, в особенности старший из них, Дурьйодхана, ненавидели Пандавов и завидовали им. А слепой и слабовольный Дхритараштра хотел, чтобы его собственные дети, а не сыновья Панду, унаследовали царский престол.
Alligevel hadede og misundte Dhṛtarāṣṭras sønner, specielt den ældste, Duryodhana, ikke desto mindre Pāṇḍavaerne. Den blinde og svage Dhṛtarāṣṭra ville ligeledes helst have, at hans egne og ikke Pāṇḍus sønner skulle arve kongeriget.
И тем не менее, когда правители всех государств разделились, встав на сторону сыновей Дхритараштры или примкнув к Пандавам, Кришна Сам выступил в роли посланника Пандавов и отправился ко двору Дхритараштры с миссией мира. Однако Его призывы не были услышаны, и тогда окончательно стало ясно, что войны не избежать.
Mens hele verdens fyrster delte sig i to lejre, og nogle holdt med Dhṛtarāṣṭras sønner, og andre tog Pāṇḍavaernes side, påtog Kṛṣṇa Selv Sig rollen som budbringer for Pāṇḍus sønner og aflagde et besøg ved Dhṛtarāṣṭras hof for indtrængende at appellere om fred. Da Hans forslag blev afvist, var krigen en realitet.
Однако личность Кришны является одновременно целью и смыслом «Бхагавад-гиты», если судить по тому, что говорит сама «Гита».
Ifølge Bhagavad-gītā selv er det imidlertid selve personen Kṛṣṇa, der er målet i Bhagavad-gītā og den, som hele bogen handler om.
Въпреки че Бхагавад-гӣта̄ е често публикувана и много четена, всъщност тя е само епизод от Маха̄бха̄рата, епичната санскритска история от древния свят. В Маха̄бха̄рата се разказва за събития, които предшестват настоящата епоха на Кали. В началото на тази епоха, преди около петдесет века, Бог Кр̣ш̣н̣а изговаря Бхагавад-гӣта̄ пред своя приятел и предан Арджуна.
Selv om Bhagavad-gītā for det meste bliver udgivet og læst for sig selv, står den oprindeligt som en episode i Mahābhārata, det store epos på sanskrit fra Oldtidens Indien. Mahābhārata fortæller om begivenheder, der leder frem til Kali, den nuværende tidsalder. Det var i begyndelsen af denne tidsalder for omkring 5.000 år siden, at Herren Kṛṣṇa talte Bhagavad-gītā til Sin ven og hengivne Arjuna.
Техният разговор е един от най-големите философски и религиозни диалози, които човечеството познава и се провежда непосредствено преди започването на една братоубийствена война. Тази война е резултат от големия конфликт между стоте сина на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и техните братовчеди – Па̄н̣д̣авите, синовете на Па̄н̣д̣у.
Deres samtale, der er en af menneskehedens og verdenshistoriens store filosofiske og religiøse dialoger, foregik lige før starten på en omfattende krig, en broderstrid mellem Dhṛtarāṣṭras 100 sønner og deres Pāṇḍava-fætre, Pāṇḍus fem sønner.
Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Па̄н̣д̣у са братя, родени в династията Куру. Тя води началото си от цар Бхарата, който някога е управлявал Земята и от чието име Маха̄бха̄рата получава названието си. Понеже по-големият брат Дхр̣тара̄ш̣т̣ра е сляп по рождение, на трона се възкачва по-малкият му брат Па̄н̣д̣у.
Dhṛtarāṣṭra og Pāṇḍu var brødre i Kuru-dynastiet og nedstammede fra Kong Bharata, en tidligere monark, der regerede over Jorden, og som navnet Mahābhārata kan føres tilbage til. Fordi Dhṛtarāṣṭra, den ældre bror, var født blind, blev tronen, der ellers skulle have været hans, overdraget til hans yngre bror Pāṇḍu.
Па̄н̣д̣у умира млад и неговите пет деца – Юдхиш̣т̣хира, Бхӣма, Арджуна, Накула и Сахадева са поверени на грижите на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, който по това време става цар. По тази причина синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра и Па̄н̣д̣у израстват в едно и също царско семейство. И едните, и другите са обучавани във военни изкуства от опитния Дрон̣а и са напътствани от уважавания старейшина на рода Бхӣш̣ма. Но синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, особено най-големият, Дурьодхана, мразят Па̄н̣д̣авите и им завиждат. В същото време слепият и злонамерен Дхр̣тара̄ш̣т̣ра желае неговите синове, а не синовете на Па̄н̣д̣у да наследят трона.
Pāṇḍu døde i en tidlig alder, hvilket var grunden til, at hans fem sønner – Yudhiṣṭhira, Bhīma, Arjuna, Nakula og Sahadeva – kom i varetægt hos Dhṛtarāṣṭra, der i praksis blev konge for en tid. Således voksede Dhṛtarāṣṭras og Pāṇḍus sønner op under samme kongelige tag. Begge blev oplært i våbenkunst af kongehusets erfarne militærlærer, Droṇa, og vejledt af klanens højt respekterede bedstefader, Bhīṣma.
Дурьодхана, подкрепян от Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, крои планове как да убие младите синове на Па̄н̣д̣у. Само благодарение на грижите и покровителството на чичо им Видура и братовчед им Бог Кр̣ш̣н̣а, Па̄н̣д̣авите успяват да избегнат опитите да бъдат убити.
Derfor konspirerede Duryodhana med Dhṛtarāṣṭras samtykke om at dræbe Pāṇḍus unge sønner. Kun på grund af deres onkel Vidura og deres fætter Kṛṣṇas omhyggelige beskyttelse slap Pāṇḍavaerne helskindet fra de mange forsøg på at slå dem ihjel.
Бог Кр̣ш̣н̣а не е обикновен човек, а самият Върховен Бог, дошъл на Земята в ролята на принц в една от тогавашните династии. В тази роля Той е и племенник на съпругата на Па̄н̣д̣у – Кунтӣ, или Пр̣тха̄, майката на Па̄н̣д̣авите. Като техен роднина и вечен поддръжник на религията, Кр̣ш̣н̣а облагодетелства и покровителства благочестивите синове на Па̄н̣д̣у.
Her skal det specielt nævnes, at Herren Kṛṣṇa ikke var et almindeligt menneske, men den Højeste Guddom Selv, der var nedsteget til Jorden og spillede rollen som en prins i et samtidigt dynasti. I denne rolle var Han også nevø til Pāṇḍus hustru Kuntī eller Pṛthā, Pāṇḍavaernes moder. Så både som slægtning og den evige opretholder af religion støttede Kṛṣṇa Pāṇḍus retskafne sønner og beskyttede dem.
По някакъв начин хитрият Дурьодхана предизвиква Па̄н̣д̣авите да играят хазарт. В този съдбоносен турнир Дурьодхана и братята му спечелват Драупадӣ, целомъдрената и предана съпруга на Па̄н̣д̣авите и я унижават, като се опитват да я разсъблекат пред събраните там принцове и царе. Божествената намеса на Кр̣ш̣н̣а я спасява, но нечестната игра лишава Па̄н̣д̣авите от царство и става причина за тринайсетгодишното им изгнание.
Det endte med, at den snu Duryodhana udfordrede Pāṇḍavaerne til et terningespil. Under dette skæbnesvangre spil forgreb Duryodhana og hans brødre sig på Draupadī, Pāṇḍavaernes kyske og hengivne hustru, da de på den mest fornærmelige måde forsøgte at afklæde hende foran alle de forsamlede fyrster og konger. Kṛṣṇas guddommelige indgriben reddede hende fra denne forsmædelse, men terningespillet, der var manipuleret, snød Pāṇḍavaerne for deres land og sendte dem i 13 års landflygtighed.
Когато се завръщат от изгнание, Па̄н̣д̣авите напълно основателно искат царството си от Дурьодхана, но той безцеремонно отказва да го върне. Обвързани от дълга на принцовете да управляват, петимата Па̄н̣д̣ави свеждат искането си до пет села. Дурьодхана нагло отговаря, че няма да им отстъпи земя дори колкото да забият игла в нея.
Da Pāṇḍavaerne vendte tilbage fra eksilet, bad de om at få deres retmæssige kongerige tilbage fra Duryodhana, der imidlertid på groveste vis nægtede at give det fra sig. Som pligttro fyrster, hvis opgave det var at tjene som regenter og administratorer, indskrænkede de fem Pāṇḍavaer deres krav til blot fem landsbyer. Men Duryodhana svarede arrogant, at han ikke engang ville lade dem have så meget land, som de kunne stikke en nål i.
Въпреки всичко Па̄н̣д̣авите остават търпеливи и снизходителни. Но войната изглежда неизбежна. Царете по света се разделят на две, едните застават на страната на Па̄н̣д̣авите, а другите – на страната на синовете на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра. Самият Кр̣ш̣н̣а приема роля на парламентьор и от името на Па̄н̣д̣авите отива в лагера на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, за да моли за мир. След като и неговият апел е отхвърлен, става ясно, че сражението е неизбежно.
Igennem hele dette forløb havde Pāṇḍavaerne konsekvent været tolerante og overbærende. Men nu syntes krig uundgåelig.
За разлика от неблагочестивите синове на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, Па̄н̣д̣авите са нравствено издигнати и разпознават в Кр̣ш̣н̣а Бога, Върховната Личност. Кр̣ш̣н̣а предлага да участва във войната според желанието на противниците. Като Бог, Той не би се сражавал лично, но всяка от страните може да се възползва или от армията му, или от него самия като съветник и помощник. Дурьодхана, гениалният политик, предпочита да се възползва от въоръжените сили на Кр̣ш̣н̣а, докато Па̄н̣д̣авите желаят самия Кр̣ш̣н̣а.
Pāṇḍavaerne, der var mænd af højeste moral og karakter, anerkendte Kṛṣṇa som Guddommens Højeste Personlighed, mens Dhṛtarāṣṭras ugudelige sønner ikke gjorde det. Alligevel tilbød Kṛṣṇa at gå ind i krigen på sidstnævntes præmisser. Som Gud ville Han ikke Selv kæmpe, men den ene side ville få Kṛṣṇas hær, og den anden side kunne have Kṛṣṇa Selv som rådgiver og hjælper. Sat over for dette valg snuppede Duryodhana som det politiske geni, han var, Kṛṣṇas væbnede styrker, mens Pāṇḍavaerne var lige så ivrige efter at få Kṛṣṇa Selv.
Така Кр̣ш̣н̣а става колесничар на Арджуна и приема да кара легендарната колесница на стрелеца. Всичко това ни води до момента, в който започва Бхагавад-гӣта̄ – двете армии са готови за сражение и Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тревожно пита секретаря си Сан̃джая какво става на бойното поле.
Dette var grunden til, at Kṛṣṇa blev Arjunas vognstyrer og påtog Sig at føre den sagnomspundne bueskyttes stridsvogn. Hermed er vi kommet til det tidspunkt, hvor Bhagavad-gītā begynder med de to kampklare hære opstillet over for hinanden, og Dhṛtarāṣṭra ængsteligt spørger sin sekretær, Sañjaya: “Hvad gjorde de?”
Това е описанието на обстановката. Ето и някои кратки пояснения за този превод и коментара към него.
Vejen er beredt – alt er klart. Det eneste, der mere behøves, er en kort bemærkning om denne oversættelse og kommentar.
Традиционните преводачи на Бхагавад-гӣта̄ на английски език в повечето случаи пренебрегват Кр̣ш̣н̣а като личност, за да предадат собствените си възгледи и философски идеи. Те приемат историята на Маха̄бха̄рата за необикновена митология, а Кр̣ш̣н̣а се превръща в поетичен израз на идеите на някакъв неизвестен гений или в най-добрия случай е второстепенна историческа личност. Но личността на Кр̣ш̣н̣а е целта и съдържанието на Бхагавад-гӣта̄, както става ясно от самата нея.
Generelt har oversættere, når de skulle fremlægge Bhagavad-gītā på engelsk, været tilbøjelige til at tilsidesætte personen Kṛṣṇa for at gøre plads til deres egne ideer og filosofier. Historien i Mahābhārata affejes som en oldtidsmyte, og Kṛṣṇa bliver en kreativ digters påfund for at udtrykke nogle ideer fra et anonymt geni i fordums tid. I bedste fald bliver Kṛṣṇa reduceret til en mindre væsentlig historisk personlighed.
Този превод и съпътстващите го коментари имат за цел да доближат читателя до Кр̣ш̣н̣а, а не да го отдалечат от него. Поради това Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е представлява логично и изчерпателно произведение. Тъй като Кр̣ш̣н̣а изговаря Гӣта̄ и в същото време е крайната ѝ цел, този превод представя великото писание в истинската му светлина.
Denne oversættelse og dens ledsagende kommentar leder derfor læseren til Kṛṣṇa i stedet for væk fra Ham, hvilket gør Bhagavad-gītās budskab modsigelsesfrit og letforståeligt. Siden Kṛṣṇa er taleren i Bhagavad-gītā såvel som bogens egentlige mål, præsenterer Bhagavad-gītā som den er denne store tekst på dens virkelige præmisser.
Издателите
The Publishers